Четем „Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще“
Настъпи ли ерата на изкуствения интелект и близо ли е краят нашето човешко бъдеще? Опит да отговорят на въпроса правят Хенри Кисинджър, Ерик Шмит и Даниел Хутенлохер в книгата „Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще“, която излиза с логото на Книгоиздателска къща „Труд“ в луксозно издание в поредица „Нобелисти“.
Учените са категорични: днес предстои нова епоха, епохата на изкуствения интелект. В нея технологиите отново ще променят знанието, откритията, комуникацията и индивидуалното мислене. Изкуственият интелект не е човек. Той не се надява, не се моли и не чувства. Не притежава съзнание или способност за размисъл. Той е човешко творение, което отразява проектирани от човека процеси върху създадени от него машини. И все пак в някои случаи, при невероятни мащаби и скорост, той постига резултати, близки до тези, които досега са били постигани само чрез човешкия разум. Понякога резултатите му са поразителни. В резултат на това той може да разкрие аспекти на реалността, по-драматични от всички, които някога сме разглеждали. Индивидите и обществата, които привличат изкуствения интелект като партньор, за да подобрят уменията си или да реализират идеите си, могат да бъдат способни на подвизи – научни, медицински, военни, политически и социални – които да засенчат тези от предишните периоди. И все пак, след като машините, които се доближават до човешкия интелект, се разглеждат като ключ към постигането на по-добри и по-бързи резултати, самият разум може да се окаже архаичен. След като се определи една епоха, значението на индивидуалния човешки разум може да се промени.
Когато Кисинджър срещна изкуствения интелект
Безспорно, най-изненадващото име, което читателят не очаква да види в подобна книга, е това на Хенри Кисинджър – легенда в политическата дипломация и чисто „аналогов“ човек. Приживе, Хенри Кисинджър не пише на компютър, той диктува книгите си. Той не общува с машини – само с хора. Но през лятото на 2018 г. списание “Атлантик” публикува негова статия, в която той определя навлизането на изкуствения интелект в живота ни като край на епохата на разума, и всички започват да говорят за нея. Написаното от Кисинджър отеква не защото тезата му е особено оригинална и напълно непозната, а защото предизвикателството идва от него. Той си е извоювал статут на човека, който разбира модерния свят, и причината да го разбира, е, че не е част от него. Той може би не знае какво идва, но по-добре от всеки друг разбира какво свършва. И затова за хора като Ерик Шмит, легендарния CEO на Гугъл, спечелването на Хенри Кисинджър в проекта по написването на книгата се превръща в лично предизвикателство.
Всеки ден, навсякъде ИИ става все по-известен. Все по-голям брой студенти специализират в тази област, като се подготвят за кариери в нея или в близка до нея. През 2020 година в САЩ инвестициите в ИИ стартъп проекти са достигнали почти 38 милиарда долара. За аналозите им в Азия са вложени 25 милиарда долара. Сумата за същите в Европа е 8 милиарда. Три правителства – на Съединените щати, Китай и Европейския съюз, са създали комисии на високо ниво, за да изучават ИИ и да отчитат постиженията си. В днешни дни политически и корпоративни лидери редовно обявяват своите цели да „овладеят“ ИИ или поне да го възприемат и насочат към техните цели.
„Ерата на изкуствения интелект“ би искала да обясни изкуствения интелект и да предостави на читателя, както въпросите, които ще възникнат пред него в следващите години, така и инструментите, с които ще може да започне да им отговаря. Ето и някои от въпросите: Как изглеждат иновациите, създадени от ИИ в медицината, биологията, пространството и квантовата физика? Как изглеждат „най-добрите приятели“, създадени от ИИ, особено тези на децата? Как изглежда войната, предизвикана от ИИ? Долавя ли ИИ аспекти от действителността, които хората не забелязват? Когато ИИ участва в оценяването и формирането на човешките действия, как ще се променят хората? Какво тогава ще значи да бъдеш човек?
До известна степен и тримата автори имат различия в степента на оптимизма, който изпитват към ИИ. Но са обединени под едно мнение: че технологията променя човешкото мислене, знание, възприятие и действителност, а и по този начин променя посоката на човешката история.
В увода авторите споделят: „В тази книга целта ни не е нито да величаем, нито да оплакваме ИИ. Независимо от чувствата той става повсеместен. Вместо това ние се опитахме да обърнем внимание на последиците от него, докато те остават в сферата на човешкото разбиране. Като начало и, надяваме се, като катализатор за бъдеща дискусия, ние възприемаме тази книга като възможност за поставяне на въпроси, без да претендираме, че имаме всички отговори. Би било нахално от наша страна да се опитаме да дефинираме нова епоха в едно малко томче. Никой експерт, независимо от неговата или нейната област, не би могъл самостоятелно да разбере едно бъдеще, в което машините учат и внедряват логика отвъд съвременния обхват на човешката мисъл. Тогава и обществата ще трябва да си сътрудничат не само, за да разберат, но и да се адаптират. Тази книга се опитва да осигури на читателите нещо като шаблон, с който те ще могат сами да решават какво да е бъдещето. Хората още го контролират. Трябва да го оформим с нашите ценности.“.
Иван Кръстев: „Кисинджър се страхува, че за да могат да работят с машините, хората ще започнат да мислят като машини.“
Читателите на научна фантастика още от времето, в което Кисинджър управлява света, са подготвени за момента, в който машините ще завладеят хората. Но Кисинджър не се страхува от машините, това, което го интересува, е какво ще стане с хората, със способността им да мислят в етически категории. Как самоуправляващият се автомобил ще реши кого да жертва – две възрастни жени или малко момиче? Как събраната информация се превръща в морална оценка?
Кисинджър се страхува не от революция на машините, която ще зароби хората, той се страхува, че връзката между знанието и нашия личен опит ще бъде прекъсната. Той се страхува, че мисленето ще бъде заменено от обработването на информация и че светът ни може да стане жертва на неправилно разбрана команда. Той се страхува, че за да могат да работят с машините, хората ще започнат да мислят като машини.
В света на големите данни и алгоритми ние ще сме способни много по-точно да предвиждаме какво ще се случи, но ще трябва да се откажем от илюзията, че разбираме, защо ще се случи.
Това е последната книга на Кисинджър, тя е една от малкото книги, в които той не говори за себе си. Голямото желание на Кисинджър винаги е било, той да бъде човекът, който ще разкаже живота на Кисинджър. И досега успяваше, а после дойде изкуственият интелект.
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР е 56-ти държавен секретар от септември 1973 г. до януари 1977 г. Служил е като помощник на президента по въпросите на националната сигурност от януари 1969 г. до ноември 1975 г. Получава Нобелова награда за мир през 1973 г. Президентския медал на свободата през 1977 г. и Медал на свободата през 1986 г. Основател на Kissinger Associates, международна консултантска фирма.
ЕРИК ШМИТ е технолог, предприемач и филантроп. Той се присъединява към Google през 2001 г., като помага на компанията да израсне от стартираща компания в Силиконовата долина до световен технологичен лидер. Той е бил главен изпълнителен директор и председател от 2001 до 2011 г., а след това като изпълнителен председател и технически съветник. Под негово ръководство Google се разраства и диверсифицира продуктовите си предложения, като същевременно поддържа култура на иновации. През 2017 г. съосновава на Schmidt Futures, филантропска инициатива, която отрано залага на изключителни хора, които правят света по-добър.
Даниел Хутенлохер е декан на MIT Schwarzman College of Computing. Преди това той спомага за основаването на Cornell Tech, висшето училище, ориентирано към цифровите технологии, създадено от университета „Корнел“ в Ню Йорк, и е негов първи декан и заместник-ректор. Неговите изследвания са признати от редица награди, включително стипендия на ACM и Професор на годината в CASE. Той е бил член на факултета по компютърни науки в „Корнел“, изследовател и мениджър в изследователския център на Xerox Palo Alto (PARC) и главен технически директор на стартиращ финтех бизнес.
Можете да откриете книгата ТУК.
