Номиниран за “Букър” роман – водещ в новия брой на сп. „Съвременник“
Списание “Съвременник” повече от 50 години определня тенденциите в литературата и изкуството у нас. Джоузеф Лойд Кар, Урсула ле Гуин, Пенчо Ковачев и Живка Маринова са само част от артистите, представени в брой 1 за 2024 година.
Водещо е името на Джоузеф Лойд Кар, който е написал няколко романа, участвал е във Втората световна война и се е издържал от малкото си издателство. А представения на страниците на списанието „Месец на село“ (1980) печели ежегодната награда на „Гардиън“ за проза на английски писатели и е номиниран в краткия списък за наградата „Букър“. През 1986 г. в интервю за сп. „Вог“ Кар представя себе си така: „Дребен издател на големи карти и малки книжки, който на стари години неочаквано написа шест романа, които, макар високо оценени от малка групичка литературни сподвижници и мен самия, бяха игнорирани с пълно право от Литературния свят“. Блестящият превод е на Божидар Стойков.
Разказите в новия брой са на Олдъс Хъкли, Джойс Каръл Оутс, Далъс Уиб, Шийла Колър, българския писател Иван Митев. Иван Митев излиза за пръв път в „Съвременник“, но е много интересен автор и разказите му заслужават специално внимание. Поезията е представена от Урсула ле Гуин, известна на българския читател като автор на романи, но поезията й е много интересна. В списанието, освен това, са включени и прекрасните стихове на Рада Александрова, в които тя възпява раздялата с дъщеря си. „Много силна, трагична поезия“, както описва главният редактор на списанието Владимир Зарев.

А специален акцент е и откъсът от книгата „Тая жена животът“, посветена на Йордан Радичков от Пенчо Ковачев. Авторът разказва за непознатите за аудиторията детство и младост на писателя: „Самият Радичков още от дете е бил любознателно дете, младостта му е доста странна, и мисля, че текстът ще допринесе за познанието на този безкрайно любопитен български писател. Тези спомени достигат до знаменитата му книга „Свирепо настроение“ – изначална, много важна книга“.

В рубриката “Ателие” гостува талантливата Живка Маринова. Тя е родена през 1979 година в град София. В периода 1997–2003 година изучава живопис в класа на акад. Светлин Русев в НХА, София. Има шест самостоятелни изложби и участия в множество сборни изложби и конкурси. Носител е на 7 национални награди, сред които Първа награда в Национална изложба „Пролетен салон“, Габрово (2024), Награда на СБХ в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2022), Голяма награда за живопис в Национален конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц България“ (2012), 3-та награда в Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на МФ „Св. Св. Кирил и Методий“ (2004) и др. Живее и работи в София.
Можете да откриете новия „Съвременник“ ТУК.






