Четем „Как „Star Wars“ покориха вселената“ на журналиста Крис Тейлър
Дългоочакваната книга, изследваща създаването и популяризацията на поредицата “Междузвездни войни” – „Как „Star Wars“ покориха вселената“ на журналиста Крис Тейлър, излиза на български език с логото на издателство „Ерове“.
Преводът е дело на Красимир Гълъбов, а художествено оформление – на Виктория Видевска.
В „Как „Star Wars“ покориха вселената“ ветеранът журналист Крис Тейлър следва сагата от трудното раждане на оригиналния филм, през продълженията, смъртта и прераждането на франчайза, предисториите и подготовките за новата трилогия. Тейлър осигурява портрети на приятели, писатели и сценаристи, художници, продуценти и бизнесмени, кои – то са се трудили, за да превърнат идеята на Джордж Лукас в истинска легенда. Писателят също разказва за джедаите в днешно време, строителите на дроиди и слага шлема на Боба Фет само и само да разбере как „Star Wars“ привлича и вдъхновява фенове от толкова много време.
Чрез енергичен и стремглав разказ за този комерсиален феномен, книгата обяснява как крехката идея на режисьора побеждава множество съперници в света на шоубизнеса и добива вечна и лоялна фен база, обхващаща няколко генерации. И защо ще продължава да разтърсва нашето въображение и да печели пари в продължение на поколения.
Крис Тейлър е заместник-редактор на Mashable – най-големия новинарски уебсайт за социални медии и технологии в света. Той пише за връзките между бизнеса и културата в продължение на две десетилетия като писател и редактор за „Тайм“, „Бизнес 2.0“, „Форчън Смол Бизнес“ и „Фаст Къмпани“. Завършил е колежа „Мъртън“, Оксфорд и Докторантското училище по журналистика към Колумбийския университет. Живее в Бъркли, Калифорния.
„Изчерпателна… Тези от нас, които искат да се запознаят със Силата по-задълбочено, ще намерят повече от няколко вкусни хапки.“ – „Уолстрийт Джърнъл“
„Микро-изследвана до безумие и лесна за четене.“ – „Ню Йорк Таймс Буук Ревю“
„Великолепен поглед над създаването на „Star Wars“… [Тейлър] е написал книга, която е откровена и вълнуваща – и такава, която разпали отново любовта ми към „Star Wars“.“ – io9
По-долу четете откъс от книгата:
Въведение: Надежда за Навахо
КОГАТО СЕ ЗАПОЗНАХ с Джордж Джеймс-старши през юли 2013 г., той беше на 88 г., но, облян от пурпурния залез в пустинята, той изглеждаше вечен. Носеше бяла шапка „Стетсън“ и кожата му беше набръчкана, имаше слабо телосложение и дълбоки, черни като въглени очи. Ходеше приведен заради шрапнела, който беше заседнал в гърба му през 1945 г. Джеймс е Тохтсохний, част от клана на Голямата вода на народа навахо и е роден там, където все още живее – в планините близо до Цейли, Аризона. Когато е на 17 години, Джеймс е повикан на военна служба като радист-шифровчик – една от най-редките позиции в армията по време на Втората световна война. Той е един от петимата шифровчици, които щурмуват Иво Джима и предават над 800 жизненоважни шифровани съобщения на майчиния си език – от острова към командния пост на сушата. Шифърът им е неразгадаем за врага, защото по това време в света има по-малко от 30 души, за които навахо е майчин език. В допълнение на това, Джеймс, който по онова време тежи 75 кг, помага за спасяването на изгубил съзнание редник, тежащ 90 кг, като го носи през черните пясъци на острова до един от окопите.
Способността му да запазва спокойствие под обстрел предопределя развитието на ужасяващата битка, а може би дори и на войната. „Ако не бяха навахите – споделя майор от дивизията на Джордж, – пехотинците никога нямаше да успеят да завземат Иво Джима.“
При запознанството ми с Джеймс той ми разказа военната си история и тя ме накара да зяпна. Но имаше нещо друго в него, което беше почти толкова невероятно. По време на едногодишното ми търсене Джордж Джеймс беше първият човек, който не знаеше каквото и да е за филм, който предстоеше да гледаме – нещо, наречено „Междузвездни войни“.
– Когато чух заглавието, си помислих „Звездите воюват помежду си?“ – каза Джеймс и сви рамене. – Аз не ходя на кино.
В Уиндоу Рок, Аризона, избелялата от слънцето столица на Навахо, не е имало прожекции на филми от затварянето на последното кино през 2005 г. Уиндоу Рок е градче, в което има “Макдоналдс“, магазин за евтини стоки, няколко хотела, едноименна каменна арка и паметник в чест на радистите-шифровчици. Тук има много екрани, но всички те са персонални – тийнейджъри скролват по своите смартфони на паркингите в града iPad-ите, а телевизорите и безжичният интернет са също толкова често срещани, колкото във всеки друг западен град от XXI в. Но в Уиндоу Рок няма голям публичен екран, пред който общността, наричана дине, навахо или просто Народа, да се събере и да сподели прожекцията на един сън.
За една нощ през 2013 г. това се променя. На 3 юли първият филм, дублиран някога на индиански език, е прожектиран на площадката за родео върху гигантски екран, закрепен за тир. Извън града, на магистрала 49, е поставен единственият плакат, рекламиращ това историческо събитие – билборд, който за известно време се превръща в най-голямата крайпътна атракция на границата между Аризона и Ню Мексико. На него пише „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова Надежда, преведен на езика Навахо“ и има плакат на филма.
Трябва да съм виждал този постер милион пъти, но на магистралата, извън средата, с която бях свикнал, и, заобиколен от хълмове, покрити с храсталаци, го съзрях с нови очи. Момче в бяла роба, което изглежда така, сякаш държи фенер, насочен към небето; момиче със странни кокове, с оръжие, позира до него. Зад тях е надвиснало огромно лице с противогаз с мъртвешки очи и самурайски шлем. Колко ли странен сън ще се окаже този филм?
Във вътрешността на града се намира Националният музей на Навахо, който се е опитвал в продължение на три години да убеди „Лукасфилм“ да си сътрудничат по тази адаптация на „Междузвездни войни“. Замислих се защо са упорствали толкова дълго, вместо да из- берат друг проект за превеждане. Един ден влязох в офиса на директора на музея Мануелито Уийлър и на един от рафтовете в стаята забелязах фигури на Боба Фет, заели гордо своето място. Мани, както го познават повечето хора, е мъж с фигура на мечка, със сребърни кичури в черна коса, хваната на опашка, и стоическо изражение на лицето. Никога не съм очаквал да се запозная с толкова спокоен и непретенциозен директор на музей – започна да ме нарича „пич“ още от първия ни телефонен разговор. Каза ми, че се е влюбил в оригиналната трилогия, откакто я е записал на касета, когато е бил на двайсет и няколко години. Мани се справя повече от добре в традиционния киномански ритуал по цитиране на реплики от „Междузвездни войни“. (Когато закъснявах за една от следващите си срещи с него, си разменяхме в чат репликите на пилотите от последната битка преди разрушаването на Звездата на смъртта: „Дръж на прицел!“, „Не мога да маневрирам!“, „Дръж на прицел!“)
Уийлър възхваляваше целта на прожекцията, която музеят беше замислил като начин да се развие и запази езикът Навахо. Все пак той осъзнаваше, че за да бъде кампанията възможно най-ефективна, към нея трябва да се подходи както към самите филми от поредицата – леко и жизнерадостно.
Това не означаваше, че няма нужда от опазването на езика Навахо. Майчиният език на народа, известен още като дине, умира. По-малко от половината от триста хиляди навахи го говорят, а по-малко от сто хиляди от тях го използват свободно. По-малко от един на десет души умеят да четат дине. По времето на Джордж Джеймс децата изучават английски в училищата в резервата и говорят дине вкъщи. Днес езикът се изучава в училище, но децата от XXI в. не се стараят да го на- учат. Защо да полагат усилия, когато английският е навсякъде – на телефона, в таблета и по телевизията? „Сега сме всезнайковци – въздъхна Уийлър. – Трябва да се преоткрием.“
Директорът на музея разбрал, че това от което се нуждае следващата генерация, е същото, което Джордж Лукас е усетил, че липсва на децата от 70-те – приключения, тръпки, борба на доброто със злото. Приказка тотално откъсната от нашето време и място, но все пак базирана на познати теми и митове. Историята, върху която Лукас работи в продължение на години, до голяма степен е продукт както на времето си, така и на всичко, което се е случило в предишните епохи. Но сънят, който той успява да заснеме на лента, се оказва изключително адаптивен и продаваем. Може би „Междузвездни войни“ има силата да направи езикът дине готин отново.
Но не е ли това просто част от американския културен империализъм, в който местните се предават на силите на Холивуд? Уийлър споделя своето мнение относно това: „Стига бе, пич! „Междузвездни войни“ не е Холивуд“. Сагата е творение на истински независим, не- навиждащ Холивуд, режисьор от окръг Марин, Калифорния, който наема няколко млади артисти (работещи в склад във Ван Найс) в сферата на визуалните ефекти, които са част от контракултурата на онова време. Злодеят в тази приказка, Империята, е вдъхновен от американските военни във Виетнам, еуоките – от Виет Конг, a императорът – от президента Никсън. Приказката обаче е достатъчно добронамерена и успява да скрие тези прилики и днес всяка култура на планета- та, било то отбраняваща се или атакуваща, се припознава в Бунтовническия съюз. Но провокативната история, вдъхновила написването на сценария, е била там още от момента, в който Лукас сяда да пише първата чернова. „Междузвездни войни“ почива на изключително сложен социален, емоционален и политически контекст – казва Джордж Лукас през 2012 г. – Но, естествено, никой не беше наясно с това.“
Освен това има и друга причина, която помага на Навахите да обикнат „Междузвездни войни“ повече от други култури. „В историята се случва нещо духовно“ – казва Уийлър. Той посочва, че Джоузеф Кембъл3, титанът на сравнителната митология, се потопява в културата на Навахо. Това е и темата на първата книга на Кембъл „Където Двамата дойдоха при Баща си“ (1943 г.), публикувана три години преди „Героят с хиляди лица“. „Ако Джордж Лукас е бил повлиян от тази книга, както твърди – казва Мани, – то тогава превеждането на „Междузвездни войни“ на Навахо затваря цикъла.“
Попитах Уийлър какво биха си помислили старейшините, които са високо ценени в културата на дине, за филма. Той ми даде знак да из- чакам, извади iPhOne-а си и ми показа снимки от прожекцията за екипа – едно доста по-интимно събитие, на което бе поканил стотина старейшини. Показа ми снимки на жени в ярки небесносини и червени рокли. „Културата е матриархална – каза той, – затова когато такава силна личност като Принцеса Лея се появи на екрана, те го схващат.“ Уийлър се усмихна и посочи своята баба: „А тя пък наистина си пада по Оби-Уан.“
Бях развълнуван за бабата на Уийлър. Разочарованието ми беше осезаемо, но той не биваше да разбира това. Поканвайки старейшините на частната прожекция за екипа, той беше убил последната ми истинска надежда да намеря някого, който и да е, който е наистина непросветен по отношение на „Междузвездни войни“.
ОТПРАВИХ СЕ към Уиндоу Рок малко преди трийсет и петия рожден ден на „Междузвездни войни“ през 2012 г. По време на срещата, на която трябваше да планираме репортажа за годишнината в сайта Mashable (за който пиша), разбрахме, че една от нашите журналистки – Кристин Ериксън, по някаква причина никога не беше гледала легендарния филм. Мигновената ни реакция беше: „Kак е оцеляла толкова дълго време?“ През целия си живот Кристин е чувала неразбираеми фрази от сорта на „Нека силата бъде с теб!“ и „Това не са дроидите, които търсите“. Кристин си спомня: „Преди бях свикнала винаги да питам хората за какво говорят.“ Реакцията на приятелите є винаги е в диапазона „между присмеха и подигравката“.
Познаването на „Междузвездни войни“ или поне на филма от 1ç77 г., породил достатъчно продължения, предистории, телевизионни адаптации и други, вдъхновени от него произведения, които зашеметяват ума и оправдават книгата, която държите в ръцете си, е задължително в нашата модерна, пренаситена от медии глобална култура. Срамът и присмехът са най-малкото, което хора като Кристин могат да очакват.
– Имаше хора, които ми казваха „Вече не можем да бъдем приятели“ – споделя Наталия Кохан (студентка, която някак си е успяла да изпусне филма, макар да е посещавала Алма-матера на Джордж Лукас, Университета на Южна Калифорния).
Започнах да забелязвам колко наситен е съвременният живот с „Междузвездни войни“ – референциите изникват на най-странни места. В час по йога краткото описание на учителя на техниката „уджай“ беше: „Просто дишайте като Дарт Вейдър“. Бях в централата на Facebооk, за да посетя пресконференция относно алгоритъма, който управлява статиите, които виждаме във фийда си. Изпълнителният директор го обясни, като каза, че Йода ще вижда различни неща в сайта, от тези, които Люк публикува на стената си, в сравнение с Дарт Вейдър и Принцеса Лея заради различната им роднинска връзка. Никой от присъстващите не реагира. „Междузвездни войни“ се е превърнала в единствената филмова поредица, за която винаги е приемливо да се обсъждат спойлери. (Вейдър, между другото, е баща на Люк Скайуокър.)
Предполагам, примерът с пресконференцията е напълно очакван в централата на FacebOOk. Основателят на компанията, Марк Зукърбърг, е достатъчно голям фен, за да организира бар мицвата си около темата „Междузвездни войни“. Но е достатъчно само да прегледате нюзфийдовете, за да видите колко разпространени са меметата и препратките към сагата в социалната медия. В момента, в който пиша тези думи, оригиналният филм е “харесан“ от 268 милиона потребители на Facebооk.
Или (ако искате да сте старомодни) просто включете телевизора! Почти няма значение на кой канал – 30 Rock, Archer, Big Bang Theory, Bones, Community, The Daily Show, Everybody Loves Raymond, Family Guy, Friends, The Goldbergs, House, Ink Master, Just Shoot Me, King of the Hill, Lost, MythBusters, NewsRadio, The Office, The Simpsons, Saturday Night Live, South Park, Scrubs, That 70s Show. Всички тези предавания, и още много други, небрежно са подхвърляли препратки към „Междузвездни войни“, съчинявали са сюжетни линии и са продуцирали специални епизоди, базирани на сагата. Популярният ситком How I Met Your Mother, излъчван в продължение на девет години, говори от името на цели генерации за манията по оригиналната трилогия. Главният герой на сериала се научава никога да не излиза с жена, която не е гледала филмите; женкарят в шоуто пък държи костюм на Щурмовак на централно място в апартамента си. Някога, във времето между двете трилогии, сагата живее в нърдовската периферия на обществото. Вече не е така. Сега, изглежда, обществото ни казва, че „Междузвездни войни“ може да ти помогне да си легнеш с някого и да си хванеш гадже.
„Междузвездни войни“ са също толкова важни навсякъде по света, колкото и в Америка. В Обединеното кралство има популярно телевизионно и радио реалити шоу, в което от гостите се изисква да вършат нещо, което те засрамено трябва да признаят, че никога не са правили. Заглавието на шоуто е Never Seen Star Wars.
Япония е особено обсебена от филмите. В Токио срещнах американец, който се беше преместил да живее в страната с приятеля си и години по-късно беше почти постоянно подиграван от традиционно настроените родители на гаджето си. И не заради сексуалната си ориентация, а защото, горкият, никога не беше гледал „Междузвездни войни“.
„Те продължават да ми цитират реплики от филма“ – оплака се той.
Ние от Mashable не можехме да позволим това състояние на невежество и срам да продължи за един от колегите ни. Бяха направени планове за блог на живо. Щяхме да покажем на Кристин оригиналния филм. Идеята беше тя да туийтва за прожекцията, а ние щяхме да се присъединим към нея. Хаштагът за събитието в Twitter беше #starwarsvirgin. Общността на Mashable беше развълнувана. Как ли щеше да изглежда „Междузвездни войни“, погледнат с нови очи? Щеше ли Кристин да бъде изумена? Възможно ли беше само за момент да уловим изплъзващият се дух на 1977-а?
Е, не точно. Кристин се увлече в действието, разбира се, но много от нещата, които виждаше, ѝ изглеждаха странно познато. Всеки високобюджетен филм със специални ефекти след „Междузвездни войни“ беше използвал елементи от оригиналния филм толкова много, че всички те вече са добре познати похвати. (Например „използваната вселена“ – стилът, в който технологиите и костюмите изглеждат из- ползвани и мръсни, е иновация на „Междузвездни войни“.) На практика всеки фантастичен филм след началото на 80-те (от „Блейд Рънър“ и Mad Max насетне) използва тази идея. Също така, нито един от „девствениците“ на тема „Междузвездни войни“ не е защитен от света на рекламата, който съдържа постоянно нарастващ брой препратки към сагата. През 2013 г. компанията VerizOn продуцира реклама по случай Хелоуин, в която цели семейства се обличат като герои от сагата – този факт не се коментира, защото не го ли правят всички? Реакция- та на Кристин, когато видя за пръв път дроидите R2-D2 и C-3PO, беше:
„О, ето откъде идва смартфонът.“ (Verizоn и Gооgle лицензират ползването на думата „дроид“ от „Лукасфилм“.)
Тя си спомни за хладилник на Pepsi с формата на R2-D2, който стоял до трибуните на гимназиалния стадион. Дарт Вейдър? Кристин познаваше този костюм: беше същият, носен от детето в рекламата на VOlkswagen Super BOWl през 2011 г. И да, дори тя вече знаеше, че Вейдър е бащата на Люк.
Моята хипотеза беше, че всеки човек, който никога не е гледал „Междузвездни войни“, някак си е успял да научи огромен брой подробности от него през живота си. Реших да тествам това чрез по-мащабен експеримент. За May the Fourth2 – денят на „Междузвездни войни“ (събитие, предложено за пръв път през 1ç7ç г., след като член на британския парламент се шегува чрез игра на думи с енигматичната реплика от оригиналния филм „May the Force“ ; става истински празник чак през 2013 г.) – от Mashable се свързахме с „Лукасфилм“ и сайта за петиции change.Org за съвместно организиране на прожекция на оригиналния филм за #starwarsnewbies (решихме, че думата „девственици“ не е уместна) в централата на Change.Org в Сан Франциско.
Първото нещо, което разбрахме, беше колко е трудно да намерим през XXI век човек от Района на залива, който никога не е гледал дори един филм от поредицата. Все пак това място е било първото, където избухва културната бомба. Само до края на 1977 г. броят на хората, закупили билет за „Междузвездни войни“, надвишава 750 хил., колкото е населението на града по онова време. Дори с общите усилия на StarWars. cOm, Change.Org и Mashable успяхме да изнамерим едва трийсет новаци, придружени от доста по-голям брой роднини и приятели, които просто искаха да ги видят как гледат филма за пръв път.
Преди началото на прожекцията новаците бяха интервюирани, за да установим колко знаят за сагата. За пореден път бяхме изненада- ни. „Знам, че не са подредени – каза 32-годишната Джейми Ямагучи (май- ка от Оукли, Калифорния) за първите шест филма. – Помислих си, че това е някак странно“. (Заради строгите религиозни вярвания на роди- телите си, тя бе гледала едва няколко филма през живота си.) Героите, за които тя знаеше, бяха Принцеса Лея, Оби-Уан Кеноби, Люк, „позлатения тип и онзи дразнещия, който говори смешно. О, и Дарт Вейдър.“ Много от отговорите напомняха на този (също реален): „О, наистина не знам нито едно от имената на героите – с изключение на Люк Скайуокър, Хан Соло, Принцеса Лея, Дарт Вейдър, Оби-Уан Кеноби и
Йода. Това са всички, които знам.“
– Знам за голямата развръзка – казва Тами Фишър, преподавател в Юридическия колеж към Калифорнийския университет в Хейстингс и бивш чиновник във Върховния съд на Калифорния. – Връзката баща и син между онези… каквито и да са имената им.
– Децата ми ме попитаха дали Люк и Лея знаят, че са брат и сестра – казва Ямагучи. – Помислих си: „Ама те наистина ли са?“
Все по-трудно е да се избегнат спойлерите в „Междузвездни войни“. Бомбардират ни с тях още от раждането ни, независимо дали се инте- ресуваме, или не. Много родители идваха при мен, докато пишех тази книга, питайки ме как така по-малките им деца знаят имената на всич- ки герои и планети в „Междузвездни войни“ и могат да изрецитират най-апокрифните исторически подробности, свързани с почти всеки аспект от франчайза, въпреки факта, че тези деца са твърде малки, за да са гледали който и да е от шестте филма. Отговарях им, питайки ги: „Откъде идва Люк Скайуокър?“ или „Как се казват плюшените ме- чета в „Завръщането на джедаите“?“ Когато родителите отговаряха „Татуин“ или „еуоки“, аз казвах: „Ето. Тази планета никога не е била назовавана в оригиналните филми, тези същества всъщност никога не са именувани в сагата. Научили сте тези имена някъде другаде.“ (Разбрах как се казва Татуин на четиригодишна възраст през 1ç78 г., години преди да гледам филма – прочетох името на гърба на кутия зърнена закуска. Името на еуоките е разкрито за първи път в албум със стикери за колекциониране от 1983 г., месеци преди излизането на „Завръщането на джедаите“.)
Докъде ли се е разпространила тази доброкачествена културна инфекция? Съществува ли все още човек на света, в чиято глава няма фрагмент от кода на „Междузвездни войни“? „Не знаем точно колко души са гледали филм от поредицата на кино – каза ми говорител от „Лукасфилм“, –но знаем, че броят на продадените билети за шестте филма в цял свят е приблизително 1,3 милиарда.“ Това число е по-скоро скромно предположение и би било също толкова скромно да прибавим още милиард зрители, гледали филма у дома, на видео, на фона на шестте милиарда долара, които франчайзът печели от продажбата на видеокасети и дивидита през годините.
Тези цифри дори не включват броя на наетите от видеотеките филми или необятния пазар на пиратски копия. Колко ли още милиарди са гледали сагата по телевизията, виждали са реклама, или са си взели парченце от лицензираните продукти на „Междузвездни войни“, пазарът на които се равнява на трийсет и два милиарда долара? Или да погледнем въпроса от друга гледна точка – колко милиарда или милиона души са успели да избегнат всички клопки на франчайза? И кои са всъщност тези хора?
Бях достатъчно наивен да си помисля, че мога просто да дойда на място като Уиндоу Рок и да попадна на невинни хора, които гледат „Междузвездни войни“ за първи път, с широко отворени очи. Но надеждите ми бяха разбити в момента, в който гарнизоните на Албъкърки и Солт Лейк Сити, част от Петстотин и първия легион (благотворително настроена организация от фенове, които се обличат като злодеите в „Междузвездни войни“) пристигнаха в Уиндоу Рок след много- часово шофиране. Те облякоха своите униформи и замаршируваха към мястото за родео по залез слънце. Бяха посрещнати с възторжени овации от претъпканите трибуни, по-силни от всeки път, когато съм виждал легионът да излиза на сцената на „Комик-Кон“ или на празничен фестивал, посветен на „Междузвездни войни“. Легионът маршируваше покрай събралата се публика, която чакаше там от часове в 40-градусовата жега – щурмовак, зимен щурмовак, скаут, имперски страж, ловец на глави и, естествено, самият Тъмен лорд на ситите. Дарт Вей- дър беше нападнат от майки, бутащи малките си деца в ръцете му, за да им направят снимка с iPad-ите си.
Забелязах и няколко напредничави деца, които продаваха светлинни мечове. Те носеха тениски на щурмоваци с надпис „Това не са Навахите, които търсите.“ Попитах Уийлър дали има нещо общо с тениските, но той сви рамене. Директорът на музея беше направил само бляскави тениски „Навахо „Междузвездни войни“ за екипа си. Той изчезна да се снима с Боба Фет.
„Помогнете ми, старейшини! – помислих си аз. – Вие сте единствената ми надежда.“
И тогава, когато хълмовете, озарени от пурпурната светлина на залеза, станаха индиговосини и в далечината се чу пукането на светкавична буря, се срещнах с Джордж Джеймс-старши, ветеран от Иво Джима и новак на тема „Междузвездни войни“. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Прочетох списък от имена: Скайуокър, Соло, Лукас, Ууки.
Джеймс поклати неразбиращо глава.
Посочих високия мъж с черен шлем, който в момента бе зает с опашка от хора, сочещи и потупващи гърлата си. Те искаха да се снимат заради известното интернет меме Vadering, като скочат във въздуха и се преструват, че Дарт Вейдър ги задушава със Силата. Джеймс изглеждаше объркан. Той наистина нямаше представа защо децата от негово- то племе се биеха със светещи пръчки. Когато Уийлър стана, за да пред- стави местния озвучител на навахо, трябваше да кажа на Джеймс: “Не, това не е г-н Лукас, за когото току-що говорех.“
Тогава, точно преди прожекторите да угаснат и логото на „Туен- тиът Сенчъри Фокс“ да се появи на екрана, на Джеймс му хрумна нещо. Беше видял нещо по телевизията веднъж (спомни си той) – клип от филм, който се развива в космоса. „Видях диви птици“, каза той.
Диви птици в космоса? Какво би могло да е това? Помислих за секунда. Задържах ръцете си нагоре и след това надолу на 45 градуса. „Ето така?“
Джеймс кимна, а очите му светнаха.
„Диви птици.“
X-изтребителите.
Дори осемдесет и осем годишният Джордж Джеймс-старши, който живее в планината и спи под овча кожа в дом, толкова откъснат от света, че е блокиран от сняг месеци наред, носеше в главата си част от кода на „Междузвездни войни“. Точно като теб и мен. И почти всеки друг на планетата.
Фанфарите на „Туентиът Сенчъри Фокс“ свършиха, екранът по- тъмня и от тълпата се надигнаха наелектризирани овации. На екрана се появиха познатите сини букви, но сега, за първи път в историята, фразата „Преди много време, в една далечна галактика“ беше преведена с толкова чудновати думи, че някога те са били забранени от правителството на САЩ и са били толкова непознати за останалата част от планетата, че са използвани като код по време на Втората световна война:
Aik’idaa’ yadahodiiz’aadaa, Ya’ ahonikaandi . . .
Това беше всичко нужно. Тълпата изрева толкова силно, че едва чух звука на началния акорд на филма. И „Междузвездни войни“ с лекота завладя още една земна култура.
ТАЗИ КНИГА е биографията на франчайза, който превърна планетата Земя в планетата на „Междузвездни войни“.
Целите ѝ са две. Първо, да предостави първата пълна история на франчайза от неговия фантастичен произход до покупката от Дисни за 4,05 милиарда долара през 2012 г. на „Лукасфилм“ – студиото, което създава филмите от сагата. Второ, може би по-интересното, книга- та има за цел да изследва другата страна на връзката как „Междузвездни войни“ са повлияли и са били повлияни от планетата си от фенове.
Самата история на франчайза „Междузвездни войни“ показва креативността в най-силния ѝ вид. Това е историята за това как нещо, озаглавено The JOurnal Of the Whills, няколко страници от неразбираем фен-фикшън за Флаш Гордън (надраскани с молив и след това изоставени от своя създател) се преобразува след години в огромна вселена, която е продала стоки за приблизително 32 милиарда долара (число, което ще продължава да расте) по целия свят. (Като се вземат предвид продажбите на билети, лицензирането и други потоци от приходи, „Междузвездни войни“ вероятно са генерирали повече от четиресет милиарда долара в периода 1977-2013 г.) По-голямата част от този успех се дължи на усърдната работа на първоначалната малка група почитатели, чието име не е Джордж Лукас. Но „Междузвездни войни“ има милиони изключително предани последователи далеч отвъд това първоначално тайно общество: колекционери, фенове на костюмите, строители на дроиди и любители на светлинни мечове, фалшификатори и сатирици. И повечето от тези групи по неочакван начин стават част от самия франчайз.
Дори самият Лукас, когато е най-месиански настроен, признава, че е отговорен за най-много една трета от това, за което става въпрос, когато говорим за „Междузвездни войни“. „Аз съм бащата на филмовия свят „Междузвездни войни“ – филмираните развлечения, пълнометражните филми и телевизионните сериали – казва той през 2008 г. – Аз ги създавам, обучавам хората и преминавам през всички тях. Аз съм Отеца, това е моята работа. След това имаме групата за лицензиране, която се занимава с игрите, фигурите и всички други неща. Наричам ги Сина – а Синът прави почти винаги, каквото си иска. След това имаме третата група, Светия дух, която се състои от блогърите и феновете. Те са създали свой собствен свят. Притеснявам се за света на Отеца. Синът и Светият дух могат да тръгнат по свой собствен път.“
Откакто Лукас изрича тези думи, Отецът също тръгва по своя път. Лукас се пенсионира след продажбата на „Лукасфилм“ и докато новите части на „Междузвездни войни“ се движат към синеплексите на Земята, те правят това под зоркото око на мащехата на франчайза – кинопродуцента-ветеран Катлийн Кенеди. Когато следващият филм от „Междузвездни войни“ излезе на големия екран, той ще бъде първият в историята, който ще се появи без участието на самия Създател.
„Междузвездни войни“ се готвят да навлязат в нова фаза на дългата си история. Тук е подходящият момент да спрем и да направим равносметка на това творение. По-точно, струва си да отбележим, че зад кулисите светът на сагата никога не е бил толкова единен, както внушава метафората със Светата Троица на Лукас. Изглежда, колкото повече човек се влюбва във франчайза, толкова повече забелязва колко нестабилна е неговата научнофантастична основа. Най-големите фенове на Разширената вселена (сборното име на стотици новели, хиляди броеве на комикси и безброй игри и други медии, в които са развити герои и истории извън оригиналните филми от „Междузвездни войни“) са първите, които ще ви покажат колко от историите противоречат на самите себе си или просто не са добри. Но много фенове на „Междузвездни войни“ фанатично ще защитават филмите. Почитателите на оригиналната трилогия (епизоди IV, V и VI, пуснати по кината в диапазона 1977 – 1983 г.) винаги са изказвали несъгласието си относно промените, направени от Лукас в подновените версии (“пипнати“ за преиздаване през 1997, 2004, 2006 и 2011 г.) и продължават да са разединени по отношение на трилогията, разказваща предисторията (епизоди I, II и III, издадени в диапазона 1999 – 2005 г.). Тези чувства на любов и омраза са постоянни спътници на феновете. Точно като джедаите и ситите или като двете слънца на планетата Татуин.
През 2005 г. 20-годишният Андрей Съмърс от Ванкувър вижда със собствените си очи дълбоката схизма между феновете на „Междуз- вездни войни“, когато отива на среднощна прожекция на Епизод III. Преди прожекцията е организирано състезание за костюми и Съмърс е шокиран, че по-възрастните фенове започват да освиркват домашно направените костюми на по-младите. „Тогава осъзнах, че тези тъпана- ри не са там за удоволствието – сподели Съмърс. – Тях ги интересуваше само каноничната точност.“ Когато се прибира вкъщи, той написва текст за онлайн списанието Jive, озаглавен „Сложната и ужасяваща реалност на това да бъдеш фен на „Междузвездни войни“. Подобно на по-голяма част от сагата, текстът трябвало да бъде развлекателен, но въпреки това бил написан съвсем сериозно.
В текста Съмърс се опитва да обясни фен базата на сагата на своя- та приятелка, но среща големи трудности, защото истинските фенове мразят всичко, свързано с „Междузвездни войни“. От хленчещия начин, по който Марк Хамил изрича репликите на Люк Скайуокър в оригиналната трилогия, до начина, по който компютърно генерираният Джар Джар Бинкс пада на задните си части в предисторията. „Ако попаднете на някого, който ви казва, че намира франчайза за доста приятен и е харесал оригиналните филми, както и предисторията, дори притежава всичко на DVD и няколко от книгите, този измамник не е фен на „Междузвездни войни“, пише той.
Списанието Jive вече не съществува, но статията на Съмърс става много популярна в интернет, преведена е на няколко езика и излиза в различни форуми. Той е бомбардиран с имейли от хора, които схващат идеята, но и много гневни такива, които не разбират за какво става въпрос. Съмърс със сигурност е бил на прав път, когато казва, че любовта и омразата вървят ръка за ръка у всеки един фен на „Междузвездни войни“. И макар че не го е знаел, статията, която написва, звучи като отзвук на нещо, което е казвано в компанията „Лукасфилм“.
„За да правите „Междузвездни войни“, трябва да мразите „Междузвездни войни“ – това е максима, която съм чувал от повече от един ветеран от дизайнерския отдел на „Лукасфилм“. Това, което те имат предвид, е, че ако действате с прекалено голяма почит към това, което е било преди, вие сте обречени. Трябва да сте непокорни и търсещи. Франчайзът трябва непрекъснато да се обновява, като изважда неподходящи елементи от външните влияния, както самият Лукас прави от самото начало. По същия начин фен базата трябва постоянно да се обновява с нови поколения зрители, привлечени от предисториите или от
по-нови допълнения към канона като анимационните телевизионни предавания „Войните на клонираните“ и „Бунтовниците“ (и съвсем скоро от продълженията на първите две трилогии).
Точно както новите фенове са нужни, за да бъде фен базата жива и здрава, така и старите фенове трябва да се връщат обратно към нещото, което ги е радвало в началото, за да възобновяват любовта си към франчайза. В текста си Съмърс пише: „За да бъде фен на „Междузвездни войни“, човек трябва да бъде способен да види милионите различни провали и падения, и после някак си да ги събере в една обща, перфектна картина. Всеки истински фен на сагата е Люк Скайуокър, гледащ своя зъл баща, но все пак виждащ доброто у него.“
„Ние мразим всичко, свързано с „Междузвездни войни“ – пише Съмърс в края на текста, преди да завърши с изречение, с което всеки фен по света би се съгласил, – освен идеята за “Междузвездни войни. Идеята я обичаме.“
В УИНДОУ РОК светкавиците се разцепваха над далечните хълмове, но малко хора от публиката забелязваха това. Хората аплодираха като луди, докато четяха легендарния текст в началото на филма, този път изцяло написан на езика дине. Когато чуха първите реплики от диалога, хората започнаха да се смеят, но това не беше подигравателни- ят смях на филма или актьорската игра, а радостният смях на хора, които за пръв път гледат филм, преведен на техния майчин език.
За зрител като мен, израснал гледайки „Междузвездни войни“ в ори- гинал, изненадващо голяма част от него звучеше еднакво. Лукас обича готините звуци, зашеметяващата музика и звука от диалозите повече от самите диалози. По-голямата част от филма е или без каквито и да е реплики, или е изпълнена с неразбираеми разговори на извънземни и дроиди. Вземете например R2D2 и джауите от Татуин – нарочно неразбираеми, но именно затова и толкова обичани герои. Голяма част от времетраенето на филма е пълна със звуци от бластерите на бойните кораби TIE (всъщност това е забавен звук от рева на слон) или бръжденето на светлинните мечове (звук на повреден телевизор или прожектор). Когато за пръв път разбрах, че екипът на Уийлър е успял да преведе филма от английски на навахо само за трийсет и шест часа, това ми се стори свръхчовешки подвиг. Всъщност, както може би си спомняте, във филма няма толкова много реплики на английски.
Някои думи са непреводими и са запазени в оригинал. Титлата на принцеса Лея е запазена, защото в дине няма такова нещо като кралски особи. Същото важи за Имперския сенат и Бунтовническия съюз. (В същината си народът навахо е егалитарен, затова правителството на САЩ ги принуждава да създадат ръководен орган, с който да могат да работят). Преведеният диалог е смесица от три различни диалекта на дине, но това няма никакво значение. В края на краищата, за англоговорящите не звучи странно, че половината от актьорите във филма са британци, а другата половина – американци. (Кари Фишър си служи и с двата акцента, но ние сме свикнали да приемаме и това.)
Хуморът се превежда по различен начин, разбира се. Публиката сякаш се смееше на всяка дума, казана от C-3PO. Това може би се дължеше на факта, че дроидът е драг кралица и озвучаващата актриса Джери Хонгива-Камарийо уцелва перфектно тона на неговите твърде любезни реплики. (Няколко месеца по-късно разказах на истинският C-3PO, актьорът Антъни Даниелс, за тази смяна на пола. Той отвърна: „Навахите сигурно са много объркана раса“ (с най-добрата си имитация на неразбиращ дроид), преди да ми намигне и да сподели, че първоначална- та идея на концептуалния артист Ралф МакКуори, един от невъзпетите герои на сагата, е била C-3PO да е женски робот с тънка талия.)
Но най-смешният момент на вечерта се оказа репликата на Лея на борда на Звездата на смъртта: „Губернатор Таркин, трябваше да очаквам да ви намеря тук да държите каишката на Вейдър. Разпознах от- вратителната ви воня, когато се качих на борда.“ Изглежда, фразата съдържаше известна земност, която прозвуча особено весело на езика дине, въпреки че според Фишър това е била една от най-трудните за казване във филма. „Питър Къшинг, който играе Таркин, всъщност миришеше на лен и лавандула“, казва тя.
Колко странно беше да гледаш „Междузвездни войни“ на чужд език и все пак да бъдеш грабнат от филма. Отново се удивих колко безупречно протича историята. След това дойдоха компютърно анимираните чудовища от Мос Айсли, кадърът с Грийдо, нелепият външен вид на компютъризирания Джаба и аз потреперих. Беше ми напомнено, че при одобряването на тази адаптация „Лукасфилм“ са изискали Уийлър да използва най-новата и висококачествена версия на специалните издания.
Филмът започна да става скучен около сцената с пресата за боклук. Най-вече децата изглеждаха разсеяни, предпочитайки да играят със светлинните си мечове по пътеките. Те бяха увлечени по идеята за „Междузвездни войни“ повече от самия филм. Семействата ставаха и си тръгваха преди битката за Звездата на смъртта, единайсет вечерта беше много след времето за лягане на децата. Но за стотиците, които останаха, докато пуснаха светлините, филмът създаде свой собствен малък култ към знаменитостите. Точно както във всяка друга култура, в която някога е нахлувал. След това главните седем озвучаващи актьори раздаваха автографи, а опашката за среща с тях се изви около стадиона. Всички те са аматьори (Дарт Вейдър, например, се играе от местния спортен треньор Марвин Йелоухеър) и са избрани измежду 117 души, явили се на прослушване за ролите. Те са подбрани заради тяхната страст към изпълнението, а не заради познаването им на езика. Тази тактика проработва: тяхната жизнерадостност, заедно с познаването на материала по темата, им донасят успех.
Отидох да потърся реакции от няколкото старейшини, които видях на опашката. Това беше възможно най-непосредственият начин да разбера какво е да гледаш „Междузвездни войни“ за първи път като възрастен. Всеки един от старейшините, с които разговарях, споделяше объркването на Джордж Джеймс относно заглавието – защо воюват звездите? Старейшините повториха едно от основните оплаквания от „Междузвездни войни“ през 1ç77 г. – действието във филма се развива твърде бързо.
Съвременната публика смята филма за твърде бавен, но духът на „Междузвездни войни“ помогна да се роди този на MTV.) Някои бяха объркани за какво точно се бори всяка страна. Можете да преведете словосъчетанието „ленти с откраднати данни“ на навахо, но не можете да го направите смислено.
Тогава научих нещо духовно от групата старейшини: Мани беше прав, че връзката на „Междузвездни войни“ с Джоузеф Кембъл затваря цикъла със сагата. „Нека силата бъде с теб!“ се оказва почти пряк превод на молитва на навахите. „Силата“ за тях най-добре може да бъде обяснена като вид извънсензорно възприятие – позитивно, изпълнено с живот силово поле, което ги заобикаля.
– Молим се за здраве, за защита от негативизма – сподели осемдесет и две годишният Томас Дийл.
Някои от старейшините разпознаха своите вярвания в творение- то на Джордж Лукас.
– Доброто се опитваше да победи Злото и се молеше за защита, докато го правеше – обобщи осемдесет и девет годишната Анет Билгоди, облечена в традиционна за народа дине носия. Тя направи и най-хубавия комплимент за вечерта: – Насладих се на филма, също колкото и внучката ми.
Тя не е единствената. През идните месеци Уийлър тръгва на път със своята преведена версия на филма, прожектирайки го за местните американски общности на филмови фестивали в Съединените щати. DVD-то на „Междузвездни войни“ на навахо се разпродава многократно във веригата магазини „Уолмарт“ в Югозапада. „Туентиът Сенчъри Фокс“ и „Лукасфилм“ прибират всички приходи, но това няма значение за Мани. Това, което има значение, казва той, е че „идеята процъфтява“. Той чува един въпрос, постоянно задаван сред навахите: Какви са следващите филми, които трябва да преведем на навахо? Дори се поя- ви интерес към изграждането на друго кино в Уиндоу Рок.
Що се отнася до Джордж Джеймс-старши – той си тръгна десет минути след началото на филма и никога не се върна. Може би като ветеран от Иво Джима той не е искал да гледа как хора се стрелят с оръжия, моделирани по пистолетите, използвани във Втората световна война. Вероятно като радист-шифровчик не му е харесала история за не- винен човек, преследван за това, че носи важно съобщение. Но на мен ми харесва да мисля, че като си тръгна рано, Джеймс успя да запази част от мистерията, която беше донесъл със себе си тази вечер. И че той все още е там, в дома си в планината, размишлявайки за дивите птици и звездите, които воюват
Можете да откриете книгата ТУК.
