Загубихме актьора Иван Иванов, който бе и поет…
Актьорът от „Всичко е любов“ Иван Иванов си отиде днес на 73 г.
Да си спомним за него с няколко цитата от интервюто му за „Жената днес“:
„Кое прави хората човеци? Простите неща. Да свършиш нещо. Да срещнеш някого, да изпиете по едно кафе, да си кажете една добра дума.“
♥
„Никого нищо не съветвам. Можеш ли да съветваш човек, да ти кажа на теб например: “Обичай!”, “Мрази!” – мога ли? Не. Това е глупаво. Човек трябва да го приемаш като равен. Учителството никога не съм го разбирал като работа зад катедрата. Затова винаги седях наказан в ъгъла. Учителите трябва да са сред децата, на чина при тях. Същото е и със сцената. Аз съм се качил на две педи по-високо и сега ще ви уча вас и ще размахвам с пръст. Откъде накъде? Няма такова чудо.
♥
„Успех за мен е, че съм човек – роден, направен, реализиран човек. Ако това не е успех, майната му. Казват: “Той има успех, той стана академик.” Какъв академик?! Аз имам успех, щото съм се родил човек. Какви титли, по дяволите – имал 40 книги, 80 изложби… ама чакай, бе! И аз имам. А пък непрекъснато ти говоря, че още с първата си глътка въздух съм реализиран.“
♥
„Ако някой се чувства колос, да не сяда на мойта маса. Аз не обичам колоси, обичам живи хора. Толкова е просто, толкова е ясно. Аз не страня от хората. Как мога аз, човекът, да страня от човека?“
♥
„Човек не трябва се вманиачава: “Ооооу, аз ще умра на сцената, ще умра на сценичната площадка.” Ми излезте от тая роля, бе, елате ей тук, на пазара “Иван Вазов”, да изсърбаме по една чорба.“
♥
„Човек се страхува от смъртта. Разговорът за живота неминуемо стига до смъртта. И когато смъртта я приемеш като продължение на живота, остава единствено живеенето.“
♥
„Най-големият бунт, същинският човешки бунт е приемането, това да казваш “да”. Само силният човек, същественият човек може да приеме това предизвикателство. Живеенето – това е екстазното състояние, свръхлогическото понятие. Да кажеш: “Събудих се и съм жив.” Бунтът изкристализира в приемането. Много труден е пътя дотам. Много. Но пък е верен. И като стигнеш, престава да бъде път. Става твое състояние, твое живеене.“
♥
И един стих от поетичната му книга „Животът“, изд. „Жената днес“, 2009 г.
…Да беше дъжд,
да беше облак,
да те нарисувам.
А то – жена.
Контурите се губят…
