Филипа Пери се завръща с „Книгата, която искате всички, които обичате, да прочетат“

В „Книгата, която искате всички, които обичате*, да прочетат (*а може би и някои, които не обичате)“ опитната британска психотерапевтка Филипа Пери ни съветва как да подходим към големите проблеми в живота, за да бъдем по-осъзнати и по-щастливи.

Авторката на класиката за отглеждане на деца „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели“ сега дава съвети как да подходите към големите проблеми в живота и как да станете по-щастлив и по-мъдър човек.

„Тази книга е едно обобщение на многото отговори на въп­росите, с които хората са се обръщали към мен през годините, на работата ми като терапевт и автор на рубрика за съвети, на беседи и събития, както и на ежедневното общуване. Обичам въпросите ви, защото от тях научавам за пропуските на хората. Макар че всеки човек е уникален и въпросите, които ми задават, обикновено са много специфични, откривам, че в тези пропуски има модели и сходства и за тях можем да приложим някои общовалидни принципи и техники“, казва Филипа Пери.

Книгата ще ви помогне да намерите отговор на въпросите:

  • Как да намерим и да съхраним любовта?
  • Как да се справим с конфликтите?
  • Как да излезем от задънената улица след някои настъпили промени в живота ни или загуба на скъп човек?
  • Как да намерим покой?
  • Другите хора ли са виновни, или проблемът е в нас?

По-долу четете откъс от книгата:

Да си обсебен от някого не е любов

Често срещана грешка, която виждам, е да се бърка обсебването със свързаност. Отчасти обвинявам Холивуд за това, че възхвалява „влюбването“ – мотива, който виждаме във филмите, – онзи вид любов, от която биваш поразен по пасивен начин. Любовта, която просто ти се случва точно както се случва на бебето или на малкото дете. Малкото дете не прави нищо, то изпада в състояние на копнеж.

Следният имейл от жена, която чувства, че във връзката ѝ липсват „искри“, е добър пример за това:

Двамата с партньора ми сме на по 33 години. Запознахме се преди около две години. Той е мил, привлекателен човек и от самото начало се чувствахме сигурно, спокойно и приятно заедно, но без да прехвърчат искри. Продължава да е така и колкото повече се опознаваме, толкова повече нещата се подобряват. За разлика от някои от предишните ми партньори, той е чувствителен, интелигентен, неизменно мил, грижовен и щедър – качества, които наистина са важни за мен и които мога да оценя след много негативни преживявания във връзките ми в миналото.

Проблемът е, че някаква част от мен не е сигурна и не знам защо. Мисля, че бих искала да съм с някого, който е инициатор на повече разговори или повече приключения. Много го обичам и го харесвам. Приятно ми е в компанията му и се чувствам обичана; правим добър секс. Изглежда, че всичко нужно е налице, но аз искам връзката ни да е по-вълнуваща, да има повече тръпка. Вероятно усещането за страст и вълнение, което съм имала в предишните си връзки, е идвало от нездравословна динамика, защото никога не съм знаела реалното си положение.

Затова не знам какво да правя и това ме измъчва. Имам чувството, че променям мнението си всяка минута. Грижа ме е за него и не искам да го нараня, затова не искам да го обсъждаме. Според него отношенията ни са чудесни.

По-вероятно е да сме обсебени, когато не сме сигурни в отношенията си с някого, а когато този човек най-накрая ни обърне някакво положително внимание, изпадаме в еуфория. От друга страна, когато получаваме само положително внимание, е лесно да го приемем за даденост. Както казах и по-рано, няма ги спадовете, които са причина за такива възходи. Но вместо това ще имаме стабилно, бавно изкачване към по-траен връх.

Хората бъркат любовта с нещо, което просто те поразява, докато тя е много повече от това. Да обичаш означава да правиш нещо. Любовта не е само пасивна.

Пристрастените към този вид адреналинова любов често ми напомнят на хора, които са решили да спрат да пушат или да пият. Обикновено при зависимите има две части: разумната, която мисли: „Това е лошо за мен“, и импулсивната, немислеща част, която посяга към цигарата, питието, наркотика или в този случай към обекта на своята любов. Знаят, че е вредно за тях, че ще съсипе здравето им, но без дори да го формулират с думи, запалват още една цигара. Няма процес на вземане на решение – просто го правят. Когато сме пристрастени към пиенето, в ума ни се появява представата за усещането от първото или второто питие и тя подхранва копнежа ни. Не мислим за това как се чувстваме на сутринта, не си спомняме, че като почнем, не можем да спрем. Сещаме се само за хубавото, като забравяме разяждащото ни нещастие и люшкането на емоциите. Често казвам на хората, които са пристрастени към адреналиновата любов, че техният тип романтичен партньор всъщност не е техният тип. Да избираш партньор не е като да избираш пердета – цветовете в началото са ярки, а с времето избледняват. Връзката продължава да се развива и да се надгражда. Зрялата любов по-скоро означава да се грижим и да правим неща един за друг, за разлика от първоначалната фаза на сляпо опиянение. Тя означава също така да се подкрепяме взаимно в откриването на удовлетворение. Такава любов ли? Еха! Това е съвсем различен вид любов. Това не е пасивна любов, това е любов като действие. Това е онази постоянна, всеотдайна, надеждна, неизменна доброта – любовта, от която се нуждаем, а не тази, която си мислим, че искаме. Не опияняваща, обсебваща лудост тип „никой никога не е обичал така“, не бушуващо море, а едно спокойно езеро, което е по-дълбоко, отколкото сме си представяли. И старият белег, останал от детството, ще заздравее и – нещо повече – ще се превърне в спомен след спомен за любов в действие, а не в любов, която пада отново в познатата дупка. Не падайте в капана на копнежа, обичайте активно. Това е много по-добре в дългосрочен план и създава нещо много по-устойчиво.

В разказа си за произхода на любовта Аристофан си представя, че хората са били разрязани на две от боговете и че всеки от нас има своя идеална половинка там някъде – всичко, което трябва да направим, е да я намерим. Има за какво да го виним, защото ние никога не сме две половини на едно цяло и идеална двойка не съществува. Но три неща могат да помогнат. Първото е обвързването: без обвързване е много по-малко вероятно една връзка да проработи, защото, вместо да се заемете с проблемите, по-скоро ще избягате. Второто е да поемете отговорност за собствените си чувства, а не да смятате, че партньорът ви е отговорен за тях. Третото нещо е времето. Авторката на писмото казва: „… колкото повече се опознаваме, толкова повече нещата се подобряват.“ Именно това е смисълът на дългосрочната любов, а не вълнуващата несигурност на „обича ме, не ме обича“.

Можете да откриете книгата ТУК.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *