Какви тайни крие неразказаната „История на СС (1919-1945)“?
Авторитетният историк Робърт Коел проследява произхода, развитието и престъпленията на една от най-страховитите организации в човешката история
Нацисткият Schutzstaffel (Шуцщафел (SS) или „Охранителен отряд“) си е спечелил славата на една от най-ужасяващите човешки организации, оставили своята кървава следа в архивите на германската история и на Втората световна война.
Уважаваният историк Роберт Коел се стреми изчерпателно да опише произхода, развитието и престъпленията, извършени от „Охранителния отряд“, в своето авторитетно изследване „История на СС (1919-1945)“, което вече може да бъде открито на български език в превод на Христо Димитров и Гриша Атанасов (изд. „Сиела“).
От зародиша си като паравоенни сили в услуга на старата пруска военна традиция, търсеща своето реабилитиране след загубата на Първата световна война, до еволюирането в пазители на фюрера и партията от всички възможни врагове, СС винаги са били планирани като елитен корпус от политически мотивирани войници. В различните етапи на своето развитие обаче формированието се променя непрестанно и точно това води до затруднението да се ограничат неговата роля и характер до строго определени рамкирани термини.
Базирайки своето изследване на отворени веднага след войната архиви и благодарение на разговори с множество свидетели, Роберт Коел успява да разкрие сложната вътрешна и постоянно променяща се структура на „Охранителния отряд“ и да очертае ясно ролята му в уличното насилие и налагането на терор, създаването на „отряди на смъртта“ в окупираните части от Европа и Русия, управлението на концлагерите и военните кампании на Вафен-СС.
Просъществувала около четвърт век, с ясно изразени периоди на проби и грешки, СС се оформя като дете на Химлер и Хитлер едва след 1936 г., за да достигне до своята връхна точка на съществуване в разгара на войната, когато дори се конкурира с Вермахта, а престъпленията на организацията в този период са осъждани и до днес.
Аналитична и разглеждаща събитията с нужната дистанция, „История на СС (1919-1945)“ от Роберт Коел разгръща пред читателя една епопея на злото в най-чистия му вид, като напомня, че нито една организация не може да бъде идея на един-единствен човек. Тя най-често е следствие от множество малки стъпки, които удовлетворяват конкретни нужди, но в крайна сметка водят до немислими наглед крайности.
Из „История на СС (1919-1945)“ от Роберт Коел
ВЪВЕДЕНИЕ
Мъжете в черните шинели бяха в крайна сметка мъже. Мнозина, но не и всички от тях носеха черните шинели, както мъже в други земи и други времена биха си сложили ритуални маски и биха танцували странни танци, за да умилостивят заплашителната природа. Ставаха „различни“ и се държаха като обсебени. Такива хора, самоосъзнато и представлявайки сънародниците си, превъплъщаваха други в немското общество, което по този начин не трябваше да участва директно в ритуала. Ето защо те имаха позволение да измъчват и убиват, да завладяват и рушат, да участват в театрални продукции от огромен мащаб. Но за обикновените хора, германци и негерманци, тази драматична постановка и реквизитът ѝ си оставаха точно каквото бяха – фалшив блясък и картонени фигури.
По-късно мъжете от СС се мъчеха да се отърват от проклятието на същите онези черни шинели и да станат „просто войници като всички останали“, особено мъжете от Вафен-СС (военното гарнизонно крило на СС) с техните полско-сиви фронтови униформи. Наистина в полско-сивите си униформи те били просто мъже. Но миналото им от СС, моделите на немската армия и общество, както и националсоциалистическите властови политики тласнали мнозина от тях към храбри подвизи, безмилостни зверства и безсмислена разруха. Една СС част от Вермахта никога не можела да бъде просто някаква обикновена част, макар мнозина от войнишкия състав и офицерите да били съвсем обикновени хора. Традицията, тази позната концепция във военните анали, имала силно влияние в СС, макар и невинаги както желаели командирите или доброволците в СС – тя принуждавала човек да надскочи себе си, но и да загуби човешкото.
Адолф Хитлер изживял същото в униформата на Баварската пехота. Когато отстраним митологичните пластове около военната му служба, той също се оказва обикновен човек. Австрийският му акцент не бил заличен от униформата, той не станал другар или герой, но бил силом превърнат (а не просто раздут) в нещо ново. Това се случило не само с Хитлер, но и с всички онези мъже, израснали и живели в мир. Мъжете от фронтовото поколение от 1914–1918 г. били точно толкова изобретателни, колкото и бащите им. Тези хора се оправяли с наличното, както всички правели. Импровизираното им действия били тяхното „послание“ за цивилния свят, към който били принудени да се върнат, както и били изтръгнати от него през 1914 г. Всичко това не било уникално само за Германия – във Франция, Великобритания, Италия, Източна Европа и дори в Русия и Съединените щати завръщащите се от фронта войници били приети като чужденци, ако не и като врагове, като объркани и нетърпеливи реформатори. Но тези мъже започнали постепенно да се интегрират отново в цивилния свят, доколкото всяка страна и всяка среда успявали да заменят загубеното (или изцеденото) от ветераните от войната. Всеки човек е различен заради безкрайните или почти безкрайните ранни влияния, така че в Германия, а и другаде има множество изключения. В крайна сметка няма нещо такова като общ множител за „фронтови преживявания“. Потенциалният общ множител се свежда само до еднаквата униформа, към която условията в следвоенна Европа добавяли съдържание – поражение, позор, безнадеждни условия на работа, политическа нестабилност и морална анархия.
Днес се приема, че националсоциализмът не е бил неизбежната съдба на Германия, както и Русия не е била обречена на съветски комунизъм. Действията или бездействието на безчет милиони души, но не само в Германия или Русия, довели до последствия, които не били причинени или избрани от хората като цяло. Отделните личности обаче избирали, планирали и действали. Именно тези избори, планове и действия довели до последствията от комунизма и националсоциализма поради сложните, но не и неразбираеми модели на човешко поведение и най-вече на поведението на институциите. Немските институции, особено процесите на промяна в тях, дават матрицата, в която целите, реакциите, импровизациите и концепциите на отделния човек водят до предвидими социални и политически последици. Популярната монархия можела да стане президентска Ваймарска република, готова да се превърне в диктатура; пруската армия можела да еволюира в „училището на нацията“ с потенциал да се преобразува във Фолксхеер (народна армия) или елитна кадрова армия – или и в двете. Германия навлиза в националсоциализма, без да го „избира“; отделните германци, изправени пред непреодолими промени в живота им като цяло, в очакванията им, в предположенията и в програмата на съществуването им, избрали, планирали и задействали националсоциализма.
Schutzstaffel (Шуцщафел (СС) или „Охранителен отряд“) не се е пръкнал за миг от главата на Хитлер. Достатъчно забележително е колко много от СС е било заложено като ембрион в ума на поколението на Хитлер още преди 1914 г. Но същността на СС можела да приеме форма само постепенно в опита на нацистите от сблъсъците между политическите нужди на следвоенна Германия и наивното фантазьорство на младежите отпреди 1914 г. Да имаш охрана, подчертава важността на всеки един лидер – дори властта на могъщ мъж е непълна без охрана. Тъй като академичните пророци били създали сложно съвременно обосноваване на желания от мнозина в различни времена месия, Адолф Хитлер можел постепенно да се превърне в магически, квазирелигиозен Фюрер или водач, ръководител на свещен отряд кръстоносци, политически войници от „група за супернатиск“. Да си негов охранител, било да се окъпеш в харизмата му, да си важен за него. Това усещане за специална връзка с „бог на земята“ било божия милост, която Хитлер много добре знаел как да насърчава сред отчуждените му дребнобуржоазни последователи още далеч преди 1933 г. Тази милост обаче не била ограничена само до СС. Това специално отношение присъствало, готово да бъде развито и издигнато от правилния човек при подходяща възможност. Всички характеристики на СС не били неизбежни при националсоциализма. Химлер, Р. В. Даре и Райнхард Хайдрих имали огромен принос. Идеята за „охранители“ хрумнала на самия Хитлер. В Германия по времето на кайзер Вилхелм се нароили десетки тевтонски тайни общества, а плановете за евгенично размножаване не били разпространени само в Германия преди войната. Нито един конкретен нацист не е измислил СС, но голяма част от проекта на тези сили пресъздава менталното състояние на следвоенен Мюнхен и набор 1900 г. – връстниците на Хайнрих Химлер. (Този термин се отнася за родените през дадена година и се базира на изчисленията на военните.)
Мнозина германци възприели предположението, че преди 1914 г. в Германия съществувал „естествен ред“. За тях условията от 1919 г. направо „преобърнали света им с главата надолу“. Ако безредиците били резултат от революция, то възстановяването на „реда“ изисквало овладяване на властта в интерес на всички, освен на „злоумишлениците“. Сред лутането и стремежа към оценка стотици групички в Германия решили, че е техен дълг да поемат отговорността да поведат тази революция за възраждане. Някои искали да върнат кайзера на трона. Други предпочитали династията Вителсбах от Бавария. Трети се замисляли за диктатурата Хинденбург–Лудендорф от 1916–1918 г. Общата черта между групичките била вярата им в насилието, в конспиративните техники, в разпалването на масите да следват тях, а не „злоумишлениците“, и в методите на германския милитаризъм. Властта трябвало да се спечели чрез завземане в условията на крайна нестабилност – политическа, икономическа, социална и психологическа. Най-привлекателни били силата и символите на сила. Ако „групите за натиск“ доминирали на политическото поле, защо натискът да не бъдел въоръжен? През 1923 г. единственият важен реформатор бил въоръженият реформатор. Щоструп Хитлер (разширената организация охранители на Хитлер, по която СС били моделирани) не изпъквали сред многообразието от въоръжени бойни части. В полско-сивите си униформи тези баварски лица не изглеждали по-различно от опонентите им вляво или вдясно, а червените им ленти за ръка със свастиката още не били запомнящи се. Но агресивните им методи за пропаганда им дали стратегическо преимущество пред много други групи въоръжени реформатори, макар въпросните методи едва ли биха могли да бъдат наречени уникални.
„Щурмовите войски“, или „щурмоваците“, се развили от такива елементи чрез натрупване и проби и грешки. Преминали през катастрофата през ноември 1923 г. и много други почти също толкова катастрофални събития, за да се стигне до 1934 г. – Охранителният отряд СС бил просто тяхна вариация, доста глупава, дори нелепа вариация, преувеличаваща някои от романтичните въжделения на младежите от ниската и средната класа в предвоенен и следвоенен Мюнхен. Онова, което би могло да мине без последици, освен за актьорите в бутафорията на техните черни униформи и мъртвешки глави, се превърнало в част от националсоциализма, а така и в част от борбата на Германия да се адаптира към изискванията на международната ера на машините, огромния локомотив на унищожението на евреи, поляци, югославяни, руснаци и на самите германци. Дори Химлер бил в голяма степен неспособен да избере и планира в какво щели да се превърнат СС през 1945 г. Доколко един водач на СС можел да формира и насочва в какво той и хората му щели да се превърнат, зависело от толкова много фактори, че на моменти дори хипнотичният Führenprizip (Фюренпринцип или „принцип на лидерство“) не вършел работа на хората от горните ешелони и те си признавали, че са загубили контрол. Теодор Айке, Райнхард Хайдрих и Ото Олендорф определено се формирали и оформили като по калъп повече в редиците на СС, отколкото през собствения си живот, а други офицери от СС, знайни и незнайни, създали „убежища“ за себе си и малцина други в тяхното ъгълче от бюрокрацията на организацията. Но за повечето офицери и редови членове СС се превърнал във възмездие – лабиринт, в който отначало те с желание се загубвали, но след това не успявали да се отскубнат от него и да се върнат обратно в обикновеното общество, дори и само като отпуск. Фронтът се превърнал в най-доброто им прикритие, което е както иронично, така и силно съществено. Вафен-СС дори днес си остават анонимната, макар и никога изцяло неутрална среда на бившите членове на Das Schwarze Korps („Черният корпус“, каквото е името на официалния печатен орган на СС, възприето през 1935 г.).
Индустриалните общества от онова време – били те победени във войната, или не, проспериращи или затънали в бедност – трябвало да импровизират нови форми на действие за младото поколение, да се развиват и растат както като продукт и разпределение на въпросния продукт, така и като използване на човешкия и материалния ресурс. Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП), „Щурмабтайлунг“ (СА, т.е. „щурмоваците“ или „кафявите ризи“), СС и редица други нацистки институции като Германския фронт на труда (ГФТ, национален профсъюз, в който работодателите и работниците членували задължително) и Службата за трудова повинност (СТП; всички младежи трябвало задължително да работят в полза на държавата в продължение на една година) трябва да бъдат разбирани като жестоки, разточителни и погрешни социални усилия. Отчасти съзнателно, отчасти неволно, те трябвало да се справят с грешките или недостатъците на други процеси в обществото. Крайните мерки за вътрешна и външна защита, организацията на човешки същества като инструменти (вместо като колеги по работа), събирането на информация и манипулирането ѝ за установяване на контрол върху другите – все черти на повечето, ако не и на всички, съвременни общества в криза. Онова, което германците сторили през диктатурата от 1933–1945 г., онази толкова прогнила и ужасяваща комбинация от черти, не бива да изкушава другите общества да изпитват някаква духовна гордост. В най-добрия случай ние можем само да си вземем бележка от нещастието на този народ. Като всички нас, германците също не са избирали историята си, но са направили множество избори. Ако искаме да разберем СС цялостно, трябва да проследим диалектиката, логиката на събитията и последиците от изборите на определени хора.
Можете да поръчате книгата ТУК.