Библейският Апокалипсис е напът да се сбъдне в „666“ от Том Егеланд
Авторът хвърля нова светлина върху пророчествата в Откровение на св. Йоан Богослов
Новият роман „666“ на Том Егеланд, автора по чиито дири върви Дан Браун, влиза на 3 ноември в българските книжарници – 22 години след като в „Шифърът на Леонардо“ читателите по света откриха сюжета и героите от издадения две години по-рано роман на Том Егеланд „Краят на кръга“,
Българското издание на „666“ е на „Персей“, а преводът е дело на Галина Узунова.
Според библейското пророчество (Апокалипсиса), в края на дните светът ще бъде погълнат от море от пламъци… „Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е 666.“ – така е написано в библейското Откровение на св. Йоан Богослов.
Като заплашват дъщеря му Анджелина, която живее в Лондон, непознати мъже принуждават Бьорн Белтьо да предприеме издирване на оригиналния ръкопис на книгата Апокалипсис (Откровение на св. Йоан Богослов). Ако ръкописът изобщо съществува.
Проучването отвежда Бьорн по дирите на средновековно тайно общество, което се е разцепило на две фракции: едната днес се намира в Ирландия, а другата – в САЩ. Оригиналът на Откровението се оказва изключително ценен, защото съдържа неизвестни пасажи, които кодификаторите на Библията не са включили в каноничния текст.
Намесват се американски разузнавателни служби, както и религиозни екстремисти с ужасяващ план. Белтьо трябва да се опита да го разкрие – на опасност е изложен не само собственият му живот и този на дъщеря му, но и на милиони хора…
„666“ е базиран върху сериозни проучвания на архиви и исторически източници. Кои факти, събития и личности са реални и кои са фикционални може да разберете от авторовите бележки, публикувани в края на книгата.
Том Егеланд е любим автор и на българския читател. Преведен е на близо 30 езика, а книгите му оглавяват класациите за бестселъри.
Първият му голям хит е романът „Краят на кръга” (2001). В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните персонажи:
– древна мистерия и световна конспирация, свързана с тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство;
– албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн Белтьо), а в „Шифърът на Леонардо” – лошият герой (Сила, човекът на „Опус дей”);
– главната героиня и в двете книги се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден…
Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и в най-гледания телевизионния канал, TV 2, където заема висок пост, преди да напусне и да се отдаде изцяло на литературната си кариера.
Дебютът му е с романа „Залезът на боговете“, разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха. Неговият литературен и пазарен пробив става с „Краят на кръга”, в който за пръв път се появява археологът Бьорн Белтьо.
„666“ е единайсетият роман с героя. Всяка от книгите е самостоятелна, но за повече от две десетилетия се случват неща в личния живот на Бьорн. В първия роман – „Краят на кръга”, той среща Даян, с която се разделя. В деветия роман – „Сребърниците“, разбира, че има дъщеря от жената, която е обичал. В „666“ дъщеря му Анджелина вече е рамо до рамо с него.
И Бьорн Белтьо, и Том Егеланд са отново на върха. Това със сигурност може да бъде международен успех. – Тур Хамерьо, Nettavisen
По-долу четете откъс от книгата:
Заплахата
I
Дойдоха през нощта.
Нямах представа кои са. Не разбирах какво искат.
Но когато ми показаха снимките, ме обзе истински ужас.
Дали злото съществува?
От хилядолетия този въпрос не дава мира на философи и теолози. Възможно ли е демоничното, сурово и студено зло да живее в човешкото сърце? Защо всемогъщият и добър Бог ни е дарил със свободната воля да изберем злото? Или понятието „зло“ е социално-морална концепция? Дали едно дете, което откъсва за удоволствие крачетата на някое насекомо, е зло или просто неразумно?
Мао? Чингис хан? Хитлер? Сталин? А какво да кажем за Мохамед Салмене Лахуедж Булел, който уби с камион осемдесет и шест души на крайбрежната алея в Ница през 2016? Брентън Харисън Тарант в Нова Зеландия? Дали са били зли? Психично болни? Извратени? Или всичко това едновременно? Възможно ли е да се прокарат ясни граници между лудостта, фанатизма и чистото зло?
Какво мисля аз? Нямам представа, дявол го взел.
Но както и да е.
Събудих се от звука.
Щракване.
Щракване, последвано от кратък електронен звуков сигнал.
Както когато карта ключ отваря ключалката на вратата на хотелска стая.
Всъщност точно това се случи.
Щракване. Звуков сигнал.
Вратата бавно се отвори.
Дали сънувах?
Два силуета се откроиха на фона на ярката светлина от коридора.
Надявах се, че сънувам.
Двама мъже. Единият огромен, другият просто едър. Приличаха на състезатели по борба, облечени в костюми.
Влязоха в хотелската ми стая, сякаш това бе нещо съвсем естествено, и затвориха вратата след себе си.
Едрият включи осветлението на тавана.
Не съм свикнал да ме събуждат непознати. Поех си рязко дъх, изправих се в седнало положение в леглото и опипах нощното шкафче за очилата си. Погледнах ги през дебелите стъкла. Нито един от тях не беше маскиран. Това беше любопитно.
– Good evening, professor Beltø – каза огромният.
Беше висок два метра. Поне. И приблизително също толкова широк в раменете. Гръден кош като от стомана. Бицепси, големи колкото дънери. Знаете ги тези момчета. Виждали сте ги по филмите. Нямаше коса. Кожата на темето му беше неравна и потъмняла. Белези? Изгаряния? Или може би някакво кожно заболяване.
– Или може би трябваше да кажа „лека нощ“?
Гласът на великана проехтя като гръм. Очаквах да се засмее, но това така и не се случи. Приличаше на твърде висок мормонски мисионер, един от онези, които понякога се спират на прага ви. Елегантен, добре облечен, истински просветен. В същото време обаче в него имаше нещо натрапчиво, някаква прекалена настойчивост. Сякаш беше готов всеки момент да нахлуе в къщата ви, за да ви убеди в славата на Бог, в милостта на Иисус, и в това, че местоположението на Едемската градина всъщност е било в окръг Джаксън, Мисури.
Едрият бе застанал неподвижно до вратата. Огромният взе плетения стол до бюрото, обърна го и седна с крака от двете страни и облегалка, обърната към гърдите му.
Имаше нещо особено в лицето му. Пропорциите. Черепът беше леко деформиран. Очите бяха твърде раздалечени. Долната челюст беше изкривена. Сигурно нещо ужасно се е объркало по време на раждането.
– Кои сте вие? – изграчих аз. Устата ми беше пресъхнала.
– Спокойно, професоре – каза великанът.
– Защо сте дошли?
– Тук сме по работа.
Не разбрах дали това трябваше да ме плаши, или да ме успокои.
– По работа ли? – заекнах.
– Имаме задача за Вас.
Погледнах го озадачено.
Задача? За мен? Посред нощ?
Събрах малко смелост.
– Следващия път може първо да се обадите, за да си уговорим среща – казах възможно най-спокойно.
Когато човек си има работа с опасни мъже, е важно да не губи самоуважението си. Но гласът ми леко потреперваше.
– Даже смятам, че е далеч по-добре да поговорим през деня.
Може да звучи странно, но предпочитам да съм буден и облечен, когато приемам посетители.
Огромният не се усмихна.
– Задача ли имате за мен? – попитах.
– Да.
– Каква е задачата?
– Искаме да откриете Откровението на Йоан.
За няколко дълги секунди погледите ни се срещнаха. Очите му бяха като на голяма бяла акула.
Е, значи това била задачата.
II
Нямах представа колко е часът. Но беше посред нощ, в края на май, намирах се в чужда страна с два трола на гости в хотелската ми стая, а от мен се искаше да открия библейски ръкопис на две хиляди години.
За втори път през последните десет часа ми поставяха една и съща задача. Това не се случва много често.
Освен това не ставаше дума за кой да е библейски текст. Откровението на Йоан. Истински ужас. Падащи звезди. Море от кръв. Целият свят в пламъци. Денят на Страшния съд. Числото на звяра – 666. Литаври и тръби. Или поне тръби. Печати и ангели, и свитъци, и бездни. Наситен със символика, мистерии и кървави алегории. Този текст съвсем не е за малодушните. Откровението е толкова противоречиво, че едва се е стигнало до канонизирането му. Всъщност това е бил последният текст, включен в Библията. При това пряко сили. Сложили са го най-накрая. Това едва ли е било случайно. Може би дори е било необходимо. За по-сигурно.
– Защо решихте да се обърнете точно към мен? – попитах аз.
Великанът наклони леко деформираната си глава. Раждане с форцепс? Може би с вакуум.
– Това е очевидно, професоре.
– Не е трудно да се открие Откровението на Йоан.
– Нима?
– Има го в Библията – отвърнах наперено аз.
Ние, хората, сме толкова различни. Той можеше да възнагради шегата ми с кратък смях. Или поне една кисела усмивка. Някое презрително изсумтяване. Но не. Великанът нямаше чувство за хумор.
– Не ме разбрахте – каза той със сериозно изражение.
– Често ми се случва.
– Искаме да откриете оригиналния ръкопис.
III
Разбира се. Оригиналът.
Не би трябвало да ме притеснява това, че има хора, чиито представи за моите умения като археолог и ловец на ръкописи са доста преувеличени. Но все пак всичко си има граници.
Положих усилия отговорът ми да не прозвучи твърде саркастично:
– Разбирам. Искате от мен да открия оригинала на Откровението. А как очаквате от мен да изпълня една практически невъзможна задача?
– По същия начин, както сте открили Фрагмента от Оксиринх.
Така значи.
Да, той имаше право. Наскоро успях да проследя един фрагмент от ръкопис на най-ранната версия на книгата Откровение. Истината е, че попаднах на следите на фрагмента благодарение на голяма доза късмет. Колекцията, известна като Папирусите от Оксиринх, е открита в едно сметище за боклук в Египет от двама британски археолози в края на деветнайсети век. Находката включва удивителните четиристотин хиляди фрагмента. Досега са анализирани едва няколко хиляди. Колекцията от Оксиринх включва всичко – от лични писма, дневници, хороскопи, заклинания, циркови програми и заповеди за арест до старозаветни и новозаветни апокрифи, и, което е още по-вълнуващо, фрагменти от ръкописи от Стария и Новия завет.
Днес колекцията се съхранява в музеи, университети и библиотеки в Европа, САЩ и Египет. Това, че успях да открия изгубения фрагмент от книгата Откровение, не се дължеше нито на задълбочено изследване, нито на продължителна подготовка от моя страна. Едно внезапно хрумване ме бе накарало да издиря един от потомците на британските археолози в едно село край Ексетър в Девън, мила възрастна дама, която с радост ми показа сандъка с документи на дядо си, скрит на тавана. И така, в една пожълтяла папка, сред писма и научни доклади, се оказа той. Фрагментът. Както споменах: чист късмет.
Ако трябва да бъда честен, откритието предизвика интерес главно в академичните среди. У дома, в Норвегия, вестниците „Ворт Лан“ и „Даген“ посветиха едва половин страница на тази новина. Някои вестници се задоволиха с малка колонка. Повечето напълно пренебрегнаха откритието.
За международната теологична общност обаче аз неочаквано се превърнах в герой. Досега си мислех, че това бе причината Уилям Уайт да ме покани на своята конференция в Сан Франциско.
