КнигиОткъси

Ново издание на най-знаменитите пиеси на Йожен Йонеско

Най-новото попълнение в „Бисерната поредица“ на издателство „Колибри“ е дългоочакваното ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско „Носорог. Плешивата певица и други пиеси“ в превод на Бояна Петрова.

„Плешивата певица“, „Носорог“, „Столовете“, „Урокът“ и „Кралят умира“, събрани в настоящото издание (368 стр., 28 лв., твърди корици), са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско – родоначалник на театъра на абсурда и негов най-бележит представител редом със Самюел Бекет. „Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско превръща експерименталното безсмислие в композиционен похват. Клишетата и труизмите на разговорния език се разпадат и произвеждат пародиен ефект. В комичната драма „Урокът“ търпението на един учител, непреклонен в убеждението си, че „от испанския език са родени всички неиспански езици“, се изчерпва винаги в един и същ момент и всяка следваща негова ученичка е обречена да стане жертва на извратения му нрав. В „Столовете“ – трагичен фарс, в който абсурдът е изведен до крайност – двама старци решават да спасят душите си, като спасят света. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).

Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Следват „Урокът“ (1951), „Столовете“ (1952), „Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта.

 

В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962). В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Из „Плешивата певица“


ПЪРВА СЦЕНА
Английска буржоазна обстановка с английски кресла. Английска вечер. Господин Смит, англичанин, седи в креслото си, обут в английски пантофи, пуши английска лула и чете английски вестник край английска камина. Има английски очила и английски мустачки. До него, настанена в друго английско кресло, госпожа Смит, англичанка, кърпи английски чорапи. Дълго английско мълчание. Английският стенен часовник отмерва седемнайсет английски удара.


Г-жа СМИТ: Я виж, вече е девет. Ядохме супа, риба, картофи със сланина, английска салата. Децата пиха английска вода. Добре си хапнахме тази вечер. То е, защото живеем в околностите на Лондон и се наричаме Смит.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Картофите са много вкусни със сланина, олиото в салатата не беше гранясало. Олиото на бакалина от ъгъла е много по-доброкачествено от олиото на бакалина отсреща и дори е по-добро от олиото на бакалина долу до реката. Но не казвам, че тяхното олио е лошо.

(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: И все пак олиото на бакалина от ъгъла е най-добро.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: Тази вечер Мери добре е сварила картофите. Последния път не ги беше сварила добре. Обичам ги само добре сварени.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: Рибата беше прясна. Облизах си пръстите. Два пъти си сипах. Не, три пъти. Сега ми се ходи до тоалетната. И ти си взе три пъти. Само че третия път си сложи по-малко, отколкото първите два пъти, докато аз си сипах много повече. Аз се нахраних по-добре от тебе. Че как така? Обикновено ти ядеш повече. Никога не ти е липсвал
апетит.
(Господин Смит цъка с език.)


Г-жа СМИТ: И все пак май супата беше малко пресолена. Дори повече от твоите шеги. Ха-ха-ха. И празът беше много, а лукът – малко. Съжалявам, че не посъветвах Мери да сложи малко кимион. Следващия път няма да забравя.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: На малкия му се иска да пие бира, ще има да се налива, като порасне, на теб се е метнал. Видя ли го на масата как гледаше бутилката? Но аз му налях вода от гарафата. Беше жаден и я изпи. Хелън прилича на мен: добра домакиня е, пестелива е,
свири на пиано. Никога не иска да пие английска бира. И тя е като малката, която пие само мляко и яде попара. Личи ѝ, че е само на две годинки. Казва се Пеги.

Паят от дюли и зелен фасул беше чудесен. Може би щеше да е добре с десерта да си налеем по чашка бургундско от Австралия, но не го сложих на масата, за да не даваме лош пример на децата. Трябва да ги учим на въздържание и умереност в живота.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: Госпожа Паркър познава един бакалин румънец на име Попеску Розенфелд, който е пристигнал от Константинопол. Той е голям специалист по киселото мляко. Има диплома от школата за производство на кисело мляко в Одрин. Утре ще
ида да купя от него една голяма тенджера румънско фолклорно кисело мляко. Такива неща не се срещат често тук, в околностите на Лондон.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)


Г-жа СМИТ: Киселото мляко е много полезно за стомаха, бъбреците, апендицита и апотеозата. Каза ми го доктор Макензи-Кинг, който лекува децата на съседите ни Джонсови. Той е добър лекар. Човек може да му има доверие. Никога не препоръчва
лекарства, които не е опитвал на себе си. Преди да оперира Паркър, сам си оперира черния дроб, без да му има нищо.

Г-н СМИТ: Тогава защо докторът се отърва, а Паркър почина?


Г-жа СМИТ: Защото операцията при доктора беше успешна, а при Паркър – не.

Г-н СМИТ: Тогава Макензи не е добър лекар. Операцията трябваше да бъде успешна и при двамата или пък и двамата трябваше да умрат.

Г-жа СМИТ: Че защо?

 

Г-н СМИТ: Всеки съвестен лекар трябва да умира с болния, щом не могат да се излекуват и двамата. Капитанът загива с кораба си във вълните. Не го надживява.

 

Г-жа СМИТ: Болният не може да се сравнява с кораб.

Г-н СМИТ: Защо не? И корабът си има болести. Освен това твоят доктор е здрав като кораб. Ето защо той трябваше да загине с болния си, както докторът със своя кораб.

Г-жа СМИТ: А, това не ми е идвало наум… Може би си прав… И какво ти е заключението?

Г-н СМИТ: Че всички доктори са мошеници. А и всички болни. В Англия само флотата е почтена.

Г-жа СМИТ: Но не и моряците.

Г-н СМИТ: Естествено.
(Пауза.)


Г-н СМИТ (без да оставя вестника): Има нещо, което не разбирам. Защо във вестника дават винаги възрастта на покойниците, а никога на новородените?

Можете да откриете книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *