„Ваймар експрес“: Когато една българска писателка гостува на Гьобелс

Автор: Еми Барух, Deutsche Welle

През 1941 година Гьобелс кани писатели от 15 европейски страни във Ваймар. Натам потегля и българската авторка Фани Попова-Мутафова, която вече е запленена от Хитлер. Филмът „Ваймар експрес“ разказва тази история.

Завръщането на таланта като „титла на отговорност“. Или едно пътуване с „Ваймар експрес“…

На 24 октомври 1941 година 37 писатели от 15 европейски страни приемат поканата да бъдат гости на годишната среща на писателите във Ваймар и да станат основатели на Европейски писателски съюз. Поканата да посетят града на Гьоте е от националсоциалистическото министерство на пропагандата и просвещението, ръководено от Йозеф Гьобелс.

Идеята за създаване на Европейски писателски съюз е да се преподреди литературното поле на Европа, така че да легитимира нацистката подредба на света и да установи културна хегемония, която според германския елит принадлежи на Райха. Така е представена накратко историята на Европейския писателски съюз. Сред основателите му е и българската писателка Фани Попова-Мутафова.

Когато талантът е утежняващо вината обстоятелство

Върху релсите на тази история потегля „Ваймар експрес“ – документалният филм на Милена Фучеджиева, чиято среща с публиката ще бъде на 8 октомври от 19 часа в софийското кино „Люмиер“.

Филм "Ваймар експрес"
Филмът „Ваймар експрес“ разказва за артисти, които избират да се превърнат в апологети на нацизма. Снимка: Милена Фучеджиева

Филмът е за зависимостите, в които се поставят хората на изкуството, когато заемат погрешната страна на историята. В рамките на историческите паралели всички сравнения са възможни. Даже препоръчителни.

Темата е не просто актуална, тя е болезнено чувствителна във време на добре остойностена и безпардонна пропаганда, време на манипулативни твърдения, време на избори, време на война. Време, в което способни и талантливи хора стават ретранслатори на идеи и внушения със сбъркани ориентири, ако следваме координатната система на етичните стандарти.

Попова-Мутафова, за която Хитлер е „ренесанс на Духа“

Фани Попова-Мутафова е единствената жена сред останалите 36 поканени да участват в луксозния воаяж. Когато получава поканата, тя е вече утвърдена авторка на исторически романи, популярна, талантлива, образована, работлива. Амбициозна. И не по-малко важно – запленена от действията на Фюрера, възхитена от Новия ред в Третия Райх. За нея Хитлер е „ренесанс на Духа“, за който жадува „цялото човечество, огънало се под вековните заблуди на юдейските си поробители“, както пише самата тя през 1942 година.

„Ваймар експрес“ не е биографичен филм за една безспорно талантлива жена, чиито апологети обикновено пропускат идеологическия патос на творчеството ѝ. Филмът е за онова поле на литературата, онова публично поле на творчеството, върху което способни хора разполагат своя талант и по един повече или по-малко елегантен начин изпълняват гъвкава хореография близо до влиятелни централи, умело сърфирайки около санитарния кордон на властовата радиация.

Филмът е за мерните единици на таланта, но не като търговско съотношение при размяна на стоки, както в Древна Гърция или Древния Рим, а като символична тежест, като „титла на отговорност“, защото дарбата е утежняващо вината обстоятелство, когато обслужва неморални каузи. Именно това е част от тъканта, върху която Милена Фучеджиева проследява три фигури от „елитния клуб“ – трима безусловни апологети на фашизма в чистия му вид: българката Фани Попова-Мутафова, френския писател Робер Бразийак и Нобеловия лауреат от Норвегия Кнут Хамсун.

Кнут Хамсун пише на Гьобелс след срещата им през май 1943 година: „Не познавам никого, който така неуморно, година след година, е писал и говорил за делото и каузата на Европа така идеалистично и хуманно като Вас, хер Райхсминистър. Затова моля Ви, извинете ме, изпращам Ви моя (Нобелов) медал. За Вас той е напълно безполезен, но нямам нищо друго.“

Таланта като „титла на отговорност“

Поканените от Милена Фучеджиева анализатори говорят пред нейната камера и за сервилността на талантливите, и за таланта като „титла на отговорност“ – определение от дневниците на Шарл де Гол, в които генералът се връща към следвоенните години.

Винаги има спорове около мотивациите на такива хора. Според Жан Пол Сартр това са: личният интерес, най-често продажен, желанието за слава, но и сервилността, която той определя като „най-отличителната черта на предателя“.

В своето пътуване към себе си талантливият човек следва често пъти сложна топографска карта. Влияят му толкова много неща – и ирационални, и лични. Кое му помага, за да не обърка посоките? Дали опитът или етичната конструкция на личността? А как се изгражда тя?

Кадър от филма "Ваймар експрес" на Милена Фучеджиева
Документалният филм „Ваймар експрес“ – покана за размисъл и разговор със съвестта. Снимка: Милена Фучеджиева

Милена Фучеджиева не раздава присъди. Документалният филм „Ваймар експрес“ е покана за размисъл. Към всички нас, които пишем, говорим, подреждаме картините на случващото се наоколо в разбираеми схеми и се опитваме да обясняваме света на хората, които ни четат, гледат и слушат. Това е разговор на всеки един от така наречения просветен елит насаме със съвестта си.

Защото всички ние се връщаме – рано или късно – около онзи свой център, около който сме конституирали себе си като личности.

37 мъже и 1 жена – Фани Попова Мутафова – приемат поканата на Гьобелс и заминават за Ваймар.
Снимка: Милена Фучеджиева

Филмът „Ваймар експрес“ ще бъде показа на 8 октомври от 19:00 часа в кино Люмиер в рамките на фестивала Cinelibri.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *