„Бронзови мечти“: Четем трета част от поредицата за Фей на Камила Лекберг
С над 25 милиона продадени копия в над 60 страни Камила Лекберг затвърди позицията си на грандама на скандинавския трилър.
На 31 януари излиза от печат „Бронзови мечти“ (превод: Любомир Гиздов, 336 стр., цена: 24 лв.), третата част от серията за Фей, наречена „Поредица за отмъщението“ – напрегната и драматична история за предателство, възмездие и изкупление. Бившият съпруг на Фей е мъртъв, но сега я заплашва баща ѝ, който все още се укрива след бягството си от затвора. Вместо да ѝ бъде опора, той е най-големият ѝ кошмар. А и Фей не е единствената, която се намира в опасност – тя трябва да защити близките си, както и делото на живота си „Ривендж“. Фей събира жените около себе си, привлича и единствения мъж, на когото има доверие, и планира окончателната си разплата. Но ще може ли да се справи сега, когато баща ѝ, изглежда, си сътрудничи с престъпна групировка и заплахата е по-актуална от всякога?
Камила Лекберг е родена през 1974 г. в малко селище на западния бряг на Швеция – Фелбака. Надарена с разказвачески нюх и умение да измисля непроницаеми криминални интриги, тя превръща родното си място в арена на своите романи – съвършена сцена, изолирана от света, подвластна само на снежния антиутопичен декор и на ужасяващи убийства, които разтърсват капсулираното общество. Първата книга от поредицата с Ерика и Патрик е озаглавена „Ледената принцеса” и е публикувана през 2003 година. Следват още девет заглавия, издадени у нас с логото на „Колибри“ и пожънали огромен успех. „Кукувичето“ е единайсетият роман от тази славна серия, очакван с нетърпение от вярната публика на Лекберг.
През 2019 г. „Колибри“ издаде романа ѝ „Златната клетка“, дал тласък на нова, не по-малко въздействаща поредица от истории, чиято кауза са правата на жените. Втората книга от поредицата носи заглавие „Сребърните криле“.
Сътрудничеството на Камила Лекберг с Хенрик Фексеус, прочутия шведски менталист и писател, вдъхва живот на още една триумфална поредица, от която на български език са издадени три заглавия – „BOX”, „Култът“ и „Мираж“.
По-долу четете откъс от книгата на Камила Лекберг – „Бронзови мечти“

Къщата беше построена преди пет години от шведски милиардер. Той вече имаше семейство, беше продал своя дял от известната инвестиционна компания, в която беше съсобственик, и се беше преместил в Ню Йорк. Имаше добър вкус като за финансист, мислеше си Фей, докато оглеждаше интериора. Ако изобщо беше имал нещо общо с обзавеждането. Само то струваше няколко милиона крони, без обаче да е крещящо вулгарно. Не ѝ беше особено трудно да си се представи да живее тук.
Около имота имаше висока ограда, а когато пристигнаха с кабриолета на брокера, здравата електрическа порта отпред се беше плъзнала безшумно встрани. Къщата
имаше три етажа и се намираше в края на Лидингьо. Една от дългите страни беше изцяло заета от панорамни прозорци, които гледаха към водата. Под тях имаше добре поддържана поляна, голям басейн и пясъчен плаж.
Брокерът Петер чакаше до един от огромните прозорци. Беше стоял настрана, докато Фей инспектираше къщата. В далечината мина лодка, която прати малки вълни към брега.
– Стъклата са еднопосочни. През прозорците се вижда само отвътре, не и отвън.
– Като в стая за разпит?
Петер се засмя. На лицето му се появи хубава, симетрична усмивка. Зъбите му бяха бели и равни.
– Да, като в стая за разпит.
Тя застана до него и усети парфюма му. Беше на около трийсет, висок, с вълниста, кестенява коса, сресана на път. Очевидно беше, че тренира много. Отнасяше се с нея вежливо, без да важничи, и беше самоуверен, без да се натрапва. Фей веднага бе изпиталапривличане към него, така че пътуването дотук беше леко и приятно.
Остана с ясното усещане, че е необвързан. Във всеки случай не носеше пръстен и съзнателно се беше облякъл добре, но по мъжки, а не ръководен от женски вкус.
– Охранителната система е top notch. Има камери, а електронната аларма е свързана директно с охранителна фирма „Вадлинг Секюрити“. Продавачът много държи на сигурността. Стокхолм не е каквото беше.
Сигурно знаеш, че има обирджийски групировки, които специализират в къщи като тази. И са абсолютно безмилостни. Така че е важно човек да се предпази.
Фей кимна, загледана в гръдните му мускули, които се очертаваха под тясната риза. Трябваше да положи усилие, за да не оближе устни.
Не я притесняваха обирджиите, а баща ѝ. И на света нямаше аларма, която да го възпре, ако решеше да я нарани. Един от малкото пъти, когато майка ѝ опита да го напусне, тримата с Фей и Себастиан отседнаха в един хостел за през нощта, но на следващата сутрин той се появи и заблъска по вратата. Беше като хрътка, винаги ги намираше. Но добрата охранителна система можеше да ѝ купи малко време.
– Какво смяташ? – попита Петер, когато тишината се проточи половин минута.
Фей кимна леко.
– Има ли други заинтересовани?
– Мартин Лорентсон дойде на оглед вчера.
Тя знаеше, че поради огромния си успех съоснователят на „Спотифай“ има дълбоки джобове. Значи трябваше да побърза.
А къщата беше перфектна. Тук щеше да бъде в безопасност поне дотолкова, доколкото изобщо беше възможно. Щеше да е близо до ситито, но същевременно да има достатъчно лично пространство, от каквото се нуждаеше. Нямаше да ѝ се бъркат любопитни съседи, не като в „Йостермалм“, където хорският интерес се засилваше все повече през годините. Преди си беше мислила, че никога не би могла да живее на безличния, дискретен Лидингьо. Сега обаче оценяваше тъкмо тези качества на острова. И можеше да организира стегната охрана около имота, което не беше възможно, докато живееше в града.
– Ще добавя пет милиона над исканата цена, ако мога да се нанеса веднага.
– Не би трябвало да е проблем. Ще се обадя на продавача.
Той слезе по стълбите и я остави сама. След малко се появи на поляната до плажа, вдигнал телефона си до ухото. Фей остана до прозореца, спокойна, че той не може да я види през стъклото.
Отново настръхна. Появата на баща ѝ я беше накарала да измени плановете си. Вече не беше господарка на живота си. Трябваше да промени това, отново да поеме контрола. А за да го направи, имаше нужда да се отпусне.
Допря едната си длан до прозореца и плъзна другата в бикините си. Вече беше мокра. Започна да се гали, загледана в Петер, в мускулестото му тяло и самоуверената стойка. Представи си изваяните му гърди. Вероятно гладко обръснати. С малки, твърди зърна. Не ѝ отне дълго да свърши. Прехапа устни, потисна стоновете, които напираха вън от гърлото ѝ, и затвори очи, докато цялото ѝ тяло се тресеше.
След това приглади дрехите си и седна на един от кремавите дивани. Пулсът ѝ се успокои. Тя извади пудрата „Ривендж“ от чантата „Ермес Бъркин“ и пооправи грима си в малкото огледало. После дръпна ципа на вътрешния джоб и извади огърлицата със сребърния медальон, която беше започнала да държи там, след като вече не разполагаше със снимката на майка си и дъщеря си. Отвори медальона и вместо това се загледа в малката фотография, заснета от Кейт Габор, на която бяха тя и Юлиен като съвсем малка. Това беше любимата ѝ снимка.
След малко чу Петер да се качва по стълбите, така че затвори бързо медальона и прибра огърлицата в чантата.
Брокерът застана пред нея.
– Извинявай, отне известно време.
Фей се усмихна.
– Няма проблеми. Наслаждавах се на гледката.
Тя огледа тялото на Петер.
Той се прокашля. Въпреки слънчевия тен бузите му бяха леко почервенели.
– Говорих с продавача, който прие предложението ти. Съпругата му остана очарована, когато разбра, че ти си купувачът. Помоли ме да предам, че е голяма почитателка на теб и продуктите ти. Винаги използва „Ривендж“.
– Жена с вкус.
Фей се изправи, а Петер ѝ направи път да мине пред него. Докато той въвеждаше кода, за да заключи входната врата и да пусне алармата, Фей продължи към колата, седна вътре и си сложи слънчевите очила. Петер се настани зад волана и вдигна дистанционното, с което отвори безшумната порта.
Когато потеглиха, Фей се загледа в страничното огледало към къщата, която току-що беше купила. В друга реалност Юлиен някой ден би могла да се премести тук заедно с нея, но в действителност това беше невъзможно. В очите на обществеността Юлиен беше мъртва. Понякога на нея самата ѝ се струваше, че това беше истина. Играеше ролята толкова добре, че мисълта я натъжаваше.
Не бе имала избор. Снимките, които откри на компютъра на Джак, бяха ужасни. Беше подлагал Юлиен на отвратителни гадости. Фей беше принудена да отдели Юлиен от баща ѝ и да се погрижи той никога повече да не се доближи до нея.
Лъжата беше необходима предпоставка за целия живот на дъщеря ѝ. Фей се надяваше, че ще може да продължи да поддържа фасадата, но понякога тежестта ѝ се струваше непосилна.
Можете да откриете книгата ТУК.