Издигаме се „Над облаците“ с Килиан Жорнет
„Над облаците: Как прокарах собствената си пътека до върха на света“ от Килиан Жорнет е най-новото заглавие с логото на издателство „Вакон“.
„Вдъхновява и внушава смирение“, пише за книгата Алекс Хонълд.
„Над облаците“ е интелектуално и духовно пътуване, което започва от най-високия връх на Земята и стига до дълбините на душата.
Килиан Жорнет изследва докъде се простират границите на човешката издръжливост, претърпява множество травми, излага се на огромни рискове и постига рекорди, които смайват света. С привидна лекота той извършва онова, което изглежда невъзможно. Нищо обаче не е случайно: от малък тренира тялото и ума си и е напълно подготвен както за успех, така и за провал.
На върха на брилянтната си спортна кариера Килиан Жорнет споделя натрупания опит в своята най-откровена книга. В „Над облаците“ той ни дава ценни съвети и ни насърчава да осъществяваме мечтите си.
Килиан Жорнет е испански бегач на дълги разстояния, алпинист и състезател по маунтинбайк. Трикратен шампион в световните серии по скайрънинг от 2007 до 2009 г. и победител в състезанието на 160 км „Западните щати“. През 2017 г. покорява Еверест два пъти в рамките на една седмица, без да използва допълнителен кислород или въжета, като поставя рекорд за най-бързо изкачване на върха – двайсет и шест часа. Живее в Норвегия със съпругата си Емели Форсберг, която също е професионален атлет, и двете им деца.
Килиан Жорнет е автор на книгата „Тичай или умри“.
Най-добрият бегач в света. Талантът и издръжливостта му са извънземни, пишат от „Аутсайд“.
„Постиженията на Килиан Жорнет променят света на катеренето, ски алпинизма и планинското бягане“, категорични са от „Файненшъл Таймс“.
В „Над облаците“ Килиан Жорнет разкрива най-интимния си образ, разголва чувствата си пред читателя и говори за легендарното си изкачване на Еверест, пише „Карера де лос Молинос“.
Всяка планина е силуетът на човека, който иска да я изкачи; самотното изкачване не се случва, когато усещаш ръцете си върху скалите, а когато нещо в теб пулсира, докато тялото ти се бори. Далеч от шумотевицата, където планината е просто географска особеност, живееш цял един живот, защото всеки покорен връх, всеки изгубен приятел и всяко недовършено изкачване оставят белег, жигосан на кожата ти, пише авторът Килиан Жорнет.
По-долу четете откъс от книгата:
Устните ми промълвиха „Обичам те“, а всъщност исках да призная, че съжалявам.
Думите излизаха насила, докато се мъчех да измисля оправдания: „Не се тревожи“, „Ще внимавам“, но ми беше ясно, че в нейните очи никой довод няма да е достатъчно голямо основание да се впусна в приключение, заради което може да изгубя живота си на най-високата планина в света. И все пак имам нужда да изкачвам върхове, за да се чувствам жив, дори така да се излагам на смъртоносна опасност.
Успях да смотолевя „Довиждане“ с неприятното усещане, че се държа като самовлюбен егоист. Определено съм такъв. Извадих раницата си от багажника и без да искам, затръшнах капака. Зашеметен от внезапния силен шум и странната тишина помежду ни, най-сетне почуках по задното стъкло, за да ѝ дам знак, че може да тръгва.
Август едва беше започнал, но въздухът бе студен. Мирисът на морето изпълваше дробовете ми. Тромсьо е риболовно пристанище на малък остров, заобиколен от фиорди и планини, и се намира над Северния полярен кръг в Северна Норвегия. В продължение на няколко седмици през лятото слънцето не залязва и винаги е ден. Като че ли времето е понятие, изпразнено от съдържание: възрастни хора излизат на среднощна разходка, а съседите ти ремонтират терасите си или слагат керемиди на покрива в малките часове на денонощието. Всеобщо опиянение сякаш е обхванало региона за един безкраен ден. Но слънцето гали с меките си лъчи и никога не се издига високо в небето, а описва окръжност над хоризонта, като го обагря с дебел пласт пастелни цветове, златисто, оранжево и понякога наситеночервено.
Летището, където си взех довиждане с любимата си, се намира в единия край на острова. Емели потегли, а аз ѝ изпратих въздушна целувка. Не исках да поглеждам назад, затова влязох в сградата на летището, като се опитах да преглътна сълзите, преди да отида на регистратурата. Поемах на пътешествие, което щеше да ме отведе до най-високата точка на Еверест, и ясно си давах сметка за предстоящите трудности и опасности. Въпреки всичко дори за момент не съжалих за решението си.
Можете да поръчате „Над облаците“ ТУК.
