„Силоз“ от Хю Хауи: Четем книгата, вдъхновила едноименния сериал
Бестселър поредицата на Хю Хауи се завръща на български заедно с премиерата на тв поредицата
Някои антиутопии са истински ужасяващи и въпреки това здраво хващат читателите в своята клопка. „Силоз“ от Хю Хауи е научнофантастичен роман, който държи в напрежение читателите от първата до последната страница и се нарежда сред най-обичаните антиутопични истории.
Скоро след премиерата на едноименния сериал на Apple TV+, „Силоз“ от Хю Хауи отново излиза на български език. Романът дълго отсъстваше от българските книжарници, но сега се завръща благодарение на издателство Artline Studios. Познатият превод на Ангел Ангелов този път е облечен в луксозно издание с твърди корици и обложка.
„Силоз“ е заглавието на първата книга от едноименната трилогия. Поредицата е бестселър на New York Times и в момента покорява класациите на Amazon с най-продавани заглавия за научна фантастика. Възраждането на успеха ѝ се дължи основно на екранизацията, която в момента излиза по Apple TV+. С всеки следващ епизод сериалът печели одобрението както на зрителите, така и на критиците. Главната роля играе Ребека Фъргюсън, а самият Хю Хауи е изпълнителен продуцент на Silo и неговата намеса в заснемането на продукцията със сигурност се забелязва.
Историята на „Силоз“ разкрива постапокалиптичен свят, където никой не е в безопасност. Векове след апокалипсиса човечеството оцелява на ръба, като намира убежище в огромен подземен силоз. Силоз, чието съществуване дори легендите не могат да обяснят. Единствената връзка на обитателите с външния свят е пикселизиран образ, предаван от камерите на повърхността: необятна сиво-кафява пустош, осеяна с трупове и кости чак до хоризонта.
Холстън, шерифът на силоза, винаги се е придържал към правилата на живота под земята. Един ден обаче започва да задава въпроси. А сега е напът да узнае отговорите, но в света на „Силоз“ никой не е в безопасност и ако лъжите не те убият… истината ще го направи.
Със „Силоз“ Хю Хауи създава нова класика на антиутопичната фантастика, която ще заинтригува читателите и ще ги потопи в постапокалиптичния си враждебен свят.
Хю Хауи е американски автор на научна фантастика. Книгите му са преведени на повече от 40 езика и са издадени в многохилядни тиражи в целия свят. Сериалът Silo на Apple TV+ е базиран на романа „Силоз“. Преди да се отдаде на писателската кариера, Хауи е работил като капитан на яхта, аудио техник, а също така е поправял и покриви.
По-долу четете откъс от книгата:
Тя погледна към часовника над бюрото му. Беше осем и десет и казаните с топла овесена каша и грис вече изпълваха кафетерията с уханието на закуската. Марнс закъсняваше. Тя беше около него по-малко от седмица, но никога досега не го беше виждала да закъснява за каквото и да е. Това нарушение в рутината беше като откачане на синхронизиращ ремък или чукане на бутало. Жулиета изключи монитора и се отдръпна от бюрото. Отвън хората от първата смяна за закуска започваха да влизат един по един и жетоните за храна издрънчаваха в голямата кофа до старите турникети. Тя излезе от кабинета и мина през човекопотока, който се изсипваше от стълбището. На опашката едно малко момиче дръпна майка си за гащеризона и посочи към Жулиета, докато тя минаваше покрай тях. Жулиета чу майката да се кара на детето, че се държи невъзпитано.
През последните няколко дни доста се говореше за нейното назначение – жена, която беше изчезнала в Механичния като дете, за да се появи внезапно и да заеме длъжността на един от най-популярните шерифи в историята. Вниманието, насочено към нея, накара Жулиета да потръпне и тя побърза да се отправи към стълбището. Заслиза надолу със скоростта на леко натоварен носач. Краката й отскачаха от стъпалата все по-бързо и по-бързо с темпо, което изглеждаше опасно. Четири етажа по-надолу, след като се промъкна покрай бавна двойка и между членовете на семейство, които се качваха за закуска, тя стигна до площадката за апартаменти над нейното жилище и мина през двойната врата.
Коридорът след нея беше оживен и изпълнен със сутрешните гледки и звуци – свистящ чайник, пискливи детски гласове, тропот на стъпки над главите им, сенки, които бързаха да се срещнат със своите наставници, преди да ги последват към работата. По-малките деца неохотно се отправяха към училището, съпрузите си разменяха целувки на праговете, докато децата ги дърпаха за дрехите и изпускаха играчки и пластмасовите си чаши.
Жулиета зави няколко пъти, криволичейки по коридорите и около централното стълбище, поела към другата страна на нивото. Апартаментът на заместника беше доста нататък – почти в дъното. Тя предполагаше, че през годините Марнс на няколко пъти е бил избиран за повишение, но го е отказвал. Когато попита за него Алис, старата секретарка на Джанс, тя сви рамене и отвърна, че той никога не е искал и не е очаквал да бъде нещо повече от втора цигулка. Жулиета предположи, че Марнс никога не е искал да бъде шериф, но бе започнала да се чуди в колко ли други области на живота си той прилага същата философия.
Когато стигна до неговия коридор, две закъснели за училище хлапета претичаха покрай нея, хванати за ръце. Тe изчезнаха зад ъгъла с писъци и кикот и Жулиета остана сама в коридора. Зачуди се какво да каже на Марнс, за да оправдае слизането си дотук и да обясни безпокойството си. Навярно сега беше подходящият момент да го попита за папката, която той, изглежда, винаги носеше със себе си. Можеше да му каже да си вземе почивен ден и да остави на нея да се занимава със службата, докато той си почива, или да послъже и да каже, че е била тук заради някакъв случай.
Тя спря пред вратата му и вдигна ръка да почука. Надяваше се, че той няма да го сметне за опит от нейна страна да демонстрира, че му е началник. Просто се тревожеше за него. Това беше всичко.
Почука по стоманената врата и зачака той да я покани да влезе. Може и да го беше сторил – през последните дни гласът му се бе превърнал в глухо и дрезгаво стържене. Тя почука отново, този път по-силно.
– Заместник? – извика тя. – Наред ли е всичко там вътре?
Една жена подаде глава през вратата по-нататък по коридора. Жулиета я позна от училищните междучасия в кафетерията. Беше почти сигурна, че името й е Глория.
– Здравейте, шерифе.
– Здравей, Глория, тази сутрин да си виждала заместника?
Тя поклати глава, пъхна метален шиш в устата си и започна да навива дългата си коса на кок.
– Не шъм – смотолеви тя, сви рамене и мушна шиша в кока си, за да фиксира косата й на място. – Снощи беше на площадката, изглеждаше като пребит, както обикновено. – Тя се намръщи.
– Не се ли появи на работа?
Жулиета отново се обърна към вратата и натисна дръжката. Тя се отвори с лекотата на добре поддържан механизъм. Жулиета я бутна навътре.
– Заместник? Аз съм, Джулс. Просто идвам да видя как си.
Вратата се отвори в мрака. Единствената светлина идваше откъм коридора, но тя беше достатъчна.
Жулиета се обърна към Глория.
– Извикай доктор Хикс… Не, по дяволите… – Все още мислеше, че се намира дълбоко долу. – Кой е най-близкият лекар тук? Повикай го!
Тя влетя в стаята, без да чака отговор. В малкия апартамент нямаше много място човек да се обеси, но Марнс някак беше успял да го направи. Коланът беше пристегнат около врата му, а катарамата – заклещена в горния край на вратата на банята. Краката му бяха върху леглото, но под прав ъгъл, недостатъчен, за да издържат теглото му. Задникът му беше увиснал под нивото на краката, лицето му вече не беше червено, а коланът се беше впил дълбоко във врата му.
Жулиета хвана Марнс за кръста и го повдигна нагоре. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше. Тя събори краката му от леглото и те се строполиха на пода.
Така й беше по-лесно да го държи. Откъм вратата се чу ругатня и мъжът на Глория влетя вътре и помогна на Жулиета да поддържа тежестта на заместника. И двамата се опитваха да откачат колана от вратата. Жулиета най-сетне успя да я дръпне и така да го освободи.
– Върху леглото – запъхтяно нареди тя.
Двамата го сложиха на равно върху леглото. Съпругът на Глория отпусна ръце върху коленете си и пое дълбоко дъх.
– Глория изтича да доведе доктор О’Нийл. Жулиета кимна и разхлаби колана около врата на Марнс. Плътта под него беше пурпурна на цвят. Тя заопипва за пулс, спомняйки си, че Джордж изглеждаше по същия начин, когато го откри долу, в Механичния – бе напълно неподвижен и не реагираше. Беше й нужен само миг, за да е сигурна, че пред очите й е второто мъртво тяло, което някога беше виждала.
И докато сядаше, обляна в пот и в очакване лекарят да пристигне, тя се зачуди дали заради работата, която беше приела, то нямаше да е последното.
Можете да поръчате книгата ТУК.
