Време е за експедиция в „Скункс и Язовец: Яйцето бележи мястото“ от награждаваните автори Ейми Тимбърлейк и Джон Класен
Сърцатата история за нетипичните съквартиранти ще очарова децата със забавни моменти и скрити житейски мъдрости
Отличената с награда „Джон Нюбери“ Ейми Тимбърлейк и носителят на медал „Карнеги“ Джон Класен отвеждат читателите на експедиция в продължението на хумористичния роман за Скункс и Язовец. Историята в „Яйцето бележи мястото“ е неустоим микс от високи залози, изненадващи обрати и моменти, на които да се смееш с глас.
В това ново приключение Скункс и Язовец поемат на геоложка експедиция в търсене на ахати и се отправят към любимото място на Язовец – Безкрайното езеро. Но Лагер № 5 крие неочаквани изненади – Пекан се появява изневиделица, a след това пристига и кокошка, която, изглежда, няма намерение да си тръгва. Тук става нещо странно, безспорно! Тази история е изпълнена с честност и хумор, които резонират с изпитанията и премеждията на едно приятелство.
Втората книга от поредицата „Скункс и Язовец“ е включена в селекцията с най-добри детски книги на Amazon, Shelf Awareness, Chicago Public Library, Junior Library Guild и е едно от предложенията на редакторите в Amazon за четива за предучилищна и начална училищна възраст.
Черно-белите илюстрации на Джон Класен прекрасно допълват чара и хумора на историята и доказват, че художникът заслужено е отличен с едни от най-престижните награди в индустрията. Всяка част от диалога на Ейми Тимбърлейк е пъргава и остроумна, а използването на звукоподражателни думи, курсив, главни букви и други забавни трикове в текста карат историята да изскача от страниците.
„Яйцето бележи мястото“ е сърдечен и забавен детски роман, който ще отведе младите откриватели на чудно шеметно приключение, изпълнено с камъни, кокошки, вкусна храна и истини за силата на приятелството.
ЕЙМИ ТИМБЪРЛЕЙК, със своите книги за млади читатели, става носител на наградите „Джон Нюбери“, „Едгар“, „Златно хвърчило“ и наградата за най-добра книга на „Чайна Таймс“. Отраснала в Хъдсън, щата Уисконсин, сега тя нарича Чикаго свой дом. Завършила е колежа „Маунт Холиок“ и има магистърска степен по английски език и творческо писане от университета в Илинойс. В приятните и прохладни есенни дни може да я срещнете на пешеходната пътека покрай езерото Мичиган в Чикаго.
ДЖОН КЛАСЕН е автор и илюстратор, роден в Канада. Сред книгите му са: „Къде ми е шапката?“; „Това не е моята шапка“, наградена с медал „Калдекот“; „Намерихме шапка“. Класен е удостоен със званието „Член на Ордена на Канада“ за приноса си към детската литература. Понастоящем живее в Лос Анджелис заедно с жена си и двамата си сина.
По-долу четете откъс от новата книга:
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
„Мъгла. Прахоляк. Пепел в носа. Къде съм?“ В ушите на Язовец кънтяха ударите на собственото му сърце.
„Пещера. Пекан. Динамит.“
Усети сръгване в ребрата.
– Стани. От. Мен. Защо язовците са толкова тежки?
– Кът! Ко-ко-ко – гласът (придружен от лъч светлина) се обади изпод подмишницата му.
– РРАААААУК!
„ДИНОЗАВЪР.“ За да се успокои, Язовец си каза наум: „Динозавърът е далеч, на онези скали, дели ни известно разстояние.“ Как се беше забъркал в това? В подобно опасно положение без прецедент! Не трябваше ли да търси ахат с буквата А за Стената на скалите? От Язовец се изтръгна нервен смях („хех-хех-хех“) и той се вдигна на крака.
– Най-после се размърда! – Скункс успя да седне. – Какво му е смешното? Никак не е смешно да избухне динамит и после да се намериш смазан под тялото на язовец – той придърпа триъгълната си шапка, върна ѝ формата и я нахлупи на главата си.
Августа се отърси и изключи челника си.
Язовец се изтупа. Вдигна се прах; посипаха се камъчета, отломки и пръст.
Високо над тях Язовец чу тих пукот. Вцепени се. Ушите му потрепнаха по посока на звука. Поредно пук, пук-ПУК. Засипа ги порой от камъчета.
– СКАЛА! – Изкрещя Язовец и отстъпи назад. Августа припърха до триъгълната шапка, тъкмо когато Скункс се втурна след Язовец.
Чу се шумно скърцане и ХРАС-с-с-с, а после скалата се откъсна от мястото си с тихо свистене.
Скункс и Язовец се прилепиха към стената на пещерата.
Силно ТРЯС! проехтя наоколо, когато скалата се блъсна и отскочи.
– АррррррРРРРАааУК! – зави динозавърът.
Язовец затвори очи. ПЛЯС! За ужас на всички скалата отскочи втори път. Звукът рикошира, прониза въздуха, и…
ТУП.
Всичко затрака, включително и зъбите на Язовец.
Наоколо се сипеха камъни. Прах и пепел замъглиха въздуха.
Ручей от чакъл: Та-та-дън, дън… дън… дум.
Всичко притихна.
Тишината беше нарушена от гласа на Скункс:
– Какви са шансовете скалата да падне точно там? Като мост за динозаври е.
Язовец отвори очи и видя Скункс с мръсна и прашна триъгълна шапка на главата. Августа, сгушена в предния ъгъл на шапката, с по-сплъстена перушина и от тази на кокошка бантам.
Скункс посочи. Язовец погледна. Скалата се беше заклещила здраво в цепнатината между тях и стената, в която до скоро беше динозавърското яйце. Скункс се обърна с лице към Язовец:
– Не виждам динозавъра. Мислиш ли, че е добре?
Току зад главата на Скункс се появи рог, а после и грамадна глава, докато динозавърът престъп-стъп-стъпваше по скалния мост. Наклони глава и погледна към Язовец (първо с дясното, после и с лявото си око, а след това и с двете едновременно).
– Добре е. Нищо му няма – смотолеви Язовец. Той се приплъзна настрани по протежението на пещерната стена. С жест подкани и Скункс да направи същото. Скункс се обърна. Очите му се ококориха.
Динозавърът протегна врат, за да огледа Скункс отблизо.
– Руууууууууууууп?
Динозавърът енергично наежи перата около врата си. Заподскача напред-назад на двата си крака.
– Раук-раук? – заметна рогатата си глава по посока на Скункс. – РАУК!
И тогава Язовец осъзна нещо. Триъгълната шапка.
– РОГ!
Очите на Скункс бяха изпълнени с ужас:
– ЗНАЯ, ЧЕ ДИНОЗАВЪРЪТ ИМА РОГ.
– НЕ – Язовец размаха лапи над собствената си глава. – ТВОЯТА ШАПКА. ТРИ РОГА. ПРИЛИЧАШ НА ДИНОЗАВЪР!
Динозавърът наведе рогатата си глава.
Скункс зяпна и каза:
– ТРИ-РОГА шапка?
Динозавърът се втурна към Скункс.
Очите на Скункс се ококориха, а после се затвориха здраво. Лицето му се сви.
С приплъзване динозавърът спря на място пред Скункс.
– АААААРРРРРААААУУК! – изрева той.
Дългият му, розов и островърх език облиза Скункс от брадичката чак до триъгълната шапка.
Августа се размърда и се освободи от ъгъла на шапката. Наклони глава (премиг, ляво око, дясно око) и стъп-стъпи на завития ръб на шапката. Задържа се там. После припърха и стъп-стъпи на главата на динозавъра. Спря се между очите му.
– КЪТ.
– Какво става? – каза Язовец на глас.
Динозавърът тръсна глава. Августа се задържа на мястото си.
– Кът! Ко-ко-ко.
Язовец сграбчи Скункс и го издърпа настрани.
– Не бях излапан? – мърмореше Скункс, докато Язовец напъха банданата си в неговата лапа и свали триъгълната шапка от главата му. Скункс се подсуши, доколкото можа, върна подгизналата бандана и попита притеснено:
– Къде е Августа? Виждаш ли я някъде?
Язовец посочи към динозавъра с лапа.
Скункс погледна натам.
– О, не.
Двамата наблюдаваха Августа, докато тя се наведе, за да погледне (дясно, ляво, дясно) в едното динозавърско око, и после стъп-стъп-стъп пристъпи по муцуната на динозавъра, за да погледне (ляво, нагоре, надолу, ляво) в другото.
Скункс погледна Язовец настойчиво.
– Стана тя каквато стана. Сега вече няма да слезе оттам.
– Какво искаш да кажеш? Какво е станало?
Скункс се приведе напред.
– Августа събираше кураж. Казва, че независимо какво се случи, тя ще тръгне с динозавъра. Ако Пекан отведе динозавъра в зоопарк, научна лаборатория, магазин за домашни любимци, и тя ще го придружи – Скункс поклати глава. – Язовец, това е динозавър – и съвсем не е вегетарианец! Августа няма да се остави никой да я разубеди. Вече опитах.
Той погледна към Августа. Очите му се ококориха.
– Точно колкото една апетитна хапка!
Язовец се втренчи в Скункс ужасен.
– Защо не ми каза?
– Кога по-точно? – Скункс разпери лапи. – Някъде между динамитения взрив и падащата скала ли?
Августа започна да пее своята гъргореща приспивна песен. Очите на динозавъра се облещиха, после гигантът събра поглед така че да види муцуната си.
– Рууп? Рууп-рууп? – след това динозавърът загука. – Руууууууууп.
Тялото на Августа се изду и изпълни с въздух – въздухът се превърна в ноти, а нотите – в мелодия. Динозавърът стоеше втренчен с доволен кръстосан поглед в мъничката оранжева кокошка на муцуната си.
– Руут-рууп? Рууп-рууп?
Естествено, Язовец разбираше. Бяха изминали стотици милиони години. Ерата на динозаврите? Приключила с един метеоритен гр-р-ръм! Динозавърът се нуждаеше от водач – някой, който да му покаже как да следва своя път в Ерата на бозайниците. Но защо трябваше да е Августа? Язовец стисна лапи.
– Едва се запознах с нея. Августа ми е приятелка. Не искам да прави това.
Скункс въздъхна тежко.
– Зная.
Августа се накокошини, хврък-хвръкна върху рога на главата на динозавъра и включи челника си.
– КЪТ КЪТ – провикна се тя.
– СБОГОМ ЛИ? – възкликна Скункс.
Язовец се втренчи в Скункс.
– Сбогом? Как така сбогом?
Светлина с размерите на пиле блесна от главата на динозавъра. След това динозавърът, с Августа здраво стиснала рога му, се обърна и започна да крачи нагоре, нагоре, нагоре по стените на пещерата.
– Къде отиват? – попита Язовец. – Изходът е в другата посока.
Язовец погледна натам, но видя само отломки, парчета камък, и онова, което беше останало от двата прожектора. Проходът беше напълно блокиран.
Можете да поръчате книгата ТУК.
