„Спокойствие в бурята“ – новата книга на Изабел Овчарова-Изи – оглави класациите за най-продавани книги още преди излизането си
Книгата предизвика истински фурор, продаде хиляди копия и се нареди на челните места в книжните класации в седмицата на излизането си
Когато през 2023 г. интернет стихията Изабел Овчарова-Изи пише „Слънчеви лъчи в мрака“, тя дори и не си представя колко читателски животи ще бъдат променени от искрените ѝ признания.
Близо 3 години по-късно успешната българска писателка се завръща със своеобразно продължение на бестселъра си – вдъхновяващото заглавие „Спокойствие в бурята“. Само за периода на предварителните си поръчки книгата предизвика истински фурор, продаде хиляди копия и се нареди на челните места в книжните класации в седмицата на излизането си.
Много неща се променят в живота на Изи от „Слънчеви лъчи в мрака“ насам. Тя се появява на корица на списание Forbes, печели две награди „Бисерче вълшебно“, издава нови допълнени издания на любимите на читателите „Причината“, „Щастливей“ и „Розов изгрев след дъждовна нощ“, създава кулинарния дневник „Спомени с вкус“ и YouTube поредицата, вдъхновена от книгата, както и три тестета от опознавателните си карти „Попитай & отговори“.
Едва на 25 години, тя е постигнала безброй победи в живота си. В „Спокойствие в бурята“ Изи се заема с нелеката мисия да оголи чувствата и емоциите си и да разкрие пред читателя, че въпреки всичките си успехи тя не спира да се съмнява в себе си, преминава от буря в буря и постоянно се сблъсква с най-големите си страхове.
Написани в периода на една цяла година, 33-те глави в тази книга са посветени на онова неспокойно гласче, което се крие във всеки един от нас и често ни кара да изпитваме колебание и несигурност. Изи подтиква читателите да не се срамуват от него, а да му позволят да съществува. Защото след всяка буря изгрява слънце, а понякога се появява и дъга, способна да оцвети живота ни в нови и много по-красиви нюанси.
Вярна на самата себе си, Изи отново споделя лични истории от битката за собственото си психично здраве, борбата си обществото ни да заговори по-открито за теми като насилието, зависимостите, сенките на депресията, тревожността, натиска на популярността и социалните мрежи, хранителните разстройства и други житейски бури.
Накъде отивам? Какво има пред мен? Изобщо в правилната посока ли вървя? Колко дълго ще продължи тази буря?
Оформена като личен дневник, в който читателите също имат място да запишат отговорите на своите въпроси, „Спокойствие в бурята“ е книга, която ни позволява да проведем разговор със самите себе си. Да бъдем 100% откровени, без да се срамуваме, че сме твърде емоционални, а точно обратното – да приемаме емоционалната интелигентност като наш инструмент за себепознание и общуване.
Смела и борбена, вдъхновяваща, крилата и изпълнена с надежда, тази книга ще бъде ваш навигатор в бурните морета на живота. Сред страниците ѝ читатели на всякаква възраст ще открият напомнянето: „Никога не е късно да смениш жанра, защото животът ти не е филм, който някой друг е написал, и ти си този, който решава как да продължи историята.“
Помнете, вие сте главният герой.
Из „Спокойствие в бурята“ от Изабел Овчарова-Изи
1
Бурята
Отново вали.
Неспокойна съм.
Страх ме е.
Хванала съм въжетата на контрола с две ръце
и отказвам да ги пусна.
А колкото повече ги стискам, толкова
по-дълбоко прерязват ръцете ми.
Бурята се усилва.
Замъглява зрението ми.
Не виждам нищо.
Потъвам в паника.
Започвам да се давя в стрес.
Накъде отивам?
Какво има пред мен?
А зад мен?
Изобщо в правилната посока ли вървя?
Колко дълго ще продължи тази буря?
Дали ще е толкова тежка като последната?
Ще оцелея ли?
Искам да знам точно какво ще се случи, а
бурята е непредвидима.
Страх ме е от неизвестното.
За да съм спокойна, не трябва да вали.
Искам да предвидя всичко.
Да планирам.
Да анализирам.
Така със сигурност ще бъда спокойна.
Бурята е безпощадна.
Оказва се, че в края на въжетата, за които
се държа, виси котва.
Тя потъва и аз я следвам.
Потъвам заедно с нея.
Трябва просто да пусна въжетата.
Но не мога.
Или по-скоро – не искам.
Как да ги пусна?
Ами ако ги пусна и вече нямам за какво да се държа?
Ами ако се удавя?
Познавам ги добре тези бури.
Била съм в тях десетки пъти.
Ти също.
Единственият начин да се удавиш в тях е да продължиш да се държиш за окови, които
ти дават фалшива сигурност, но всъщност те дърпат още по-надолу.
Всички преминаваме през своята буря.
Не веднъж или два пъти.
А цял живот.
Да.
Страшно е.
Трудно е.
Понякога е… ужасяващо.
Но бурята винаги приключва.
Аз го знам.
И ти го знаеш.
Излизаш от нея мокър, объркан, изтощен.
Но и пречистен.
Различен.
По-мъдър.
Спокоен, че дори отново да завали и да подгизнеш.
Ще се пречистиш.
И ще мине.
Както всеки път досега.
В момента съм в етап от живота ми, в който нищо от това, което ми предстои, не е сигурно, ясно или спокойно. Не че някога в живота нещо ни е гарантирано и обещано, но в момента бурята на живота ми е толкова силна, че замъглява зрението ми и не ми позволява да видя дори една крачка напред. Оставя ме жадна за спокойствие, което се заблуждавам, че ще изпитам едва когато бурята премине.
Сблъсквам се с десетки предизвикателства всеки ден и в същото време умирам от страх, че не знам как да се справя с нито едно от тях. Ежедневието ми се усеща като вихрушка, от която не знам как да изляза и кога ще приключи. Често се озовавам на кръстопътища, без идея коя е правилната посока. Чудя се дали е, защото съм на 25, или цял живот ще е така?
Копнея за истинско спокойствие, но не пускам контрола и се опитвам да предвидя всичко, което може да се обърка, за да бъда в безопасност. Отчаяните ми опити да контролирам всеки процес, емоция и трудност, която минава по пътя ми, ме кара в края на деня да „припадам“ от изтощение, изхабила всичките си сили за неща, които не мога да контролирам.
Вместо да се отпусна в лодката на живота и да видя накъде ще ме отведе течението, аз се
опитвам да плувам срещу него с окови на глезените и се чудя защо съм изморена, изтощена и защо дробовете ми се пълнят с вода.
А всъщност единственото, което искам, е да изпитам спокойствие в бурята.
Дали това е постижимо?
За мен се оказа възможно.
Как?
Оставям ти празни страници, в които да се връщаш всеки път, щом вярваш, че няма да се
справиш с трудностите, пред които животът те изправя. В тях си запиши бурните предизвикателства, с които не вярваше, че можеш да се справиш, но се справи!
Спомни си колко ти е било трудно.
Колко е боляло.
Как страховете ти, че няма да се справиш с бурята, са били по-силни от всичко останало.
Напиши си всичко, което научи от тях.
Колко се промени.
Какви красиви цветя поникнаха в градината на твоя живот.
И всичко това, благодарение на бурята, която вярваше, че ще те събори.
Можете да откриете книгата ТУК.
