„Потомството на Чосър“: Нова литературна находка в превод и подбор на проф. Александър Шурбанов
Антологията „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“, в превод от английски и подбор на Александър Шурбанов, излезе с логото на издателство „Изток-Запад“
Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно обосновано свързването в едно на цял спектър национални традиции. Разбира се, тенденцията във всяка от тях е към обособяване и самоопределение, но те произхождат от общ корен и са като едно широко разклонено дърво. Соковете, които напират от корена към клоните, са едни и същи. Влиянията са взаимни, алюзиите и отпратките изплитат гъста мрежа от връзки. Ритмите и интонациите, характерната подтекстовост, хуморът и иронията минават безпрепятствено насам и натам, за да поддържат дълбоко вътрешно единство в многообразието на непрестанно менящите се форми. Понякога е трудно да се определи категорично кой поет на коя нация принадлежи – от САЩ към Англия се прехвърлят завинаги Т. С. Елиът и Силвия Плат, от Англия в САЩ се преселват У. Х. Одън и Том Гън. Всички включени тук творци принадлежат на една свръхнация, езика на Чосър. И все пак всеки поет се отличава със свой собствен глас. – Александър Шурбанов
По-долу четете откъс от книгата:
Уилям Шекспир
След всичко туй смъртта жадувам аз
(Сонет 66)
След всичко туй смъртта жадувам аз:
видях честта родена в нищета,
нищожеството – с накит от елмаз
и верността – в неверните уста,
и почестите златни – в безразбор,
и момината чистота – на търг,
и славата – превърната в позор,
и силата – подбита от недъг,
и на изкуството езика – спрян,
и глупостта – в надзор над сръчността,
и простичката правда – с глас презрян,
и добротата – пленник на злостта.
От всичко туй да бягам съм готов,
но кой ще брани моята любов?
Арчибалд Маклийш
Свободата
Когато свободата е момиче
и сам-самичка си избира път,
тя своя огнен факел тъй върти, че
от пламъка му лумва цял светът.
Когато, задомена, свободата
зашета из обор или хамбар,
тя хвърля факела си във реката,
защото се страхува от пожар.
Роджър Макгоф
курсив
____________________________
НЯКОГА ЖИВЕЕХ В ГЛАВНИ БУКВИ
И ЖИВОТЪТ БЕ ФАЛИЧЕСКИ ГРЪМЛИВ
но сега се спуснах тъжно в малките
тук-таме минаващи в курсив
Можете да намерите книгата ТУК.
