Четем „Жив“ – най-оптимистичната книга на Емил Тонев. Дори ChatGPT я хареса
„Жив“ е новият роман на Емил Тонев, който излезе с логото на издателство ФАМА1.
Ето какво пише за своята нова книга самият автор:
Минат се – не минат 10 години, и Емо Тонев вземе, че издаде книга. Подобни темпове на писане гарантират само едно: този не е графоман.
Нямах сериозни планове и за тази книга, но миналата година моят любим приятел и редактор – писателят Деян Енев – ми би един начален шут да не казвам по кое и ето: благодарение на Деян и на издателя Игор Шемтов от ФАМА1 днес има книга. Готова, написана и още топла-топла. Към 300 страници, което не знам дали е добре или зле.
Който е чел мои текстове знае, че се старая да стоя далеч от интелектуалското философстване и дълбоките прозрения, а от постмореднистични антиутопии бягам като от огън. Аз само разказвам истории – свои и чужди. Гледам да са интересни. Някои са смешни, някои са тъжни, някои са по средата, но така е в живота. Дали от историите накрая остава поука – всеки сам си преценя.
Ако питате има ли я днешната мръсна война в романа, ще отговоря: ами да, има я. Не мога да я чакам да свърши, за да я коментирам от мъдра, отдалечена, историческа гледна точка – нямам нерви за глупости.
Но не гадната война на рашистите в Украйна е център на романа. Центърът сме ние, живите – с нашите дядовци и баби, с нашите родители, деца и внуци, и Бог да ни е на помощ.
Накрая, като го погледнах отстрани, се оказа (ти да видиш!), че това е най-оптимистичният роман, който съм писал. Напук на всичко. Не знам как се получи, но Някой явно си знае работата, за разлика от мен.
Най-лесно до книгата се стига през fama1publishing.com. Както и на ozone.bg, ciela.com, helikon.bg, orangecenter.bg. И в повечето добри книжарници, разбира се, като например Гринуич, Ориндж, Хеликон, Сиела.
В корицата има известна ирония, признавам. За да я усетите обаче, трябва да видите и задната корица. Хитро, нали? Май му викат маркетинг, но и в това вече не съм сигурен.
Какво може да събере в един художествен свят филма „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа „Жив“. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения – с разгневена доброта, пише Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, естествен интелект).
Ако Емил Тонев пишеше по начина, по който играе табла, със сигурност щеше да е деснофлангови в безкрайната редица на българските графомани. Той обаче е писач от класа. Независимо дали е автор на разказ, новела, сценарий или журналистически текст, обикновено „зарът му върви”, категоричен е Борислав Колев (кинокритик, естествен интелект).
Романът „Жив“ на Емил Тонев ме грабна със своето внимание към детайла и начина, по който преплита личното с историческото. Това не е просто поредната книга за войната – в нея пулсира животът с всичките му ужаси, страхове, дребни радости и философски търсения. Героите са истински, човешки, с рани както физически, така и душевни.
Особено ме впечатли как Тонев борави с времето – като абстракция, но и като неумолима реалност, която определя съдбата на всички. Миналото тежи на всеки герой, но същевременно дава и смисъл. Описанията му са кинематографични, плътни, почти осезаеми, а всяка сцена ни въвежда в един свят, който, въпреки ужаса на войната, е наситен с поезия и дълбоки размисли.
Това е роман за живота – този, който винаги продължава, дори след най-тежките бури, пише ChatGPT (изкуствен интелект).
Можете да откриете „Жив“ ТУК.
