Четем любимия роман на Селма Лагерльоф – „Коларят на смъртта“

Шедьовър – така великата авторка на Швеция и Нобелов лауреат Селма Лагерльоф определя своя роман „Коларят на смъртта“. Не се шегува, нито е преднамерено нескромна, просто към края на 82-годишния си живот е сигурна, че тази книга ще бъде истински оценена след време, защото „шедьоврите трябва да отлежат”. В България романът е почти непознат. Излиза за първи път преди близо век, вероятно в превод от немски език. Чак сега – 61 години след смъртта на авторката си, той се поява в превод от шведския оригинал, дело на Меглена Боденска и с логото на издателство „Лист” и корица от Люба Халева.

Действието на този безмилостно добър роман се задвижва от фаталния чар на Давид Холм – красив, но пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Той се озовава в градче, където Армията на спасението помага на изгубените души. 

Чарът му покорява сестра Едит, 

която иска да го спаси, но среща само присмеха му. В новогодишната нощ Едит е на смъртно легло, покосена от туберкулоза, с която се е заразила от него. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при сестра Едит. Мнозина читатели откриват в сюжета сходство с „Коледна песен” от Чарлз Дикенс..

Най-ярката звезда на шведската литература, както сънародниците на Селма Лагерльоф продължават да я тачат и с днешна дата, пуска за печат тази история през 1912 г. в 20000 копия. Тиражът е впечатляващ, но романът не постига обичайния търговски успех за авторката си – бройките са разпродадени чак на осмата година. За сравнение – от романа „Домът на Лилекруна”, публикуван година по-рано, за три седмици са продадени 30000 копия, след което има допечтатка от 4000 броя. По онова време в Швеция няма друг писател, който да може да се похвали с такива продажби, освен Селма Лагерльоф. 

Отзивите на критиката за „Коларят на смъртта” са смесени, съвременните литератори са озадачени от структурата на повествованието, която използва изкусно техниката на „китайската кутия“, с множество разкази в разказа. Лагерльоф отдава сравнително хладния прием на липсата на интерес към онова, което се случва „от другата страна на живота“. 

Коя е Селма Лагерльоф

– Селма Лагерльоф e родена през 1858 г. във фамилното имение Морбака в областта Вермланд и умира на същото място през 1940 година. Тя e първата жена и първият шведски писател, удостоен с Нобеловата награда за литература през 1909 г. „за благородния идеализъм, за богатството на фантазията и одухотвореността на пресъздаваното, с които се отличава нейното творчество“. 

– Селма е четвъртото от пет деца в семейството на лейтенант Даниел Лагерльоф. Родена е, както самата тя дълбоко вярва, „под могъща звезда“, но с недъг, вероятно луксация на тазобедрената става, който по онова време не се лекува. Болката, която изпитва при вървене, и накуцването ѝ пречат да участва в детските игри. „Истинската ми история е една безконечна вариация върху думата „воля“, ще изповяда тя по-късно в писмо до близката си приятелка Софи Елкан.

– През 1914 г. става и първата жена, избрана за член на Шведската академия. Превръща се в един от най-четените, прочути и обичани автори на своето време не само в родината си, а и извън нейните предели. Дебютният ѝ роман „Сага за Йоста Берлинг“ от 1891 г. е последван от обемно творчество, сред което се открояват „Легенда за едно имение“ (1899), „Йерусалим“ (1901 – 1902), „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“ (1906 – 1907), „Императорът на Портокалия“ (1914) и трилогията за Льовеншьолдови (1925 – 1928).

Корицата на „Коларят на Смъртта” от Селма Лагерльоф е дело на Люба Халева.

 

Можете да поръчате „Коларят на Смъртта“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *