„Жената, която обожава себе си“ – удивителен роман за любовта, страстта и самотата
„Жената, която обожава себе си“ е един от най-силните и новаторски романи на Суат Дервиш, написан в надпревара с времето. Фокусира се върху любовта, страстта и самотата, поставяйки под въпрос класовите различия и неравенството с целия им реализъм на заден план, с проницателен анализ на променящите се ценностни преценки и моралния манталитет.
В Истанбул се провежда великолепна сватба, за която говори висшето общество. Бедната Сара се омъжва за Нурула Юрдакул, известен търговец на месо, който е на възрастта на нейния баща. В балната зала на същия хотел са и Назан, която се опитва да скрие връзката си от светските среди, и Вахдет, любимият ерген на Истанбул. И Демир… Демир, който все още обича като луд Сара – жената, която обожава себе си, и който пристига там, за да убие нея и бъдещия й съпруг.
Авторката изгражда романа си деликатно и дава възможност на всеки герой да разкаже собствения си живот и минало.
Назан е вдовица на учител по литература, олицетворение на търпението, влюбена за втори път в живота си, но за съжаление в неподходящия човек. Вахдет е богат и много уважаван интелектуалец, горд с лошия си нрав и нисък морал.
Сара е представена като красива, но изгубена в амбициите си и лишена от чувства. Ужасната й самота, плашещата й привлекателност и засилващата й се злоба не се нуждаят от никаква милост.
Любимците на авторката, Назан и Демир, ще бъдат победители, след като преодолеят предишните си слаби личности.
„Косата й се спускаше на разрошени къдрици към върха на тила. Когато наближи пясъка, изглеждаше, че странен вятър духа на плажа. След миг всички погледи и внимание бяха насочени към нея. Вървеше, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Тя идваше по такъв начин, сякаш беше древна царица, а тези хора, лежащи на пясъка, бяха нейни роби, които бяха проснати в нейно присъствие.“
* * *
„Назан не искаше да вкуси отровата на тези приближаващи се устни. Не… Любовта не трябва да е такава. Любовта не беше само слабото и нервно изтръпване. Любовта беше нещо различно, по-сериозно, по-чисто и по-смислено. Нямаше как тя да обърка това с истинската любов. Вече не искаше да бъде победена от това чувство.
Когато освободи устните си от неговите, в тялото й имаше топла тръпка и приятно въртене в главата й.“
Суат Дервиш (Истанбул, 1903 – 1972 г.) завършва Философия и литература в Берлин, Германия. Тя се нарежда сред водещите турски писатели; първата жена журналист, която заминава като кореспондент в Европа; активист в областта на демокрацията и правата на жените. Обсъжда идеите си за марксизма, ленинизма и феминизма в годините, когато социализмът се разглежда като национална заплаха в Турция. Осъдена е в дело на Турската комунистическа партия и живее в изгнание във Франция и Швеция. Суат Дервиш е първият турски писател, публикуван във Франция. Написала е първия си роман, „Черната книга“, на шестнайсетгодишна възраст. Публикувала е около трийсет романа („Фосфорната Джеврие“, „Като луди“, „Затворникът от Анкара“, „Жената, която обожава себе си“, „Една нощ в Истанбул“ и др.), голям брой разкази, статии, критики и преводи. Предстои екранизиране на сериали по нейни книги.
Можете да откриете книгата ТУК.
