Унгарецът Ласло Краснахоркай получи Нобелова награда за литература

Ласло Краснахоркай е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература, предадоха осведомителните агенции.

Творецът, който е на 71 години, е доста популярен и в Германия, където е живял в продължение на години, отбелязва АФП. Именно там, във Франкфурт, се намира Краснахоркай, когато от Шведската академия му се обаждат, за да му съобщят, че му се присъжда престижното отличие. Това разказа Матс Ман, постоянен секретар на Академията, който обяви името на тазгодишния лауреат на приза в пряко излъчване на сайта Nobelprize.org.

Унгарският писател е отличен „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“, казват в мотивите си от Шведската академия. Ласло Краснахоркай е „велик епичен писател, принадлежащ към централноевропейската литературна традиция, която се простира до Кафка и Томас Бернхард, и се характеризира с абсурдизъм и свръхгротеска“, се казва в разпространеното съобщение. Според членовете на Академията „въпреки това той има и други страни – обръща се към Изтока, избирайки по-съзерцателен, фино премерен тон“.

Името на унгареца се споменава от няколко години сред фаворитите за отличието на литературните критици, припомня АФП.

Краснахоркай е вторият унгарски писател, отличен от Шведската академия, след като през 2002 г. Нобеловата награда за литература беше присъдена на Имре Кертес.

Ласло Краснахоркай е роден в градчето Дюла в югоизточната част на Унгария, близо до румънската граница. Завършва университета в Будапеща. Първата му публикация е от 1977 г.

Краснахоркай прави пробив през 1985 г. с книгата „Сатанинско танго“, която се превръща в литературна сензация в Унгария, отбелязва Ройтерс. „Романът описва с мощни, сугестивни изрази група бедни жители на изоставена колективна ферма в унгарската провинция точно преди падането на комунизма“, казват от Шведската академия, цитирани от Ройтерс.

Краснахоркаи тясно си сътрудничи с унгарския режисьор Бела Тар. Няколко от неговите произведения са адаптирани за големия екран от Тар, включително „Сатанинско танго“ и „Веркмайстерови хармонии“. Продължителността на филма по „Сатанинско танго“ е над 7 часа, отбелязва ДПА. „Когато го прочетох, веднага разбрах, че трябва да направя филм по него“, каза Тар по телефона за Ройтерс. „Много съм щастлив… Трудно ми е да кажа нещо в момента“, допълни той по повод отличието на Краснахоркай. Сътрудничеството им получава признание от кинокритиката. През 1993 г. е присъдена германската награда „Бестенлисте“ за най-добро литературно произведение на годината за „Меланхолията на съпротивата“.

Творбите на Ласло Краснахоркай често се описват като постмодерни и апокалиптични, както и силно повлияни от литературни величия като Франц Кафка и Самюел Бекет, отбелязва ДПА. Той многократно е споменавал „Замъкът“ на Кафка като роман, оказал ключово влияние върху неговото творчество. „Когато не чета Кафка, мисля за Кафка. Когато не мисля за Кафка, ми липсва да мисля за него“, казва Краснахоркай пред White Review през 2013 г., цитиран от Ройтерс.

За американската писателка и критичка Сюзан Зонтаг творецът е „майстор на апокалипсиса“ в съвременната литература, информира Ройтерс. Според Шведската академия „преценка, до която тя стигна, след като прочете втората книга на автора „Меланхолията на съпротивата”.

Краснахоркай е носител на много награди, сред които и международната „Ман Букър“ за 2015 г. Тогава журито похвали неговите „изречения с невероятна дължина, които достигат невероятни дължини, като тонът им преминава от тържествен към луд, към загадъчен и към пуст, докато следват своята капризна пътека“, отбелязва Асошиейтед прес.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан поздрави Краснахоркай за престижното отличие. „Гордост за Унгария, първият лауреат на Нобелова награда от Дюла Ласло Краснахоркай. Поздравления!“, написа той в профила си във Фейсбук. Писателят е сред критиците на Орбан, особено по отношение на липсата на подкрепа от неговото правителство за Украйна след руската инвазия, отбелязва Асошиейтед прес. „Как може една страна да бъде неутрална, когато руснаците нахлуват в съседна страна?“, каза той в интервю за Yale Review по-рано тази година, цитиран от осведомителната агенция.

На българските читатели носителят на Нобеловата награда за литература Ласло Краснахоркаи е познат с книгата си „Сатанинско танго“, издадена у нас през 2001 г. в превод на Светла Кьосева.

Унгарецът бе поздравен от българския писател Георги Господинов в първите минути, след като стана ясно, че на Краснахоркаи е присъдена Нобеловата награда за литература.

„Вглъбен и дълбок писател, дзен будист на езика“, пише българският творец за  Краснахоркай. Господинов, отличен през 2023 г. с международната награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“, разказва, че с унгареца се видели за първи път случайно преди десетина години в Нюйоркската библиотека. „Бяхме колеги в различни години там, той разказа една негова среща с българи, които го спасили, отваряйки със собствен шперц колата, в която бил заключен. После се смяхме на близостта на две заглавия – „Меланхолия на съпротивата“ и „Физика на тъгата“. Българските издатели има да наваксват с книгите му“, пише още Георги Господинов.

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. От създаването си Нобеловата награда за литература е доминирана от мъже и западни литературни творци, отбелязва АФП. От 122-ма лауреати (включително и Краснахоркай) само 18 жени са получили отличието, а малцина от наградените автори творят на азиатски или близкоизточни езици. Нито един африкански език не е представен.    

Отличието се състои от медал, диплом и сумата от 11 милиона шведски крони (около 1,2 млн. щатски долара). Церемонията за връчването на Нобеловите награди традиционно е на 10 декември – датата на смъртта на създателя им Алфред Нобел.