„Суза Киселова и паркът с плужеците“ – духовит роман за истинското приятелство
Френският писател Тибо Берар представя необикновена история с трогателно послание
„Суза Киселова и паркът с плужеците“ на Тибо Берар излиза с логото на издателство „Ентусиаст“.
С много хумор и доброта Тибо Берар повежда малките читатели на чудато приключение с вълнуващ обрат. „Суза Киселова и паркът с плужеците“, издавана от „Ентусиаст“, проследява историята на една сприхава и неприятна баба, която получава втори шанс в живота, но само ако сключи сделка с… дяволa. Книгата е първото заглавие на автора, публикувано у нас, и се очаква то да зарадва многобройните почитатели на произведенията на Роалд Дал и Куентин Блейк.
Първоначално Тибо Берар работи като журналист, а след това като редактор. Близо петнайсет години е ръководител на отдела за художествени издания в специализираното за комикси, илюстровани албуми и романи за младата публика издателство „Сарбакан“. Днес той е отдаден изцяло на писането както за възрастни, така и за подрастващи.
За създаването на настоящия шеметен роман Берар се среща с френския илюстратор Клеман Дево, който придава закачлив образ на героите и техния свят. Художникът учи в Школата за приложни изкуства „Оливие Дьо Серес“, а вече над двайсет години рисува за детски издателства и преса, като творчеството му може да се види в около шейсет издания.
Изпълнена с много изненади и смях, историята разказва за старата Суза Киселова, която мрази всички и най-вече децата. Затова, когато дяволът я моли да спечели доверието на Адел Нектар – най-очарователното момиченце в квартала, – за да вземе душата ѝ, Суза се съгласява, без да се замисля.
За да изпълни ужасната си мисия, тя отново е превърната в малко дете. Адел, чиито единствени приятели са група плужеци, изглежда като лесна мишена. Но докато Суза се ориентира в новия си живот, тя открива, че саботирането на Адел е по-сложно, отколкото е очаквала.
Пактове, заклинания и наденички с конфитюр са само малка част от тази особено забавна, но и нежна книга, посветена на важни житейски уроци за промяната, разбирането и силата на приятелската обич.
По-долу четете откъс от книгата:
По изключение героят на този роман за деца, или по-точно героинята, няма да е дете. Тя ще е една възрастна жена, даже една много възрастна жена. И даже една много, много възрастна жена.
Една възрастна жена, която, освен че е възрастна, ами е и много зла. О, да, изключи-телно зла!
Ако си съгласен, ще я наречем Суза Кисе-лова.
Какво?
Страх те е да не ти е скучно ли?
Най-вероятно си казваш, че покрай ста-рите хора няма нищо забавно. Може би твоите баба и дядо например по цял ден само хъркат пред телевизора, потъна-ли удобно на дивана, изпускайки по някой пръц-пръц, който всички се правят, че не са чули.
Може би те щи-пят силно по буз-ката, за да те поздравят, пов-таряйки ти, че растеш някак прека-лено бързо, и може би никак не обичаш прословутия момент, в който идва ред на дядо да те целуне, защото боцка… но всъщност, когато е баба… също боцка?
Но пък може твоите баба и дядо да са страхотни! Може би обикалят земното кълбо, пътувайки до Мексико, до Северния полюс, до Австралия, и ти носят готини сувенири, когато им отидеш на гости за уикенда. Може би те водят на кино или на басейн и ти разказват забавни истории от времето, когато майка ти е била малко мо-миченце, което се напишквало в гащичките си всеки път, когато ѝ се скарат!
Надявам се да са точно такива.
Та, да знаеш, че Суза Киселова няма нищо общо с нито един от двата изброени по-го-ре вида възрастни хора.
Тя не е някаква досадна баба, която ми-рише на препарат против въшки и дудне непрекъснато за едно време, когато всичко е било много по-добре от сега; нито пък е страхотна баба, която играе тенис и те учи как да мамиш на „Не се сърди, човече“, без да те хванат.
Първо, тя изобщо не е нечия баба. Суза Киселова няма деца, следователно няма и внуци.
Тя живее сама в една много чудновата къща, с покрив във формата на светкавица и с комин, който не работи, и със стени с цвят на варицела. Съвсем сама от сутрин до вечер. Съвсем сама през цялото време.
В някоя от следващите глави ще ти разка-жа отвратителните неща, които тя обича да прави, за да се разсейва от самотата.
Ще видиш колко е гадно. Не прилича на никое от нещата, които си представяме, когато си мислим за възрастните, били те досадни, или прекрасни хора. По принцип си казваме, че възрастните са по-мъдри от младите. През целия си живот те са имали време да премислят нещата и за тях е нор-мално да правят по-малко глупави или жес-токи неща, нали?
Ами да, но не и Суза Киселова.
Тя е една доста по-различна от остана-лите възрастна женица и това мога да ти го гарантирам.
И мога да ти кажа със сигурност и нещо друго: докато четеш разказа за нея, и за се-кунда няма да ти стане скучно.
Можете да намерите книгата ТУК.
