Трогателната книга „Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим вдъхновява коледен български филм
Асен Блатечки и Койна Русева са част от актьорския състав на пълнометражния филм на режисьора Мартин Геновски
Тази година коленият сезон ще бъде още по-уютен, защото от 22 ноември по кината тръгва новият български пълнометражен филм „Заведи ме вкъщи“, вдъхновен от едноименната творба на обичания писател Михаил Вешим.
10 години след като книгата се появи в книжарниците, трогателната история на десетгодишния Ян – момче от дом за деца без родители, което попада под светлината на прожекторите за един ден – вече блести и на големия екран в адаптация на режисьора Мартин Геновски и по сценарий на самия Михаил Вешим.
В главната роля на Ян влиза 12-годишният Алекс Маринов, а Асен Блатечки му партнира в ролята на Бати Злати. Още популярни имена в актьорския състав са обичани български актьори като Койна Русева, Китодар Тодоров, Антон Радичев и Петър Калчев.
Филмът вече зарадва първите си зрители по време на фестивалите „Синелибри“ и „Златна роза“, както и на официалната предпремиера, състояла се на 19 ноември. А по време на празниците „Заведи ме вкъщи“ ще се излъчи и в ефира на Българска национална телевизия.
Мъглива декемврийска сутрин в софийски квартал с име на фабрика за захар ни среща с децата от дома „Щастие“, за които е настъпило нечувано вълнение: популярният телевизионен водещ на „Голдън шоу“ Бати Злати и целият му екип ще ги посетят!
Голямата изненада е, че едно от децата ще има възможността да се включи в ефира на предаването точно на Бъдни вечер. А Бати Злати си избира луничавото хлапе Християн, по прякор Ян.
Завлечен във вихрушка от реклами, награди, музика и бляскав телевизионен живот, Ян надниква зад екрана на любимото шоу на хиляди български зрители… Но картинката, която прозира в действителност, далеч не е толкова щастлива.
Ян разбира, че и най-популярните могат да имат тъжен живот. И си задава въпроса: „Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигат глави към небето?“
Нежен и докосващ, „Заведи ме вкъщи“ е разказ за малки и големи, който изобличава света около нас в цялата му студенина и неискреност, но никога не оставя пламъчетата на надеждата и добрината да угаснат. Точно обратното – те продължават да горят в сърцата на читателите и зрителите, топлейки ги по пътя към дома.
Трейлър към филма може да гледате тук:
Из „Заведи ме вкъщи“ от Михаил Вешим
– Готови! – чу се по високоговорител. – Начало на Голдън шоуто – след пет минути!
Гласът идваше някъде отвисоко – от безкрайния таван на студиото, където висяха десетки прожектори. Или направо от небето.
Една нежна ръка докосна Ян по лакътя – момиче в блестящо трико стоеше до него. Беше с гримирано лице, голи крака и високи ботуши. На главата си имаше бляскава диадема, а на гърба – две бели крила.
Момчето се стресна, сякаш видя до себе си ангел. Но веднага се досети, че е балерина. С балетен танц се откриваше всеки път Голдън шоуто.
– Аз ще те водя – тихо каза в ухото му балерината. – Когато ни дадат знак…
– Три минути до началото! – обяви отново говорителят от небесата.
– Кой говори? – попита Ян.
– Тихо! – прошепна балерината. – Това е режисьорът!
– Страшен ли е? – попита Ян.
– Не толкова – отвърна момичето. – Злати е по-страшен! Той глобява и уволнява!
Ян усети краката си да треперят.
– Притеснявам се! – каза.
– И аз! – стисна ръката му момичето. – Всеки път в началото на шоуто… Казва се сценична треска.
– А Джиджи? – попита Ян за маймунката, която преди участваше в шоуто, но от известно време не бе се мяркала на екрана. – Къде е Джиджи?
Балерината не можа да отговори, защото светна червената лампа “Ефир”.
– Начало! – изгърмя гласът на режисьорът и след него гръмна звукът на бенда – мелодията, с която винаги започва предаването.
След червената лампа светнаха и прожекторите. Светът около Ян се завъртя – пъстра въртележка от светлини и звуци. Триката на балерините хвърляха сребърни искри по подиума, момичетата се носеха леко на ангелските крила, около тях лъщяха инструментите на бенда, а в средата – по вита стълба, на бегом се спусна Бати Злати – този път не в керемидено сако, а в празничен костюм от злато.
Операторите завъртяха към него обективите на камерите, за да го заснемат в целия му блясък.
– Добър вечер, Бъдни вечер! – извика шоуменът в микрофона, оркестърът снижи звук и тихо подхвана коледна мелодия…
– Тиха нощ, свята нощ! – запя Бати Злати с най-нежен глас.
Глас, нямащ нищо общо с оня, който допреди малко се караше, заплашваше, уволняваше:
– Тиха нощ… свята нощ! – почти шепнеше Бати Злати в микрофона, а балерините ангели се въртяха в кръг, по-изящни от фигурката емблема на лимузината ролс-ройс.
Песента сякаш извърши вълшебство – тя успокои тревогите на Ян, краката му спряха да треперят.
И когато по даден знак неговата балерина го стисна за ръка и го поведе под светлината на прожекторите към диванчето за гости, той бе съвсем спокоен.
– Драги зрители! Искам да ви представя тазвечерния ми гост – моя нов приятел – Християн!
Това обяви Бати Злати, а оркестърът свиреше игрива мелодия, докато малкото момче заемаше мястото, отредено на важния гост в шоуто.
– Той не е обикновено момче, а дете в неравностойно положение – продължи Бати Злати. – Но днес е голям християнски празник, затова избрах момче с име Християн, за да го заведа вкъщи! „Заведи ме вкъщи!” е една нова инициатива на нашето шоу, подкрепена от строителната фирма „Семеен дом”!
Тук шоуменът неочаквано млъкна и из студиото се понесе глас от високоговорител:
– С нея мечтите се превръщат в дом! Дом… Дом… – сякаш удари камбанен звън.
Щом отмина минутката за реклама, Бати Злати продължи:
– Драги зрители, нека отворим сърцата си за благотворителност! Призовавам всеки от вас да заведе по едно дете без родители вкъщи! А който няма възможност, нека да изпрати есемес, с който да дари левче на децата в неравностойно положение! Нека днес, на Българската Коледа, да няма деца с тъжни лица!
Бендът пак засвири, а балерините – всяка в ръка с мобилен телефон – затанцуваха, сякаш пращат есемеси.
– Добре дошъл, Християн! – поздрави го Бати Злати. – Харесва ли ти шоуто?
И преди Ян да каже, той сам си отговори:
– Това е най-гледаното шоу в ефира… Милиони сега те виждат. Гледат те и децата от твоя Дом „Щастие”… Какво би им казал на всички тях?
– Весела Коледа! – каза кратко Ян.
– Чудесно пожелание! – възкликна Бати Злати. – А сега моите сценаристи са написали друг въпрос: Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
За този въпрос Ян нямаше отговор. Но веднага се сети:
– Искам да стана като Пипи – каза той и помисли за книгата, която бе оставил преди ефира. Ако беше при него, щеше да покаже самата Пипи на зрителите. После добави: – Силен като нея. И независим…
– Страхотно… Ама аз те питах за професия… Какво искаш да работиш – искаш ли например да си полицай или шофьор?…
– Не – отвърна Ян. – Днес срещнах един полицай, който не глоби нарушител, и един шофьор, който не си обича работата – иска да хвърли ключовете… Не ми се ще да съм като тях…
– Добре, ти имаш време да си избереш професия! – каза Бати Злати, за миг се замисли, а после погледна към бюрото си, където имаше някакви листа, сякаш за да се подсети: – Сега следва изненада… Ще те изненадам с нещо златно… Уважаеми зрители, представям ви „Голди” – вафлата на нашето шоу! Не просто вафла, а истинско съкровище! Тази вечер е официалната ѝ промоция!
Балерината ангел изпърха до диванчето и подаде по една вафла на Ян и на водещия Бати Злати.
– „Голди” е изработена от хрупкави вафлени корички, окъпани във фин шоколад и завити в златен станиол – говореше шоуменът, докато развиваше станиола. – Има безкомпромисен вкус – като вкуса на шоуто ни!
В това време балерините подтичваха, развяваха ангелски криле и раздаваха вафли на музикантите от бенда, на операторите и осветителите. Самите момичета ангели също взеха по една вафла в ръка.
– Мм! – млясна Бати Злати, като отхапа. – Хрус-хрус, страхотен вкус!
Оркестърът изсвири кратка мелодия, а балерините изпяха с ангелски гласове:
– Вкус-вкус, страхотен хрус!
После всички – музиканти, балерини, та даже и операторите и осветителите – захапаха вафлите си и Ян видя по лицата им да се изписва наслада.
„Колко умело се преструват възрастните! – помисли си момчето. – И никой не казва честно, че вафлата не струва…“
Можете да откриете книгата ТУК.
