КнигиОткъси

Холограма на „Бай Тошо“ поема властта в новия роман на Иво Сиромахов 

Премиерата на книгата е на 17 юни в Пловдив

С пророческия си роман „Певицата взема властта“ популярният български писател, журналист, драматург и сценарист Иво Сиромахов прицели острото си като стрела перо право в родната политическа класа, поставяйки наглед скандалния въпрос: „Какво би станало, ако чалга певица управлява България?“

Сега авторът на бестселърите „У майкини“ и „Майкини и другите“ гръмко се завръща в политическата тематика с новия си, още по-суров и пронизващ роман „Бай Тошо“. Сред страниците му читателите ще открият нова доза от безмилостната сатира на Сиромахов – абсурдно огледало на съвременната реалност, в което малцина имат смелостта да се погледнат.

България в наши дни. Кризата в парламента се разраства с всеки изминал ден, в който политиците продължават да се мотаят и да не достигат до консенсус за правителство. Народът става все по-нетърпелив, а крясъците „Оставка“ – все по-шумни и многобройни.

Опитали всяка възможна рокада в управлението, която да запази постоянния приток на обществени поръчки и милиони по сметките им, дори задкулисните кукловоди са се оказали в безизходица. Перфектният човек за позицията просто не съществува. 

Но какво, ако кандидатът не е човек? В пристъп на гениалност един олигарх ще се възползва от модерните технологии, за да предложи нов „баща на нацията“, когото мнозина вече познават. И ето го – един бутон Install по-късно –  „Бай Тошо“ е отново сред живите… Ей сега ще я оправим тази държава! 

Обилно напоен с характерното чувство за хумор на Иво Сиромахов, гарнирано с дебел слой нагарчаща ирония за времената, в които живеем, „Бай Тошо“ е проницателен и въздействащ роман, в който демокрацията е само блян, а корупцията – основна форма на управление.

Гротескна и цинична в стила си, но винаги плашещо прозорлива, през призмата на смеха тази сериозна книга изобличава някои от най-тъжните и пагубни привички на политиката у нас.  

Официалната премиера на „Бай Тошо“ ще е в Пловдив на 17 юни 2023 г. от 11:00 ч. в уютната атмосфера на кафе-книжарница „Сиела“ Mall Plovdiv (ул. „Перущица“ 8 )!

Из „Бай Тошо“ от Иво Сиромахов 

1

 

– Прeебахме се – каза мрачно Ценов и пусна облаче дим от пурата си. 

Около махагоновата заседателна маса в президентския апартамент в хотел „Париж“ бяха насядали хората от най-близкия му антураж и пиеха 36-годишно уиски. Бутилката струваше колкото годишната пенсия на средностатистически български учител. 

Хотел „Париж“ се намираше в полите на Витоша и обикновените граждани нямаха достъп до него. Пететажната сграда беше обградена с метална ограда, пред която денонощно пазеха въоръжени гардове. 

Ценов беше параноик. Шеметната му кариера в бизнеса беше свързана с доста престъпни сделки, заради които вероятно имаше основание да се страхува. Беше влязъл в играта като дребен политически дилър, който разнасяше подкупи между етажите на властта. Големите играчи го ползваха като момче за всичко, защото беше лоялен и безразсъден. И познаваше всички. Той беше човекът, който им купуваше спокойствие и безнаказаност. 

За десетина години през ръцете на Ценов минаха няколко милиарда лева, но той не открадна и стотинка. Вземаше само толкова, колкото му даваха големите шефове. 

Скокът в кариерата му дойде внезапно. Един ден му се обади неговият съученик Кирил Николов и му съобщи, че е напуснал вътрешното разузнаване и трябва спешно да се видят. Оказа се, че Николов държи в ръцете си безценно съкровище – беше изнесъл от разузнавателната служба стотици записи, които разкриваха тайния сексуален живот на висши политици и магистрати. Някои от тях бяха толкова извратени, че дори Ценов, който си мислеше, че е видял всичко в тоя живот, се стресна. 

Но видя и възможност. Тези записи бяха мощно средство за изнудване. От този ден Ценов щеше да държи в подчинение всички най-важни хора в държавата. Плати щедро на своя информатор и го посъветва да се покрие някъде, за да не го убият. След което започна да търгува с получената информация. 

Само за няколко месеца Ценов се превърна в най-влиятелния човек в България. Шефовете на всички партии ходеха при него и му целуваха ръка. Ценов просто им казваше какви закони са му нужни, и те веднага ги гласуваха. Възлагаха тлъсти обществени поръчки на фирмите му. Бяха готови на всичко, за да си купят мълчанието му. Мълчанието на Ценов се превърна в злато в буквалния смисъл. 

Единственият проблем беше, че му се налагаше да работи с хора. А те, макар и алчни и страхливи, понякога бяха толкова тъпи, че не успяваха да изпълнят нарежданията му. Това го вбесяваше. 

– Преебахме се – повтори Ценов и мрачно поклати глава. – Четири партии финансирам, напълнил съм с пари ненаситните им задници, а тия нещастници не могат едно правителство да направят. Бахти боклуците! За какво са ми? 

– Изпускат положението – кимна с глава дребничкият Стоянчо. 

Едва на 28 години, Стоянчо беше израснал в йерархията до най-верен човек на Ценов. Преди шест години беше затънал в дългове заради страстта си по хазарта. Кредиторите го бяха пребили от бой и го бяха захвърлили гол и безпомощен в една канавка. Ценов веднага видя в него административен потенциал и го назначи във Фирмата – в тая ситуация Стоянчо щеше да е готов на всичко, само и само да оцелее. И той го доказа. От благодарност младият мъж беше готов да целува подметките на шефа си и да му върши всякакви услуги. Включително и поръчкови убийства, ако се наложи. А понякога се налагаше. 

– Какво значи изпускат положението? – изрева Ценов. – Аз за какво им плащам? За да си носят скъпите костюми в парламента и да се правят на важни ли? А искат ли да им спра парите? 

– Не е добра идея – обади се юристът на Фирмата Иван Маринов. – Ако им спрем парите, ще огладнеят и ще почнат да правят още по-големи глупости. Засега ги държим под контрол. 

– Какъв контрол? – разкрещя се още по-силно Ценов. – Докато се натуткат да направят правителство, изпускаме сделки за милиарди. Дори бюджет не са гласували. Всички обществени поръчки са замразени. В правителството е мазало. 

– Можем да накараме Пешев да ги притисне – предложи Маринов. Пешев беше главен прокурор на републиката. На младини беше работил като охранител на Ценов и се беше проявил като верен и предан слуга. Сега продължаваше да е на заплата във Фирмата и съвестно спираше всички разследвания срещу началника си. 

– Пешев е лайно – отсече Ценов. – Не може да се разчита на него. Ако се появи по-голям шеф от мен, той пръв ще отиде да му се предложи. 

– Е кой е по-голям шеф от тебе? – подмаза се веднага Стоянчо. 

– Ми де да знам… – дръпна нервно от пурата си Ценов. – Аз затова съм му сложил навсякъде микрофони и го подслушвам денонощно. 

– Не се ядосвай, шефе, тия нерви няма кой да ти ги върне – опита се да внесе спокойствие дългокраката Виолета. Бивша „Мис България“, тя беше минала през леглата на много мутри, докато акостира в спалнята на Ценов. Разбира се, и на него бързо му беше омръзнала, затова я ожени за един от служителите си. Но пък Виолета се оказа подреден и дискретен човек и сега изпълняваше функциите на офис мениджър. Тоест вдигаше телефона и организираше срещите на шефа си.  

– Не разбирате ли, че ако тия тъпанари в парламента продължат да се мотаят още известно време и да не правят правителство, на хората ще им писне и ще ги изметат – изръмжа Ценов. – И тогава ще дойдат нек’ви нови, с които тепърва ще трябва да се договарям. Писна ми да го играя тоя мач. Искам да сключвам дългосрочни договори. Искам, като сложа някой да управлява, да знам, че ще работя с него поне пет-шест години. Искам предвидимост. 

– Имаш ли човек за министър-председател?

Можете да поръчате „Бай Тошо“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *