Четем „Биби“ – автобиографията на Бенямин Нетаняху

„Когато през 2011 г. в едно телевизионно интервю ме попитаха с какво бих искал да бъда запомнен, отговорих просто: „С това, че помогнах да се осигури съществуването на израелската държава и нейното бъдеще”. С тези думи започва своята биография един от най-актуалните съвременни лидери и политици – премиера на Израел Бенямин Нетаняху. Неговата пълна автобиография излиза с логото на Книгоиздателска къща „Труд“ с твърди корици и луксозно полиграфическо изпълнение.

В книгата Бенямин „Биби“ Нетаняху разказва историята на своето семейство, на своя път към лидерството и непрестанния си ангажимент да защитава Израел и да осигури бъдещето му.

От най-ранните си години Биби и неговите братя – Йони и Идо, са убедени и целенасочени патриоти. Родени след Холокоста в зората на израелската независимост и израснали в семейство на видни дейци на ционизма, те разбират, че еврейската държава е трудно постигнат и все още несигурен дар. И тримата са учили в американски гимназии, където са се научили да ценят американската демокрация и американския път към успеха, а след това са се върнали в любимата си родина, където прилагат наученото.

И тримата братята преминават през елитното звено на специалните части на Израелските отбранителни сили, известно като Групата. На двайсет и две години Биби е ранен, докато ръководи отряд в операция по спасяването на заложници от отвлечен самолет. Четири години по-късно, през 1976 г., Йони е убит в Ентебе, Уганда, докато командва една от най-смелите мисии за спасяване на заложници в наши дни. Йони се превръща в легенда, а Биби никога не преодолява загубата му. Вдъхновен от наследството на Йони и воден от мъдростта на своя баща, визионера историк Бенцион Нетаняху, Биби се включва в международната борба срещу тероризма, а в крайна сметка се превръща в най-дълго управлявалия министър-председател в историята на Израел.

Нетаняху пише разказ за един живот, едно семейство и една нация полемично и от сърце. Безкомпромисна и забавна, динамична и вдъхновяваща, автобиографията му е свидетелство за стойността на политическите убеждения и личната смелост.

В тези мемоари Биби преплита своята необичайна лична история с драматичната история на Израел и еврейския народ. През множество ярки анекдотични случки той разказва за собствения си път от войник до държавник, като същевременно предоставя уникална гледна точка към лидерството, сложната геополитика в Близкия изток и успешните си усилия за освобождаване на икономиката на Израел, чрез които страната постига невероятен подем в технологичните иновации. Нетаняху ни предлага цветни, подробни и откровени разкази за своите често бурни контакти и преговори с президентите Клинтън, Обама и Тръмп. Разкрива задкулисието на високата дипломация, включително борбата му срещу радикалите сили, които заплашват Израел и света като цяло, и решаващите събития, довели до революционната 2020 г., в която Израел подписва мирни споразумения с четири арабски държави.

По-долу четете няколко откъса от книгата:

Случки от международни посещения

ПОНЯКОГА СМЕХЪТ идваше от неочаквано място, напълно несвързано с тежките теми, които обсъждахме. 

На визита в Рим в началото на втория ми мандат се срещнах с темпераментния италиански министър-председател Силвио Берлускони. 

– Е, Биби – попита той, – колко телевизионни канала имаш? 

– Израел има три телевизии – отвърнах аз. 

– Не, имам предвид колко от тях работят за теб? – попита Силвио, който притежаваше най-голямата медийна империя в Италия. 

– Нито една – отвърнах аз. – Всъщност всичките работят срещу мен. 

– Тогава как печелиш избори, щом и двете ти ръце са вързани зад гърба? – попита той учуден. 

– По трудния начин. 

Честите дяволии на Берлускони и безгрижното му поведение прикриваха остър интелект. Много от идеите му за реформиране на италианската икономика бяха правилни, но се сблъскваха с желязна стена от пречки от синдикати и лични интереси, която нито той, нито който и да е друг италиански лидер успя да пробие. 

Той определено беше поддръжник на Израел и беше приятелски настроен към нашата страна. При посещението си в Ерусалим през февруари 2010 г. пред Кнесета той разказа трогателната история как майка му се опълчила на офицер от СС, докато пътувала във влак, и така спасила пътник евреин от сигурна смърт. 

Берлускони имаше склонност към провокации. На пресконференция в разкошна италианска вила, на която двамата бяхме на сцената пред камерите, той описа накратко историята на това място. 

Показа набързо диапозитив, на който имаше еротична ренесансова сцена, и каза: 

– Тук са правели бонга-бонга. 

След като вдигна тост за нашата делегация на обяд, той спомена отношението на италианското обществено мнение към него. 

– Публикуваха социологическо проучване преди няколко дни – каза той, – в което питат италианските жени спали ли са със Силвио Берлускони. Трийсет и шест процента казват, че са спали, а останалите отговарят с въпрос: “Само веднъж ли?”. 

Това беше толкова скандално, че предизвика пристъпи на неловък смях у много от присъстващите както мъже, така и жени. 

 

С превръщането на Израел в развиваща се световна сила родината ни беше посетена от държавните глави на почти всички основни страни. Едно забележимо изключение беше британското кралско семейство. Чак седемдесет години след обявяването на независимостта на Израел член на фамилията направи официална визита в Израел. Този очевиден пропуск вероятно беше по съвет на безнадеждно проарабското британско външно министерство, което нямаше проблем да изпраща кралските особи в други страни в Близкия изток. (Държавните погребения бяха тъжно изключение – принц Чарлз беше присъствал на погребенията на Рабин през 1995 г. и на Перес през 2016 г.) 

Смятах за обидно, че бяхме единствената истинска демокрация в Близкия изток, която не беше подходяща дестинация за кралска визита от страната майка на модерните демокрации. Споделих това на британското правителство на срещи с техни длъжностни лица и дипломати през 2017 и 2018 г. 

– Вие сте последните, които ще узнаят, че в днешния технологичен свят посещение в Израел е актив, а не пасив – казах на високопоставен британски служител. 

 

Това беше поправено през 2018 г., когато принц Уилям посети Израел и предизвика голям фурор. Хората го обичаха. 

Сара, момчетата и аз го посрещнахме в резиденция “Балфур”. 

Уилям остана впечатлен от дълбоките познания на Авнер за любимия клуб на Уилям “Астън Вила”. Авнер беше фен на “Манчестър Юнайтед”. Аз разказах за срещата си с легендарния му треньор сър Алекс Фъргюсън в нюйоркски ресторант и за доброто впечатление, което той остави у мен. С Уилям обсъдихме ролята на хеликоптерите във военните спасителни операции – тема, с която той като пилот беше запознат, а аз имах опит в нея като офицер от специалните части, който се е нуждаел от извеждане с хелиборд. 

След това говорихме за трите невероятни жени, които имат огромно влияние върху живота на Уилям, и неговото израстване. Сара му разказа колко много нейната майка се е възхищавала на баба му кралица Елизабет. 

– Майка ми винаги ми казваше, че кралицата е много интелигентна, защото знае как да слуша – каза тя. 

Очите на Уилям светнаха: 

– Тя е точно такава, отличен слушател е – отвърна той. 

В личен момент в кабинета ми Сара каза на Уилям и колко много се е възхищавала на майка му принцеса Даяна. 

– Мисля за нея всеки ден – отвърна Уилям меко. 

Може би най-трогателната част от визитата за мен беше споменът ни за прабабата на Уилям – принцеса Алис. Докато била монахиня в Атина по време на нацистката окупация на Гърция през Втората световна война, тя криела еврейски бежанци и по-късно е удостоена в “Яд Вашем” – мемориал на Холокоста в Израел, с титлата “Праведник на народите”, присъждана на хора с нееврейски произход, които са рискували живота си, за да помогнат на евреи. Поканихме някои от потомците на семействата, спасени от принцеса Алис, да се срещнат с нейния правнук. Те изразиха дълбокото си уважение към жената, която беше направила тяхното съществуване възможно. Уилям беше видимо трогнат. Принцеса Алис почина през 1969 г., но по нейна молба останките й по-късно бяха преместени от Англия в Ерусалим. 

Две години след посещението на Уилям, през януари 2020 г., принц Чарлз присъства на церемонията в Ерусалим, с която беше отбелязана 75-ата годишнина от освобождението на “Аушвиц”. Принцът, с когото се бях запознал на погребението на крал Хюсейн през 1999 г., се приближи към мен. 

– Вие остарявате ли въобще? – пошегува се той. 

Тези визити бяха символичен израз на близките отношения между Великобритания и Израел – страни, които обменяха милиарди долари в търговия и с времето все повече си сътрудничеха в борбата с терора. Те направиха много, за да поправят един исторически пропуск. 

Можете да откриете книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *