КнигиОткъси

„Българските евреи и Окончателното решение“ от  Фредерик Б. Чери – какво се е случило с евреите в Царство България?

Изданието е допълнено с предговора на Иванка Гезенко и следговора на проф. Иван Илчев

 

Половин век след публикуването си на български език се появява фундаменталното изследване „Българските евреи и Окончателното решение“ от американския историк и българист Фредерик Б. Чери – авторитетен труд, който хвърля повече светлина върху един от най-мрачните периоди в новата история на България и света.

Изданието е допълнено със задълбочен и подробен предговор от архивиста в Държавна агенция „Архиви“ Иванка Гезенко и авторитетен следговор от проф. Иван Илчев.

Макар историографията по темата да е значително нараснала, съдбата на българските евреи през Втората световна война в Царство България все още поражда разнопосочни и често крайни мнения – от твърдението за абсолютната заслуга на цар Борис III за спасението на еврейското население в границите на България до отричане и вменяване на пълна вина на държавата за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско.

Посещавайки България на няколко пъти, с помощта на германски, български и израелски архиви, интервюта с очевидци и оцелели, както и множество други източници, Фредерик Б. Чери изгражда образцова историческа хроника, която се опитва да представи събитията максимално безпристрастно, без да робува на идеологии и без да спекулира.

Какво е отношението на нацистка Германия към евреите и какъв е бил натискът, който се упражнява върху цар Борис III и българското правителство по еврейския въпрос? Кои са събитията, довели до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Каква е обществената реакция в страната? И защо години наред така и не може да се постигне исторически консенсус за случилото се в онези разделни години? 

Ученият обстойно разглежда икономическите и политически предпоставки, които обуславят сложната ситуация, в която се оказва обвързаната с Третия райх България. Той проследява детайлно включването ни във Втората световна война като съюзник на Оста, прави задълбочен анализ на мирните отношения между евреите и останалите етноси в страната, както и преглед на спорадичните антиеврейски политики, прилагани с променлив успех.

Настоящата книга проучва и отношението на различните сегменти в българските управляващи кръгове и обществото към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание, политическата опозиция и различни други групи.

 Освен държавническата политика обаче, аналитичните разсъждения на изследователя не пропускат да очертаят и ролята на духовници, политици, общественици и обикновени хора за спасяването на евреите от територията на Царство България – като действията на митрополит Стефан и протеста на Димитър Пешев и групата депутати срещу депортацията на българските евреи. 

„Българските евреи и Окончателното решение“ от  Фредерик Б. Чери е въздействаща хроника на едно от най-мрачните петна от човешката история – Холокоста, и неговото отражение в българските земи. Безпристрастен разказ за доблест, вина, престъпления, кураж, морал и изкупление.

Из „Българските евреи и Окончателното решение“ от  Фредерик Б. Чери

„Българските евреи и Окончателното решение“ от Фредерик Б. Чери

ВЪВЕДЕНИЕ

Моят довод да реша да изследвам прилагането на нацистката политика на Окончателно решение на еврейския въпрос по отношение на евреите в България, е смайващият факт, че след Втората световна война броят на евреите в България е по-голям, отколкото преди войната. През призмата на общата трагедия от военните години изглежда невероятно, че еврейската общност в една малка държава – особено в държава, част от Оста – е успяла да избегне повсеместното унищожение.

За самите българи тази аномалия е източник на гордост: те претендират, че са единствената нация в окупирана Европа, в която всички евреи са оцелели. По този въпрос се разгаря сериозен политически спор, който засяга и каузата, и начина на оцеляване на еврейската общност в България. Спорът се изразява чрез въпроса: „Кой спаси българските евреи?“ В момента съществените противоречия се въртят около ролята на цар Борис ІІІ в събитията, засягащи еврейския въпрос в страната му. Едни приписват заслугата за спасяването на евреите на царя и твърдят, че го е извършил по предварително обмислен план, по който съзнателно е преиначавал пред Берлин намеренията си. Други твърдят, че внезапната и необяснена смърт на царя през 1943 г. е всъщност убийство, поръчано или лично от Хитлер, или от Хитлеровото обкръжение, поради отказа на Борис да разреши на нацистите да депортират българските евреи в лагерите на смъртта в Полша. 

От другата страна са някои историци и коментатори, чието мнение е, че българските евреи са били спасени въпреки царя. Те твърдят, че Борис или е бил изцяло съгласен с нацистката политика на антисемитизъм, или е бил безразличен към нея и единствено натискът на групи в самата България и извън страната са го заставили да се откаже от плановете си за депортация на евреите в Полша.

Реакцията на България към Окончателното решение се усложнява от депортацията на гръцки и югославски евреи от териториите на Балканите, окупирани от България. Защо София депортира евреите оттам, а се поколебава да стори същото с евреите с българско гражданство? Може би българският контрол над тези територии е бил по-слаб? Или небългарските евреи са били пожертвани, за да се спасят евреите с българско гражданство?

Настоящият труд си поставя за цел да разгледа позицията и действията на българското правителство по отношение на евреите в онези решаващи години. Като проучвам политическия натиск, оказван на София, и отклика на този натиск, изразил се в приемането на антисемитското законодателство, и процедурите по депортацията – и осъществените, и анулираните, се надявам да назова причината за парадокса на Окончателното решение в един от балканските съюзници на Германия. В книгата се анализират и разликите в позицията на София и реакцията по отношение на „българските“ и „небългарските“ евреи. Описал съм в по-големи подробности подготовката около депортацията и процедурите, за да покажа нечовешката и същевременно чудновато механична и бюрократична природа в осъществяването на изискването за Окончателно решение в България (вероятно и другаде). Подробностите в процедурите по депортация в България са основа за проучване на същите тези процедури в други области на нацистка Европа. Нещо повече, поведението на българското правителство под политически натиск може да поясни не само естеството на политиката на България и на Оста в началото на четиридесетте години, но и общото естество на еврейския проблем в Европа.

Настоящата книга проучва и отношението на различните сегменти в българските управляващи кръгове и обществото към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание (парламента), политическата опозиция и различни други групи. Проучвам също важния въпрос за относителната тежест на политическите сили вътре в страната, както и на онези извън нея, напр. Съюзниците, при намесата им в събитията, засягащи евреите в България. Накрая разглеждам претенцията на българите, че са единствената нация в нацистка Европа, която е спасила евреите си; всъщност разисквам дали има полза да се задава въпросът „Кой спаси българските евреи?“. 

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *