Авторите на „Господин Вървими“ и „Капитан Хъмкам“ раздават автографи в София на 31 май
Малките ученици свършват учебната година по-рано – на 29 май, което постави много родители в ситуация да търсят занимания за децата си до края на седмицата. Какво по-хубаво от посещение на богатата на събития програма на Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи?
Част от програмата на фестивала и е срещата на читателите с италианските творци Даниеле Моварели и Аличе Копини.
Те са познати на читателите в България с книгите си “Господин Вървими”, в превод на Дария Карапеткова и “Капитан Хъмкам” в превод на Фани Георгиева.
Аличе Копини и Даниеле Моварели ще споделят с малките читатели за това какво е да пишеш и илюстрираш за деца и кои са трудностите в работата им, за които не подозираме.
Събитието ще се проведе в шатрата на Софийски литературен фестивал за деца и младежи пред входа на НДК, в 12.30 ч. петък, 31 май.
Издателство Ракета, с чието лого четем на български език „Господин Вървими“ и „Капитан Хъмкам“, можете да откриете на шатра 26 от Пролетния панаир на книгата.
Даниеле Моварели: Младите читатели подхождат към книгите без предразсъдъци
Даниеле Мовалери е автор на едно от любимите детски издания за последните години „Господин Вървими“, както и на новата книга „Капитан Хъмкам“. Зададохме му няколко въпроса, с които да научим малко повече за него преди посещението му в България.
– Скоро ще ни гостувате в София. Срещал ли сте се преди с читатели извън пределите на Италия и какви са наблюденията ви: различава ли се отношението към книгите на децата от различните държави.
– Честно казано не съм се срещал с читатели извън Италия преди. Представям си, че отношението на децата към книгите е подобно навсякъде. Младите читатели са освободени от културните ограничения и за разлика от възрастните, те подхождат към книгите без никакви предразсъдъци. Също като изследователи които идват да видят какво се случва и как точно работят нещата на това определено място.
– В последните ви книги, които създавате в партньорство с илюстраторката Аличе Копини, изследвате темата за различното дете, за аутсайдера, грубияна и тн. Кое ви привлече да пишете по тези теми.
– Осъзнах, че често основната тема в историите ми е емпатията. За мен, всеки човек е сложна система, в която „доброто и лошото“ поведение съществуват съвместно. Ето затова е важно да слушаме внимателно другите и да ги разбираме, за да създадем нещо добро заедно.
– Какво според Вас прави една книга подходяща за начинаещите читатели? Каква е тайната ви в писането за 6-7-годишни деца?
– О, нямам тайна. Просто се опитвам да си представя това, което би било готино за едно дете и какво беше яко за мен, когато аз бях дете.
– Коя част от творческия процес е най-трудна за вас? Разкажете ни нещо, което повечето хора не осъзнават за процеса на писане.
– Може би най-трудно е да изградиш стабилна структура. Но, когато осъзнаеш, че историята се разраства, това се превръща в един от най-забавните аспекти на писането. Много съм ентусиазиран за срещата ни в София и я очаквам с нетърпение!
Аличе Копини: Вярвам, че децата винаги ще имат любопитство към книгите
Аличе Копини ни е позната от книгата „Господин Вървими“ и ще се насладим на динамичните ѝ илюстрации в новата книга за начинаещи читатели „Капитан Хъмкам“.
Ето какво отговори тя на въпросите ни за предстоящата ù визита в България.
– Ще те посрещнем скоро в София. Срещала ли си читатели от други държави преди и какви са наблюденията ти. Различно ли е отношението на децата към книгите в различните страни?
– Никога не съм била в България преди и много се вълнувам. За мен това ще бъде и първа среща с читатели извън Италия, така че не мога да кажа дали в зависимост от националността си децата имат различно отношение към книгите. Може би ще открия нещо ново тези дни! Като цяло вярвам, че децата винаги ще имат любопитство към книгите и, че ние ще можем да го предизвикваме у тях, когато то липсва.
– В последните ви книги с Даниеле Моварели той изследва различните деца – аутсайдера, грубияна и т.н. Трудно ли е да илюстрираш толкова деликатни теми насочени към децата? За какво трябваше да мислиш?
– Честно да си кажа, не ми беше трудно да илюстрирам тези теми. Единственото, за което внимавах, беше смъртта на Капитан Хъмкам. Нищо друго. Според мен Даниеле върши по-голямата част от работата в тази ситуация: той вече е открил начин да напише историята, дал е ключът и аз просто го следвам. Както съм казвала и преди работата с Даниеле е удоволствие: работим много добре заедно, разбираме се и уважаваме труда си. Имаме страхотна химия.
– Твоят стил на илюстриране е много динамичен и изпълнен с движение. Дали това отразява някои черти на характера ти?
– Никога не съм мислила за това. Аз съм хаотичен човек, мисля и върша много неща едновременно (често пъти неуспешно). Може би затова има динамика в илюстрациите ми. Също така много говоря с ръцете си.
– Коя част от креативния процес е най-трудна за теб? Разкажи ни нещо повече за това, което хората не разбират за процеса по илюстриране на детски книги.
– Лично аз предпочитам да работя по стори борда. Харесват ми първите щрихи на рисунката. Работата с цветове не е така вълнуваща за мен. Изпитвам нещо като сценична треска, когато трябва да оцветя илюстрациите и затова се мотая и протакам.
Понякога започвам много бавно, а друг път изпадам в блокаж, страхувам се от грешки. Но трябва да работя, имам срокове и се налага да започна отнякъде. Най-често има етапи, които ме изненадват щом започна работа по тях.
В други случи финалните илюстрации „не ми говорят“, поне не и по отношение на цветовете. Това е най-трудният момент, да се оставиш да работиш по илюстрация, в която не виждаш цветове. Понякога дори кориците ме затрудняват и отново го свързвам с нещо като сценична треска.
Можете да откриете „Господин Вървими“ ТУК и „Капитан Хъмкам“ ТУК, както и на Панаира на книгата в шатрата на издателство „Ракета“.
