Ново преработено издание на „Пътуване до Края на света“ от Людмила Филипова
Известната писателка разкрива чудесата на Антарктида в двуезична книга
Новото издание на пътеписа на Людмила Филипова „Пътуване до Края на света“ излиза с логото на издателство „Ентусиаст“.
След дългогодишно отсъствие на родния пазар се завръща вълнуващият пътепис на Людмила Филипова от нейната първа експедиция до Антарктика. „Пътуване до Края на света“ представя един необикновен поглед към най-отдалеченото и енигматично място на Земята. Освен красотата и атмосферата на Ледения континент авторката разкрива и чисто човешките преживявания, изпълнени с множество изпитания и лишения. Изданието излиза под логото на „Ентусиаст“ с български и английски текст, придружен от стотици снимки, някои от които се публикуват за първи път.
Филипова тръгва на това дълго и трудно пътешествие по покана на Българския антарктически институт с лична мисия – да наблюдава природата и живота там, като събира максимално автентична информация. Тя е удивена от снежните пейзажи на този замръзнал свят, като същевременно вярва, че там се крият тайни от миналото, които могат да бъдат ключа към бъдещето на нашата планета. След първото ѝ участие през 2015 г. писателката се включва в още две експедиции до континента, провели се през 2016 и 2018 г.
„Антарктида е различна за всеки“, споделя Людмила Филипова. „За онези, които са ѝ се отдали, тя е страст, друг свят, докосване до същинската природа право в сърцето ѝ, сблъскване с крайностите и надхвърляне на собствените им лимити. Усещане за вечност и безсмъртие заради всекидневните рискове за живота на всеки, дръзнал да стъпи в земите ѝ.“
Подробните описания и интересните размишления позволяват на читателите да усетят непримиримата същност на една непокътната територия. Но това изследване не се ограничава само до природния феномен на Антарктида, то показва предела и скрития потенциал на човешките възможности.
Първата ѝ експедиция вдъхновява авторката да инициира поставянето на времева капсула на Антарктида с важни послания до утрешния свят, която да бъде отворена през 2065 г. В това второ издание на „Пътуване до Края на света“ Филипова разказва за развитието на проекта – днес капсулата вече е факт и чака хората от бъдещето да разберат какво им е съхранила.
Според проф. д-р Христо Пимпирев настоящата книга не е дневник на пътуване или традиционен пътепис за екзотични места. Тя е призив да се запази не само девствената природа и живот на Антарктида, но и взаимоотношенията между хората в най-висшата им форма. Тя не е само за едно далечно пътешествие през света, но и през нас самите.
По-долу четете откъс от книгата:
КАКВО Е АНТАРКТИДА?
Сигурно се питате защо мнозина се решават да пътуват със седмици и месеци към нея, подлагат се на тежки изпитания и сериозни рискове, търпят лишения, движат се по ръба на човешкото оцеляване. Защо някои са дали живота си за нея, рискували са всичко, за да стигнат до нея, да я прекосят и дори да останат там завинаги?
Ще започна с това, че Антарктида е различна за всеки. Но за онези, които са ѝ се отдали, тя е страст, друг свят, докосване до същинската природа право в сърцето ѝ, сблъскване с крайностите и надхвърляне на собствените им лимити. Тя е началото и краят. Героизъм и достойнство. Лаборатория от най-висок клас за безценни научни открития и проучвания, врата към Космоса с неземните си условия, доближаващи се до онези от други планети. Времева капсула, съхранила информация за планетата ни от милиони години. Усещане за вечност и безсмъртие заради всекидневните рискове за живота на всеки, дръзнал да стъпи в земите ѝ. Антарктида е абсолютното съществуване, в което всеки признава, че забравя за всичко останало и друго не му е нужно.
За България Антарктида е и национална гордост, защото отново можем твърдим, че с присъствието си на Ледения континент и ние даваме нещо на света. Всеки българин трябва да знае, че страната ни е една от малкото в света, успели и заслужили присъствието си там. А това освен подвиг е и международна политика. И последно, от Антарктида мнозина се връщат променени. Стана ми интересно защо се случва това и реших да наблюдавам внимателно себе си и колегите от експедицията, за да опиша тези трансформации.
Когато се върнах сред хората, които проявяваха любопитство относно пътуването и преживяванията ми, имаше и такива, които ме питаха: „Добре де, какъв ѝ е смисълът на Антарктида? Бяло, лед и какво?“, „За какво се ходи там?“, „Има ли полезни изкопаеми?“, „Нещо можеш ли да се лови?“, „Какъв ни е интересът да присъстваме там?“ и т.н. Тези въпроси ме шокираха. Изглежда мнозина нямат реална представа за Южния полюс. И още по-малко за света, в който живеят. Има ли полезни изкопаеми и ресурси? Ето какво движи голяма част от хората! А днес непокътната ни е останала само Антарктида.
За мен тя е последното място на планетата, където природата все още е девствена, където светът се е запазил такъв, какъвто е, не какъвто човекът иска да бъде – прокопан, замърсен и покрит с мини и заводи. Антарктида е мястото, където хората са се обединили в усилията си да го опазят от самите себе си. Това е единствената територия във Вселената (засега), където можем да изживеем усещането да изследваме друга планета. Буквално! Не само защото всяко камъче там те кара да се чувстваш, сякаш си попаднал в друга вселена, а защото условията най-много се доближават до онези, които ще ни посрещнат на спътника на Юпитер – Европа, и на Марс. Неслучайно НАСА тества именно там луноходи и апаратура, с които ще изследва други планети. Тук можем да наблюдаваме дори появата на нов живот, на нови видове и пътища на еволюцията, както и изчезването им, заради човешки грешки. Можем да видим и буквалния край на света – на онзи, съществувал на Земята, преди Антарктида да се откъсне от Южна Америка и еволюцията ѝ да тръгне в съвършено нова посока. Имаме възможност да изследваме и наблюдаваме природата все още незамърсена и променена от хората. Както и животните, които все още нямат представа що за същество е човекът. Това е единственият континент в света, където животните са строго защитени от абсурдните приумици на хората да ги ловят, убиват, затварят, гушкат, мъчат и т.н. Или почти… Защото с всяка година броят на туристите нараства и неизбежно се увеличават и онези, които си позволяват да нарушават антарктическите закони и да гонят, пипат и дори да ловят местни животни. Те освен това отмъкват яйца и унищожават лишеите, които не стига, че са твърде малко, но и на година порастват само с милиметър.
Слава Богу, заради трудния достъп, опасностите и не на последно място – рестрикциите на Международния антарктически договор, тук все още не е пълно с милионери, които да стрелят по животните, да експлоатират земята или да си строят хотели и ски писти. Затова пък все още можем да изследваме уникални нюанси на глобалните климатични промени и на изтъняването на озоновия слой – проблем, който доскоро заплашваше света (огромната дупка, която се бе разкрила над Антарктида, започна да се затваря, но никога не е късно целостта ѝ да се наруши отново. Той е доста крехък и вмешателството на човечеството в глобалния климат може да се окаже пагубно). Основната причина за тези климатични промени е именно необузданата човешка дейност – хората, които все рушат, строят, унищожават, подчиняват природата. И само за два века са унищожили толкова от нея, колкото тя не може да сътвори за милиони години.
Балансът на земното кълбо е напълно нарушен и последствията тепърва ще се сгромолясват върху ни. На Антарктида можем да изследваме промените, свързани с цикличността на обръщането на магнитните полюси на Земята.Тук имаме шанса да се натъкнем на нови биологични видове и приспособления за живот, които да ни дадат идея за формите и на извънземен живот. Тук все още можем да бъдем откриватели и част от природата вместо нейни унищожители; да се слеем с дивото без тълпи туристи; да срещнем и един рядък представител на човешкия род, който мисли за оцеляването на планетата и биологичните ѝ видове, а не за разрушаването ѝ с цел добив на полезни изкопаеми, строежи, лов и риболов.
Почти всеки втори ме питаше какви животни и риба сме ловили. И това силно ме разтревожи и натъжи. Нима това хрумва на човек, когато достигне до нови земи? Както и въпроси като: „Какво си донесе от там?“, „Какво печелим, че присъстваме там?“. Бързам да кажа на всички тях, че, слава Богу, там нищо не се лови, взема и печалба няма. Но има риск да изгубиш собствения си живот, та по-добре въобще да не стъпват на това място. Да оставят Антарктида на онези, които се опитват да я съхранят, да я изследват незабележимо, и на няколкото държави, сред които и България, да поддържат дейността си. Гордея се с този факт. Консултативното ни членство към Антарктическия договор е едно от малкото значими неща, които сме постигнали на международно ниво. А антарктическите ни научни постижения са дали приноса си за пренаписване на историята на континента.
Един ден цивилизацията ще стигне и дотук. Наясно съм. И това ще означава, че сме достигнали лимита на планетата ни. Ще я напуснем ли тогава, за да сторим същото и с някоя друга? Защото където и да ходим, винаги ще носим себе си. Или може би най-сетне ще се научим да живеем в света ни? Бягството не е решение. Нужна е промяна, която трябва да започне у всеки един от нас.
Казват, че от Антарктида мнозина се връщат променени. Стана ми интересно защо и реших да наблюдавам както самата себе си, така и колегите от експедицията, за да описвам и тези промени.
