Захари Карабашлиев: Семената на развалата, които Стайнбек безпогрешно усеща, дават плодовете си сега
Публикацията е от фейсбук страницата на писателя и главен редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев
Веднъж на всеки няколко години чета великолепния роман на Джон Стайнбек „Зимата на нашето недоволство“. Правя го: а) за да си сверя часовника като автор; и б) да проверя моралния си компас като човек. Тази изключително добре написана книга е пролука към най-тайните ъгълчета на душата на един обикновен американец, изправен пред голям житейски избор. Героят Итън Хоули иска да спре да бъде „незначителен“ продавач в градска бакалия и да „успее“ в живота. Но същевременно иска да продължи да бъде онзи добър баща и съпруг, който познават всички. Оказва се, че да има и двете е невъзможно. Оказва се, че ако иска материален успех трябва да пусне злото в сърцето си и да предприеме конкретни действия, които ще наранят определени хора. И той го прави. Великият Стайнбек описва нравствената поквара около героя си и нейната заразна същност, срещу която ваксина няма. Тази поквара прониква чрез училището (синът печели национален конкурс за есе, което е изплагиатствал), през корумпираните политици в града, през мисловните игри и морални компромиси на героя, наближаващите избори, престъплението, което сам е готов да извърши…
Джон Стайнбек по-късно споделя в писма тревогата си от моралната деградация на обществото, на нравствената криза на американската душа.
Мисля, че семената на развалата, които Стайнбек безпогрешно усеща и отразява са намерили почва и дават плодовете си сега с избора на Тръмп.
Аз помня Тръмп от средата на 90-те, а и живеех в Америка, когато телевизионната му кариера изгря (след като беше успял да фалира няколко пъти преди това като предпиемач). Израснал в милиардите на татко си, пропилял неведнъж бащиното си имане, но спасяван всеки път от мистериозни кредитори (които навярно сега си искат своето, знам ли) Тръмп продължаваше. И стигна до където стигна.
С две думи, ако има нещо, което да олицетворява обратното на християнски ценности и човешки морал, значи то сега е на върха на Америка и се домогва до съдбата на човечеството. А всичко, което този президент причинява на собствената си страна и света в последните седмици е анти-американско. То е моралното самоубийство на Америка.
Но да се върна към Джон Стайнбек. Той завършва романа си по блестящ начин – в края на историята героят решава да се самоубие като влиза в морето, обаче в последния момент напипва в джоба си семеен амулет, който дъщеря му тайно е сложила. Осъзнавайки силата на този символ и прегърнал отново надеждата, Итън се бори с вълните, за да се върне при детето си – „…за да не угасне още една светлина“.
Аз искам да вярвам, че Америка някак ще намери своя амулет и ще се върне към светлината. Все пак заглавието на романа на Стайнбек е само част от „Ричард III“ на Шекспир:
„След зимата на нашето недоволство,
ще дойде славно лято под слънцето на Йорк.“
Снимка: Ивайло Петров
