Четем „Годината на чудесата“ от Джералдин Брукс
„Годината на чудесата“ на Джералдин Брукс е новото издание в колекцията на издателство „Лабиринт“.
Романът е вдъхновен от действителни събития, разиграли се в селцето Ийм. Тази история за епидемия във време, когато съвременната медицина е в зачатъчен вид, е много актуална и днес: ако има на какво да се уповаваме, за да оцелеем като хора, то това са състраданието и съпричастността.
Съдбовната 1665 година. Лондонската чума плъзва из цялата страна. Заедно със заразен топ плат попада и в затънтено селце сред хълмовете на провинциална Англия. Болестта се прехвърля от къща на къща и на жителите не им остава друго, освен да се молят.
Малцина намират сили да се противопоставят на напастта и сред тях е Ана, която не е засегната от болестта и става целителка. А през това време селяните преминават от молитви към лов на вещици. Заедно с жената на местния свещеник Ана се бори не само с чумата, но и с безумството, обзело всички наоколо. Така благодарение на тези сърцати жени годината на бедствието се превръща в година на чудесата.
Джералдин Брукс е може би най-четената днес австралийска писателка, а животът ѝ е по-увлекателен и от най-заплетения трилър.
Ето и няколко интересни факта за живота на писателката:
~~ Баща ѝ, американецът Лори Брукс, e вокалист на бигбенд, но по време на голямо турне в Астралия импресариото духва с парите за хонорари и Лори от немай-къде решава да се установи на далечния континент и се хваща помощник-редактор във вестник. Майка ѝ Глория отговаря за връзките с обществеността в голяма радиостанция и Джералдин съвсем естествено поема по пътя на родителите си и става журналистка.
~~ Завършва девическо училище в Сидни и университета в същия град, а после получава и магистърска степен по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк.
~~ След година заминава на специализация във Франция и там се запознава с бъдещия си съпруг Тони Хоруиц, заради когото приема юдаизма.
~~ Дълги години е кореспондентка на „Уолстрийт Джърнъл“ и отразява събитията в най-горещите точки на планетата: Африка, Балканите, Близкия изток.
~~ Плод на пътуванията ѝ по света се ражда и първата ѝ публицистична книга „Деветте части на желанието“ (1994), посветена на жените мюсюлманки в Близкия изток.
~~ „Годината на чудесата“ е дебютът й в белетристиката и веднага я изстрелва начело на най-престижните класации.
~~ Следващият ѝ роман „Марч“ ѝ носи наградата „Пулицър“ – тя се присъжда само на американци, но след като се омъжва, Джералдин взима американско гражданство. И все пак е първата австралийка, получила престижното отличие. „Марч“ е вдъхновен от „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът, любимата книжка от детството на Джералдин, която в своята творба разказва историята на липсващия баща на сестрите Марч.
~~ „Втората струна“ е посветен на живота на цар Давид, както го е видял пророк Натан. Заглавието е взето от най-известния хит на Ленард Коен „Алилуя“.
~~ „Свещената Хагада“ е познат на българските читатели благодарение на издателство „Хермес“.
~~ Най-новият роман на Брукс „Жребецът“ е посветен на може би най-известния в Щатите състезателен кон Лексингтън, живял през ХІХ век. Тази книга също се задържа дълго-дълго във всички класации.
~~ Преди три години Джералдин губи любимия си съпруг, починал внезапно по време на турне, на което представя новата си книга. Писателката преживява много тежко тази загуба и известно време се усамотява далеч от света, за да напише „Паметни дни“ в прослава на мъжа си.
~~ „Колко малко знаем за хората, сред които живеем“ – казва Джералдин, а ние няма как да не се съгласим.
Можете да откриете книгата на Джералдин Брукс в книжарниците и ТУК.
