Алън Ливай пише и редактира „Тео от Голдън“ на ръка и още 9 любопитни факта за литературната сензация
Когато през 2023 г. почти 70-годишният Алън Ливай публикува книгата „Тео от Голдън“ без издател зад гърба си, той не подозира в какъв феномен ще се превърне тя.
В духа на жизнеутвърждаващи истории като „Човек на име Уве“, „Писмата“ и „Среднощната библиотека“, дебютният роман на Ливай трогна читателите по света с нежните си послания и със сърдечността си.
Така – едва три години след първоначалното си издаване – книгата за чудатия странник, който преобръща съдбите на жителите на малко американско градче, надмина невероятните 2,5 млн. продадени копия и оглави световните класации, а правата за превода ѝ са продадени за над 40 езика.
Но как се стигна до този главозамайващ успех? Събрахме 10 любопитни факта за вдъхновяващия „Тео от Голдън“ и неговия автор, които ще убедят и вас да добавите романа към списъка си за четене, ако още не сте го направили.
- Алън Ливай работи като юрист, съдия и музикант, преди да се отдаде на писането.
Авторът е роден в Алабама, но израства в Джорджия – щатът, където се развива действието и в „Тео от Голдън“. Години наред работи като юрист, после и като съдия, а след това се отдава на кариера като пътуващ музикант. Има над 20 независими албума – част от творчеството му може да се открие в Spotify.
- Емблематичното кафене „Бокана“ с 92-та портрета от книгата е вдъхновено от истинско място.
„Fountain City Coffee“ в Кълъмбъс, Джордия, е любимо заведение на Ливай. По стените му са изложени редица портрети с молив, създадени от художника Гари Паунд – приятел на автора. „Не би ли било забавно, ако можех да изкупя портретите и да ги върна на хората, изобразени върху тях“, започва да размишлява Ливай един ден.
Именно така се ражда идеята за роман, в който чудат непознат изкупува портретите на жителите на измисленото градче Голдън от местното кафене.
Самият Ливай действително купува четири от портретите във „Fountain City Coffee“, но не успява да се запознае с „първообразите“ им – освен с една жена, която, както писателят споделя в интервю, отчасти вдъхновява образа на Елън от книгата.
- Алън Ливай публикува романа сам – без издател, без редактор, без професионален маркетинг екип.
През 2020 година той започва да пише книгата, а три години по-късно решава да я издаде сам. Помага му единствено племенницата му Ерън – тя се заема с дизайна, разпространението и рекламата.
- Книгата излиза през ноември 2023 г. и до края на декември вече има 3000 продадени копия.
Малко по малко историята сама си проправя път към сърцата на още и още читатели. В началото на 2025 г. продадените копия вече са 125 000 и през септември авторът сключва сделка с издател.
- Към момента продадените копия от „Тео от Голдън“ са над 2,5 млн.
Книгата продължава да оглавява класациите на Amazon, а според издателите от Simon & Shuster от романа се продават средно по 100 хил. екземпляра на седмица. В момента авторът пише
- В началото на 2026 г. „Тео от Голдън“ е обявен за бестселър номер 1 в класацията на New York Times.
А какво прави Алън Ливай, когато получава обаждането, че е оглавил списъка, в който всеки дебютиращ автор мечтае да попадне? Закача къщички за птици пред дома си. По добрината и отдадеността си авторът може би прилича на героя си повече, отколкото предполага.
- Тео няма прототип, но авторът казва, че „би искал да бъде като него“.
Героят не е вдъхновен от конкретна личност от истинския живот, но Алън Ливай споделя, че е вложил много от качествата на починалия си брат в образа. Самият той, признава писателят, също се стреми да бъде като мъдрия и добър старец.
- Алън Ливай пише и редактира книгата на ръка.
„Старомоден съм“, споделя той.
- „Тео от Голдън“ се радва на хиляди позитивни отзиви не само от читатели, но и от медии и журналисти, а сред звездните му почитателите е и Опра Уинфри.
Романът има завидната оценка 4,5 от 5 звезди в платформата Goodreads и 4,7 от 5 звезди в Amazon. Книгата привлече вниманието и на някои от най-големите медии, а сред почитателите ѝ е и телевизионната икона Опра. В интервюто си с Алън Ливай за The Oprah Podcast тя сподели и любимия си откъс от романа:
„За да бъде нещо добро – истински добро – то трябва да съдържа и обич. Самият аз не съм сигурен дали изобщо разбирам смисъла на казаното, но колкото повече остарявам, толкова повече започвам да си вярвам. Да съдържа обич към самия дар, към изобразения човек, предмет или сюжет, но и обич към съзерцаващия изображението. И независимо дали под „изкуство“ разбираме скулптура, селскостопанско производство, учителстване, законотворчество, медицина, музика, или отглеждането на дете, ако то не съдържа в себе си – в самата си същност – такава обич, колкото и майсторски да е сътворено, да се продава добре или да е популярно, надали ще е наистина добро. Нищо не е онова, което се предполага да е, щом в сърцевината му отсъства обичта.“
- За разтърсващия финал писателят казва: „Трябваше да стане така“.
В интервюто пред Опра авторът споделя, че е бил силно критикуван от някои читатели за помитащия финал на историята. Писателят изпробва алтернативни версии за завършека, но нито една от тях не работи достатъчно добре за посланията на книгата. „Трябваше да стане така“, категоричен е авторът в крайна сметка. Който знае, знае.
А след тази статия със сигурност имате поне още няколко причини да (пре)прочетете романа. Хайде, чакаме се на пейката на Тео в Голдън!
Илюстрация: Сиела
