Кисинджър в последната си книга „Генезис“: Внимавайте за тънката червена линия между човешкия вид и изкуствения интелект
В последната си книга „Генезис. Изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“, която у нас излиза с логото на книгоиздателска къща „Труд“, легендарният държавник Хенри Кисинджър, заедно с водещите технолози Крейг Мънди и Ерик Шмит, представя задълбочено изследване на предизвикателствата и възможностите, които изкуственият интелект носи за човечеството.
Изкуственият интелект вече променя света около нас – от решенията за климатичните кризи, през глобалните конфликти и социалното неравенство до най-големите загадки на Вселената. Той може да издигне човешкия дух до нови висоти, но и да постави на изпитание самата ни същност – нашата независима преценка, връзката ни с божественото и бъдещето на човешката еволюция.
Когато Хенри Кисинджър публикува есето си „Как завършва Просвещението“ в списание The Atlantic през юни 2018 г., много хора са изненадани, че държавникът на държавниците има мнение по темата за изкуствения интелект. Кисинджър току-що е навършил 95 години, а изкуственият интелект все още не е горещата тема, в каквато се превръща след пускането на ChatGPT от OpenAI в края на 2022 г. Не е тайна обаче, че последното усилие в живота на Кисинджър, което изтощава останалите му сили в месеците след стогодишнината му, е да започне процес на преговори за ограничаване на въоръженията с изкуствен интелект между Съединените щати и Китай, именно с надеждата да се предотвратят грандиозни дистопични резултати в бъдеще.
Затова и заключението на „Генезис“ е безпогрешно „по-кисинджърски“: „Това, което някои виждат като котва, която да ни стабилизира в бурята, други виждат като верига, която ни опъва назад. Това, което някои хвалят като необходими стъпки към върха на човешкия потенциал, други виждат като стремително втурване в бездна. В този случай инстинктивните емоционални различия – и субективните граници, които се очертават от всички страни, – ще създадат непредсказуема и експлозивна ситуация. Все по-острите позиции на потенциалните „победители“ и „губещи“ ще засилят натиска на тези обстоятелства. Страхливите ще забавят собственото си развитие и ще саботират това на другите. Прекалено самоуверените ще прикрият силите си и тайно ще ускорят работата си. Хронологията на предстоящите кризи ще се ускори отвъд предишния човешки опит; бързо ще бъдем погълнати и не е ясно дали или как ще оцелеем“.
Книга очертава и неоспоримите ползи на изкуствения интелект по отношение на личния просперитет и социалната политика в световен мащаб. Авторите изразяват очакване за „еволюцията на Homotechnicus – човешки вид, който в тази нова епоха може да съществува в симбиоза с машинните технологии“. Те твърдят, че изкуственият интелект скоро би могъл да бъде използван за създаване на нова основа за човешко благосъстояние и просперитет, която поне би облекчила, ако не и напълно елиминирала социалните напрежения, свързани с труда, класовото разделение и конфликтите, които исторически са разкъсвали човечеството. Прилагането на изкуствен интелект би могло дори да доведе до „значителни изравнявания в социалната структура – по отношение на раса, пол, националност, място на раждане и семейна среда“.
По отношение на разпределението на властта авторите изпитват опасения, че обективната способност на изкуствения интелект да достига до нови и точни заключения за света чрез нечовешки методи не само разрушава доверието ни в научния метод, развиван последователно в продължение на пет столетия, но и поставя под въпрос човешката претенция за изключителен или уникален достъп до реалността. Какво означава това? Дали епохата на изкуствения интелект няма не само да не изведе човечеството напред, а напротив – да катализира завръщане към предмодерно приемане на необяснима власт? С други думи: изправени ли сме, или бихме могли да се окажем пред прага на велик обрат в човешкото познание – своеобразно тъмно Просвещение?
И все пак, авторите поставят и много важни екзистенциални въпроси. Ето два от тях: Когато границата между човека и машината започне да се размива, кой е минималният праг, който не трябва да бъде преминат, за да продължим да бъдем отделен биологичен вид? И ако бъдем принудени на компромис с машините – коя е онази червена линия, която в никакъв случай не трябва да прекрачваме? Без общо разбиране за това кои сме, човешкият род рискува да предаде изцяло на изкуствения интелект основополагащата задача да дефинира собствената си стойност и така сам да се лиши от способността да оправдае собственото си съществуване.“
Авторите, самите те лидери в областта на съвременните научни открития и нововъведения, очертават шест сценария, като нито един от тях не изглежда особено обнадеждаващ.
- Човечеството ще загуби контрол над екзистенциалната надпревара между множество участници, хванати в капан в дилема на сигурността.
- Човечеството ще страда от упражняването на върховна хегемония от победител, освободен от механизмите за контрол и баланс, традиционно необходими за гарантиране на минимална сигурност за другите.
- Няма да има само един върховен изкуствен интелект, а по-скоро множество „екземпляри“ на превъзходен интелект в света.
- Компаниите, които притежават и разработват изкуствен интелект, могат да натрупат тотална социална, икономическа, военна и политическа власт.
- Изкуственият интелект може да намери най-голямо значение и най-широкоразпространено и трайно проявление не в националните структури, а в религиозните.
- Оставено без контрол, разпространението на новата технология с „отворен код“ би могло да създаде условия за формиране на по-малки групи или фракции с подстандартен, но все пак съществен капацитет в областта на изкуствения интелект.
И все пак, „Генезис“ е интелектуален компас за ерата на изкуствения интелект, развиваща се между сляпата вяра и неоправдания страх. Книга, която предлага стратегия за управление и лидерство в един нов свят, където технологиите и човечеството ще определят заедно бъдещето.
Книгата е бестселър на NEW YORK TIMES, USA TODAY, LOS ANGELES TIMES, избор на J. P. MORGAN NEXTLIST.
КРЕЙГ ДЖ. МЪНДИ, президент на Mundie&Associates, се присъединява към Microsoft през 1992 г. и се оттегля през 2014 г. като главен директор по изследванията и стратегията. Той съветва Microsoft по въпросите на квантовите изчисления и киберсигурността, директор е на Института по системна биология, технологичен съветник на клиниката в Кливланд, а също така е инвеститор/съветник в компании в ранен етап, занимаващи се с изкуствен интелект, биотехнологии, термоядрена енергия и материалознание. Служил е на президентите Клинтън, Буш и Обама в Консултативния съвет по национална сигурност и телекомуникации и в Президентския съвет на съветниците по наука и технологии.
ХЕНРИ А. КИСИНДЖЪР е 56-ият държавен секретар на САЩ – заема длъжността от септември 1973 г. до януари 1977 г. Служи като помощник на президента по въпросите на националната сигурност от януари 1969 г. до ноември 1975 г. Получава Нобелова награда за мир през 1973 г., Президентски медал на свободата през 1977 г. и Медал на свободата през 1986 г. Председател на Kissinger Associates, международна консултантска компания. Починал на 29 ноември 2023 г., няколко месеца след издаването на книгата.
ЕРИК ШМИТ е технолог, предприемач и филантроп. Той се присъединява към Google през 2001 г., като помага на компанията да израсне от стартираща фирма до глобална технологична компания. Той е главен изпълнителен директор и председател през 2001 – 2011 г. и изпълнителен председател и технически съветник след това. Под негово ръководство Google драматично разширява своята инфраструктура и разнообразява продуктовите си предложения, като същевременно поддържа култура на иновации. През 2017 г. той е съосновател на Schmidt Futures, филантропска инициатива, която залага на изключителни хора, които правят света по-добър. Създател на Reimagine with Eric Schmidt, подкаст на тема как обществото може да изгради по-светло бъдеще след пандемията от COVID-19.
Можете да откриете „Генезис“ ТУК.
