„Хората под 70 и над 7 са много ненадеждни, освен ако не са котки“ и още няколко цитата от „Слуховият рог“
Сюрреалистичен и възхитително чудноват, „Слуховият рог“ е апокалиптичен роман за мистериозен старчески дом и за енергичната 92-годишна Мариан, която е отведена в него от семейството си. Там тя се сблъсква със странни ритуали, палави монахини, звероподобни хора, човекоподобни животни, замесва се в търсенето на Светия Граал и планира бягство в Лапландия с плетена палатка… Романът на забележителната сюрреалистка Леонора Карингтън е вълнуващо пътешествие, изпълнено с хаплив хумор и абсурдни ситуации.
Страница.бг публикува няколко избрани откъса от книгата, която излезе на български език в превода на Гергана Гълъбова и с логото на издателство „Колибри“.
Хората под седемдесет и над седем са много ненадеждни, освен ако не са котки.
🌿
Не трябва да губя надеждата, чудесата могат да се случат и много често се случват.
🌿
Човек трябва много да внимава какво взима със себе си, когато си заминава завинаги.
🌿
Аз никога не се чувствам самотна, Галахад. Или по-скоро никога не страдам от самота. Страдам от мисълта, че самотата ми може да бъде отнета от безмилостно добронамерени хора.
🌿
… аз съм красива. Това ме шокира, защото току-що осъзнавам, че съм красива и трябва да направя нещо по въпроса, но какво? Красотата е отговорност като всяка друга, животите на красивите са по-различни, като тези на министър-председателите…
🌿
Понякога съм мислела да пиша поезия, но да римуваш думи една с друга е трудно, то е като да прекараш стадо пуйки и кенгура по претъпкана улица и да ги държиш в строй, без да се заглеждаш по витрините. Има толкова много думи и всички те имат някакви значения.
🌿
Брези, сребърни брези, които са сякаш много по-живи от противните палми.
🌿
Сигурна съм, че ще е много приятно и здравословно за човешките същества да няма никаква власт. Ще им се наложи да разсъждават сами, вместо да ги ръководят рекламите, киното, полицаите и парламентите.
Можете да откриете „Слуховият рог“ ТУК.
