Кметът на София се нареди на опашката за автографи на новата книга на Иван Костов
Над 1000 души посетиха премиерата на „Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“
Кметът на София Васил Терзиев се нареди на дългата опашка за автографи, която се изви след премиерата на новата книга на Иван Костов миналата вечер.
Мемоарите „Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“ на министър-председателя (1997–2001) Иван Костов дадоха начало на разговор, в чийто център попада не самият политик, а историята на съвременна България – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.
Големият държавник продължава този диалог във втората част на своите мемоари – „Свидетелства за прехода: 2000–2009“, в която той проследява събитията от 2000 до 2009 г., довели, по неговите думи, до ерозията на вярата в демократичната мисъл и общество.
Премиерата на изданието се проведе на 2 октомври 2024 г., когато малко след 18:30 ч. над 1000 души уважиха събитието в Зала 3 на Национален дворец на културата – София, сред които и кметът на град София Васил Терзиев и бившият премиер Кирил Петков, редица народни представители, журналисти, академици и общественици.
„Иван Костов е съдбовният изповедник на прехода. Личността му е съдбовно срасната с прехода, а тази книга е много по-скоро исторически труд, отколкото мемоаристика. Тя е исторически труд върху една епоха от първо лице“, заяви проф. Калин Янакиев, който представи книгата по време на събитието.
„Установяването на пазарната икономика, началото на преходите за приемане в НАТО и ЕС – извършеното под лидерството на Иван Костов преобръщане на България от Русия към Европа и Запада, е най-важното, случило се от 1989 г. до днес. Онова, което въпреки всички ерозии и провали ни дава спокойствие и сигурност в днешното драматично време – и без което днес щяхме да сме в ситуацията на нещо като Беларус или най-много Молдова и Грузия… На този фон е и трагичната история на постепенната и все по-дълбока ерозия на постигнатото – втората и много тежка част от политическата съдба на Иван Костов“, допълни той.
„Свидетелства за прехода: 2000–2009“ е не просто сух отчет за отминали години и събития, а личен разказ за ЦЕНАТА, която се плаща за усилията България да бъде върната там, откъдето я отскубна комунизма след 1944 г. — в свободния свят на Европа, цивилизацията и общочовешките ценности. С тази и с предната си книга нашият голям държавник се изправя лице в лице срещу бившите си съмишленици, врагове и предатели с факти. Тези две книги оформят политическия разказ за една България от вчера, която сме напът да забравим, преди да сме я разбрали. А без този политически разказ няма как да си я обясним днес“, каза главният редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев.
„Веднъж, когато говореше за политика, Иван Вукадинов ми каза, че нов храм се гради, като се разруши старият. Местата, където хората строят олтари на своята вяра, не са произволни и не са много. Затова през хилядолетията те са градили своите светилища на едно и също място. Приятелят ми е прав. Новият храм трябва да бъде изграден на мястото на стария.
Отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и точно на неговото място, а не встрани или до него, да изградим храма на демокрацията. Това са реформите – едновременно рушене и градеж.
Обръщайки очи към нашата история, виждам, че никога не сме променяли живота си радикално“, заяви Костов, като цитира края на своята книга.
Позовавайки се на редица документи, статии, основни принципи на моралната и политическата философия и собствените си спомени, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската демокрация въпроси – докъде стигнахме за 30 години, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, кои са причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България.
В „Свидетелства за прехода: 2000–2009“ големият политик и държавник Иван Костов посочва без назидателност „тази типична за нас половинчатост и неспособност да разрушим пречещото, да завършим започнатото и да защитим съграденото“, но и проправя път на вярата, че само чрез диалог може да се гради българското демократично бъдеще.
„Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек.“
Из „Свидетелства за прехода: 2000 – 2009“ от Иван Костов
Из „Приватизацията на БТК“
Първи провал
ОДС обявихме позицията си относно приватизацията на БТК с декларация в парламента на 10 декември 2002 г. Предупредихме мнозинство¬то, че на 6 декември Върховната касационна прокуратура е образувала преписка по повод нашия сигнал, като е приела за установено, че са налице достатъчно данни за предстоящо извършване на престъпление от общ характер, и е постановила спиране на процедурата за приватизация на БТК като необходима мярка за предотвратяване на бъдещо престъпление.
Посочените закононарушения и вреди от приватизацията на БТК бяха широко дискутирани в парламента и медиите. НДСВ и ДПС реши¬ха да се спасят от обвиненията, като предложиха законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С него се опитаха да оневинят закононарушителите, като отменят нарушените членове на закона. Затова ние призовахме българския парламент да не слага политически чадър над извършените до този момент закононарушения, като променя самия нарушен закон.
Всичко това рушеше авторитета на страната пред чуждестранните инвеститори и пред Европейската комисия. Настояхме премиера да освободи министрите, на които със специално решение Министерският съвет бе възложил функции по приватизацията на БТК, а именно: Николай Василев, Пламен Петров, Николай Свинаров, Милен Велчев и изпълнителният директор на АП Апостол Апостолов, защото те бяха виновни за опорочаването на приватизацията.
В тази обстановка крайният резултат бе, че изпратеното от Изпълнителния съвет на АП решение бе съгласувано с правителството , но продажбата на БТК не бе одобрена от Надзорния съвет на АП . Той отхвърли сделката и даде указания на Изпълнителния съвет „да прецени възможността от приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2 от Наредбата за конкурсите с класирания на второ място участник Консорциум между „Коч Билги Грубу Илетизим Ве Текнолоджи Хизметлери“ АД, Истанбул и „Тюрк Телекомуникасион“ АД, Анкара“ . Приватиза¬цията бе спряна и от прокуратурата до произнасяне от Административния съд.
Това бе първият провал на екипа на Симеон Сакскобургготски да продаде БТК на ВВХ.
Парламентът амнистира закононарушенията
Анализът на предложението на 92 депутати от НДСВ и ДПС да изменят Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) показва първите масирани удари за разграждане на институциите на държавата. Това създаде пробойните, през които корупцията достигна до върховете на властта и стана практика, покровителствана от най-високо ниво. Това, от което днес всички вкупом се възмущават, стана факт още в 2002 г.
На първо място, депутатите вносители на законопроекта признава¬ха допуснатите закононарушения, защото предлагаха на Народното събрание да премахне самите погазени текстове. Преди второто четене предложиха отменяне на постановените съдебни решения до 23 март 2002 г. (сред тях и закононарушенията при приватизацията на „Булгартабак“). Отмениха правото на съда да се произнесе спазена ли е процедурата, предвидена от закона. Възлагаха на МС правото да одобри купувача и сделката, т.е. този, който бе нарушил закона.
Най-лошото бе, че внесеният от мнозинството законопроект бе в нарушение на редица членове на Конституцията: на нейния чл. 8 за раз¬делението на властите, тъй като не според законите, а по усмотрение на отделни министри и лица от администрацията АП щяха да се осъществяват в бъдеще най-големите и засягащи националните интереси приватизационни сделки; на чл. 19, гарантиращ на всички лица равни условия за стопанска дейност, защото ликвидираше равнопоставеността им с държавата; на чл. 117 и чл. 120, защото премахваше функции от съдебната власт, без които тя не е в състояние да защити правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, и така отнемаше правото на гражданите и юридическите лица да търсят защита от съда, когато правителството погазва техните интереси; на чл. 127, защото отнемаше правото и задълженията на прокуратурата да следи за спазването на законността и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразните актове.
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски отново бе най-оригинален – предложи направо да се закрие Агенцията за приватизация, което дойде твърде много на обръгналото парламентарно мнозинство.
Парламентарните групи на НДСВ и ДПС излязоха с декларация, в която на нашите конкретни обвинения отговориха с изпразнено от съдържание послание от вида на: „осъществяване процеса на приватизацията в условията на законност, прозрачност, публичност и икономическа ефективност“. И отново безочливо настояваха, че с „предложените промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол мнозинството цели да гарантира както законност, публичност, прозрачност, така също бързина и ефективност на приватизационния процес, публичност и икономическа ефективност. … Мнозинството окачествява като неоснователни твърденията на СДС, че с предлаганите промени се суспендира Конституцията“.
