„Важният си ти“ от Ема Рийд Таръл: За да се погрижиш за другите, първо трябва да се погрижиш за себе си

Мисли първо за себе си и преобрази живота си

„Важният си ти“ от Ема Рийд Таръл е най-новото заглавие с логото на издателство „Ера“.

Всички искаме да сме харесвани. Обичаме да подкрепяме и обгрижваме близките си. Раздаваме се, за да се почувстваме значими и оценени – от семейство, приятели, колеги, дори и непознати… Но когато пренебрегваме собствените си потребности, това е проблем. А често дори не го осъзнаваме.

  • Ако ви е трудно да казвате „не“ без чувство на вина;
  • Ако предпочитате да угодите, за да избегнете болезнени разговори и неприятни емоции;
  • Ако сте изморени и стресирани от непрестанната грижа за чуждите нужди, а никога не обръщате внимание на своите…

Истината е, че правите лоша услуга и на себе си, и на околните!

За да се радвате на искрени и пълноценни отношения, трябва да се научите да поставяте ясни граници, които да отстоявате. За да можете да се погрижите за останалите, на първо място е нужно да се погрижите за самите себе си.

С помощта на тази лека за четене и разбираемо написана книга от психотерапевт с дългогодишен опит, ще осъзнаете, че е крайно време да помислите за себе си. Авторката представя разнообразните истории на свои пациенти, с които всеки може да се идентифицира. Предлага съвети и техники, чрез които да опознаете своето „Аз“ и да заживеете истински. Разкрива как да спрете да угаждате на другите и да се нагърбвате с проблемите им.

Промяната е във вашите ръце. Започнете да поставяте себе си на първо място, за да преобразите напълно живота си!

Ема Рийд Таръл е квалифициран психотерапевт. В момента практикува по специалността си и пише втората си книга.

По-долу четете откъс от книгата:

Да угаждаш на децата си

Угаждането на малко дете може да бъде нещо божествено. Неконтролируемото кикотене; лепкавите ръчички, притиснати до лицето ти, докато детето пламенно те целува по бузите; сладкият му, топъл дъх върху лицето ти, докато спи дълбоко до теб на разсъмване; чувството, че ти си единственото нещо на света, което в момента означава всичко за него. За разлика от това, да бъдеш отхвърлен от детето си, може да е съкрушително, независимо дали е прощъпалник, който реве, когато му дадеш чаша с друг цвят, или тийнейджър, който те мрази заради начина, по който дишаш. Но да бъдем готови децата ни да не ни харесват, е най-големият подарък, който можем да им дадем. Ние имаме възможността да им предложим безопасна база за тест на техните експерименти, да им покажем искрена реакция и да им осигурим в среда на безусловна обич ценна информация как въздействат на другите. Като родители ние трябва да освободим децата си от това да угаждат на нас и да освободим себе си да не си навлечем гнева им. Разбира се, те може да не благодарят за това.

Те може да се чувстват по-добре, и вероятно ти също, ако реагираш позитивно на всяко тяхно действие, задоволяваш всяка тяхна прищявка и си затваряш очите, когато се държат асоциално и може временно да те харесат повече за това. Често чуваме как някой родител доволно заявява: „Ние сме като най-добри приятели!“, което означава „детето ми ме харесва и иска да бъде с мен“. В създаването на потомство обаче има конструктивен дефект. Децата са устроени така, че да надрастат родителите си, но родителите не са устроени така, че да надрастат децата си. Да имаш дете, което иска постоянно да си с него, е един от начините да се заобиколи тази дилема. Но при какви условия? Да поддържаш възгледа, че детето ти няма да направи нищо лошо, че винаги е виновен някой друг и че децата имат правото да правят каквото искат? Жизненоважно е да научиш децата си на самоуважение и чрез действията си на обич и подкрепа да им дадеш да разберат, че те заслужават самоуважение. Но е силно безотговорно да поставиш на първо място твоята потребност да бъдеш харесван като родител над тяхната потребност за безопасност и сигурност.Ако не научиш децата си, че действията имат последици, светът със сигурност ще ги научи. А светът няма да бъде толкова състрадателен инструктор. 

Когато родителите се разделят

Когато родителите се разделят, залозите стават още по-високи. Дори когато катастрофата е неизбежна и връзката е приключила, родителите може да се вкопчат в надеждата, че може да останат заедно заради децата си и да ги спасят от болезнения път на тъга и загуба, което е разбираемо. Една клиентка, с която работих, се измъчваше от вина, че най-после е изгонила съпруга си след години на агресивно поведение. Дори след като си тръгнал, той продължил да се държи лошо; ревнувал и бил обзет от параноя и я следял, за да види дали тя е с друг мъж, или пък нахлувал в къщата посред нощ. Съпругът не виждал децата, нито плащал издръжка и трупал дългове в общите им кредитни карти, докато накрая в къщата дошли съдебни изпълнители да вземат имуществото ѝ. Когато разговаряхме защо тя не се развежда с него, за да реши проблема веднъж завинаги, жената ми каза, че се ужасява, защото децата ѝ щели да я намразят. В най-лошите ѝ фантазии съпругът ѝ се самоубива и децата я обвиняват за това. Тя се надяваше, някак наивно, че може да понесе лошото му поведение и да се откаже от собственото си щастие, за да не разстройва децата повече, отколкото вече са. Приятелките ѝ се опитали да я окуражат с баналности, казвали ѝ, че децата ще разберат, когато пораснат, и че винаги ще я обичат, каквото и да направи. Това не ѝ въздействаше и се наложи да възприема друга тактика, която беше по-трудна, но по-автентична: „Ами ако наистина те обвинят? – попитах. – Това ще бъде ли причина да държи всички ви в тази токсична ситуация? Не зависи от тях да знаят кое е правилно. В края на краищата те са деца и може би се нуждаят майка им да реши кое е правилно за тях.“

Не искай от децата си да знаят кое е най-доброто за тях. Колкото и да протестират, ти знаеш по-добре от тях. Децата те притискат, докато се блъснат в нещо твърдо и солидно, което да им даде сигурност. Без стена, на която да се облегнат и да си починат, те продължават да търсят границите, без да могат да се развият пълноценно, а това може да се случи само след като те безопасно са се задържали за нещо по-голямо, по-старо и по-мъдро от тях.Те се нуждаят от ясни граници, дори ако не винаги им харесва ти да ги налагаш.

Можете да поръчате „Важният си ти“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *