„Четири писма за любовта“ на Найл Уилямс: Роман за страстта, загубата и чудесата в живота ни

„Четири писма за любовта“ на Найл Уилямс, един от най-ярките представители на съвременната ирландска литература, е роман за всички, които обичат проза, неусетно преминаваща в поезия.

Николас и Изабел са родени един за друг, но дали някога ще го разберат? Призраците на миналото, съдбата и силата на истинската любов ги притеглят един към друг, но житейските обстоятелства се намесват, за да ги разделят.

Когато Николас е на дванайсет години, баща му, държавен чиновник, оповестява, че е получил божествен знак да напусне работа и да се посвети на рисуването. Но мрачните му картини не се търсят и семейството е изправено пред низ от беди.

Изабел, дъщеря на поет, има безгрижно щастливо детство до деня, в който брат ѝ, талантлив музикант, губи дарбата си и престава да реагира на околния свят. Тласкана от чувството за вина, Изабел се хвърля в обятията на човек, когото не обича.

Така започва този вълшебен разказ за любовта и за съдбата, за обстоятелствата, които неминуемо ни отклоняват от верния път, и за вярата, за умението да уловиш мига, за рядката дарба да се довериш на шестото си чувство.

Написана на език, който граничи с поезията, тази история напомня, че истината и това велико чувство, любовта, се разкриват само на онзи, който следва сърцето си.

Днес Найл Уилямс е сред най-четените ирландски писатели и книгите му са преведени на над 30 езика. „Четири писма за любовта“ е първата му творба, преведена на български език.

Найл е роден на 8 юни 1958 г. в Дъблин. Баща му много държи детето му да е начетено и да постигне успех в учението и затова го води по два пъти в месеца в Пемброукската библиотека. Бъдещият писател чете ненаситно и разказва, че книгите, които са му повлияли най-силно в ранните години, са „Големите надежди“ на Чарлс Дикенс и произведенията на Инид Блайтън.

Уилямс споделя, че е решил да стане писател, след като „е излязъл от усойната джунгла на „Сто години самота“ на Маркес – тогава е разбрал, че не иска да прави друго, освен да пише. В последните му романи дори се появява ирландско съответствие на Макондо, селцето Фаха.

Едва на 18 години публикува първия си разказ във всекидневника „Айриш Прес“. Получава за него 25 паунда и насърчително кимване, но както споделя, те са се оказали достатъчни, за да се отдаде на писателското поприще.

Завършил е английска и френска филология в Университетския колеж в Дъблин. Една година преподава в университет в Нормандия, после отива да живее в Щатите.  Първоначално е книжар, после постъпва в рекламния отдел на издателство „Ейвън Прес“. В университета се запознава с половинката си, американката Кристин Брийн, също писателка.

През 1985 г. се завръща в Ирландия и се заселва в дълбоката провинция, на която посвещава няколко публицистични книги – своеобразни хроники на живота там.

В началото освен публицистика написва и три пиеси, които се играят с голям успех в Дъблин. Има издадени и два юношески романа.

„Четири писма за любовта“ е дебютният му роман, който излиза през 1997 г. и веднага му носи световна слава. Книгата се превръща в бестселър в над 20 страни.

„История на дъжда“, друг негов роман – за целебната сила на въображението, е номиниран за наградата „Букър“.