177 609 малки и големи читатели се регистрираха за първия у нас Ден на четенето

Facebook

Twitter

Linkedin

email

Общо 177 609 души са се регистрирали за участие в инициативата Ден на четенето, която днес преминава под мотото „Четенето дава възможности“, съобщиха на пресконференция председателката на фондациите „Детски книги“ и „Четене“ Валентина Стоева и  основателка на издателство „Ентусиаст“ и преподавателка в СУ Виктория Бисерова.

„Усилията ни не спират дотук, защото Денят на четенето е само символ, който всяка година да ни напомня колко важно е да се чете. Невъзможността да анализираш прочетеното се отразява на всички сфери на живот и води до понижаване качеството на средата. – Първите стъпки за превенция на функционалната неграмотност са вече очертани. Ще работим по програма за осигуряване на книга на новородените в България, включена в пакета за първа необходимост при раждане,“ каза Валентина Стоева.

В първото издание на инициативата участват близо 300 библиотекари, 2000 учители, над 350 детски градини и почти 1000 училища, сред които и неделни училища в чужбина.

Сред събитията в инициативата са „Четатон“ в класната стая или в офиса, споделено четене и рисуване, драматизации по истории, онлайн четения, четения в книжарници, срещи с писатели – онлайн и на живо, четене от ефира на БНР-Благоевград и БНР-Бургас, четения в библиотеки и читалища.

„Нашата карта излиза извън пределите на България и са регистрирани участници от Швейцария, Великобритания, Италия, Испания, Гърция, Кипър, Сърбия, Република Северна Македония, Полша, Люксембург и САЩ“, сподели Бисерова, цитирана от БТА.

В рамките на „Ден на четенето“ предстои да бъдат представени резултатите от емпирично проучване на състоянието на предчетенето сред българите от доц. д-р Милена Цветкова във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. УниБИТ, Нов български университет и Институтът за литература също се включват в инициативата.

Тревожна ситуация в Европа, която е характерна и за България, е, че има висок процент функционално неграмотни възрастни, които не могат да анализират, да извличат информация и да взимат обективни решения на база знанието си, каза Валентина Стоева. Според нея това води до разпространение на дезинформация.

„Това променя средата, в която живеем ние всички като общество. Това дори е заплаха за националната ни сигурност по някакъв начин“, допълни тя.

Валентина Стоева съобщи още, че организации, ангажирани с темата, поставят началото на национален пакт за четенето. Вярвам, че той ще създаде рамката, необходима ни да правим превенция, тъй като ние, в България, обикновено търсим решения на проблемите, когато те вече са факт, но превенцията спестява усилия, средства и дава много по-добри резултати, допълни тя.

Статистиката, която изнесохте за броя съмишленици, партньори и поддръжници, показва, че инициативата е нужна, важна и значима, каза зам.-министърката на културата Амелия Гешева. Тя разказа, че преди няколко години българската държава е поставила във фокуса на развитието на България до 2030 г. културата и туризма като част от националните приоритети.

Гешева посочи, че културното ведомство работи върху няколко акцента, свързани с четенето и дейността на библиотеките. Сред тях са оптимизирането на стандартите за библиотеките и създаване на повече възможности за промяна на средата в българските библиотеки.

„Щастлива съм да обявя, че сме в много добра комуникация и сътрудничество с Министерството на образованието и науката. Вярвам, че колегите също ще застанат зад тази инициатива и ще работим заедно за създаването на повече възможности за четенето“, коментира Гешева. По думите ѝ друг акцент е развитието на съвета за медийна грамотност и инициативите, свързани с медийната грамотност. Те също са свързани с възможностите за правилното четене и разбирането на това, което четем, допълни зам.-министърката на културата.

Книгите са светове. Трябва да покажем на младите хора, че четенето е ценност, да четеш е богатство и е модерно, допълни Гешева.

„Положението е тревожно и трябва да действаме сега“, категорична бе и председателката на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. „Имаме нужда не само на думи, но и от действия. Резултатите, които идват от четене, са дългосрочни. Така че, ако искаме след 10 години да имаме резултати, трябва да направим нещо сега“, каза Алексиева.

Председателката на АБК припомни предложението на всяко новородено дете у нас да се подарява по един комплект от пет книги. По нейни сметки това би струвало 1,2 млн. лв.

Алексиева припомни един цитат от писателката Маргарет Атууд, според който, „ако нямаме млади читатели и писатели, то скоро няма да имаме и стари“.

В пресконференцията взе участие и изпълнителната директорка на фондация „Глобални библиотеки – България“ Спаска Тарандова, която изложи основните проблеми пред българските библиотеки – повечето например разполагат с богати фондове, които обаче са окомплектовани преди 20-30 години. Тарандова сподели, че библиотеките, които дават възможност за четене в тишина, но и за общуване с други читатели, имат нужда редовно да се попълват, а не само по веднъж в годината.

Успех на инициативата пожела и д-р Йорг Маас, изпълнителен директор на фондация „Четене“ (Германия), която е партньор на първия „Ден на четенето“ в България. Той сподели, че в Германия също има проблем – 1/4 от германските деца напускат училище, без да се справят добре с четенето и писането.

В края на пресконференцията участниците подписаха Национален пакт за четенето.

Националният пакт за четенето, с очертани целите и мисията на обединението, е достъпен на сайта на фондация „Четене“ (https://readingfoundation.bg/n…). Към него може да се присъедини всеки, който вярва, че „четенето дава възможности“.

България няма проблем с грамотността. Но само на думи.

Национални и международни изследвания в областта на образованието, национално стандартизирано оценяване на деца и младежи при всеки повод ясно показват, че много деца, младежи и възрастни се затрудняват да прочетат и по-специално – да осъзнаят и оползотворят прочетеното.

Проблемите с разбирането на писмен текст далеч надхвърлят образователните резултати на учениците и студентите. Функционалната неграмотност се отразява на всички сфери от обществения живот и води до влошаване на качеството на средата.

В началото на средното образование всяко второ дете в България се затруднява да разбира по-дълги текстове. Учениците в България често завършват средното си образование с ниски резултати от държавните зрелостни изпити, което се отразява на професионалната им реализация. Много от младежите до 29-годишна възраст не продължават образованието си, но и не работят.

Кариерното развитие на младите хора често е подложено на изпитание и заради липсата на базови дигитални компетентности, родноезикови и чуждоезикови умения и познания.

Нещо повече, некачественото четене и отказът от четене провалят живота не само на тези млади хора. Когато станат родители, те често предават на своите деца неумението си да четат и мислят критично,  и да вземат информирани решения.

ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВАМЕ ЗАЕДНО И НЕЗАБАВНО

Заявяваме, че е спешно да се предприемат конкретни действия.

Фондация „Четене“ – България, фондация „Детски книги“, сдружение „Книги и четене“, фондация „Глобални библиотеки – България“, Българска библиотечно-инфомационна асоциация, Асоциация „Българска книга“, Национален център за книгата при НДК, заедно с партньори, съмишленици и работодателски организации искаме да подобрим средата по устойчив начин, като стимулираме четенето в България.

• Четенето е фундаментът на гражданското общество. То е гарант за успеха на демократичните принципи.
• Четенето предотвратява разпространението на дезинформацията и пропагандата.
• Четенето изгражда активни личности със собствено аргументирано мнение и им дава възможност да го отстояват.
• Четенето е средство за превенция срещу бедността. То е в основата на благосъстоянието, съхраняването на многообразието, равнопоставеността, партньорствата, икономическия растеж и иновациите, както и на демократичните принципи.

СИЛЕН СЪЮЗ ЗА ЧЕТЕНЕТО

За да гарантираме, че всички деца и млади хора ще имат най-добри шансове за житейска реализация, като се научат да четат по качествен начин и да мислят критично, се нуждаем от широк съюз.

Искаме да укрепим установените мрежи и инициативи за подкрепа и стимулиране на четенето, да създадем нови партньорства и да обединим личности и институции от всички сфери на обществото. Това включва не само родителите, педагозите, педиатрите, психолозите, библиотекарите, академичната общност, книгоиздателите, книготърговците и медиите, които вече подкрепят децата и младите хора да се утвърдят като читатели.

В Националния пакт за четенето се надяваме да се включат националната и местната  власти, лидерите на мнение, сдруженията на работодателите и работниците, бизнесът и неправителственият сектор, медийните компании, фондациите, социалните партньори, синдикатите и доброволци.

Заедно с всички тях ще разработим стратегия за осъществяване на нашата цел: Всички хора в България да развиват своята грамотност чрез четене и да имат достъп до книги, защото четенето дава възможности.

МИСИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО „НАЦИОНАЛЕН ПАКТ ЗА ЧЕТЕНЕ”

1. Всички деца и младежи да развият своите умения за четене по най-добрия начин.
2. Това им дава възможност да постигат учебни успехи, да реализират образователния си потенциал и да избират свободно своята професия.
3. Всички членове на обществото да разбират колко важно е четенето за всекидневния живот. Всеки представител на обществото е ангажиран да помага на децата и младите хора да се научат да четат качествено.
4. Четенето да бъде основен приоритет на националната и местната власт, за да се предостави възможност на частния и неправителствения сектор да развиват и инициират програми, които градят основите на четенето от най-ранна възраст, подкрепят семействата в отглеждането на бъдещи читатели, улесняват развитието на потребност от четене в подкрепа на бъдещето на демократичното общество.
5. Четенето да бъде осъзнато и признато за фактор на човешкото здраве и социалното благополучие.
6. Четенето да бъде осъзнато и признато за фактор на националната сигурност.
7. Политическите лидери и лидерите на мнение да подкрепят с конкретни политики и мерки усилията на всички, които са ангажирани с отглеждането и изграждането на читатели.

НАЦИОНАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА НА ЧЕТЕНЕТО

Заявяваме готовността си за очертаване на реалната инфраструктура на четенето в България.

Ще назовем всички нейни реални компоненти.

Ще свържем всички нейни субекти – граждански, бизнес и политически структури.

Ще генерираме идеи и ще подкрепяме проекти.

Ще бъдем онлайн и офлайн модератор в преосмислянето на жизненоважната функция на четенето във все по-непредсказуемия и свръхтехнологизиран свят.

♥

Екипът на Страница.бг също се включва в днешния „Ден на четенето“ с особено удоволствие и пожелава приятно четене на всички! Нека всеки ден да е Ден на четенето!

Снимки: Страница.бг