Чийзкейк като истински
Който ме познава, много добре знае, че кулинарното изкуство е едно от многото изкуства, които не владея, но ето на – дали от чистия родопски въздух (цяло лято сме в изнесен офис край язовир Батак поради глобалното затопляне в София), дали от някакво друго висше вдъхновение (чаках скъпи гости), сътворих чийзкейк, който не само е инстаграмабъл, но и се изяде!
Ето, записвам рецептата, за да я предам на поколенията като своя принос към българското историческо кулинарно наследство. Вишната на чийзкейка е новото черешката на тортата.
Използвах форма за торта от Лидл 27 см, розова (много важно уточнение, сигурна съм :).
(Има твърде много рецепти от въпросната верига, но не е реклама, пазарувам от тях само на промоция!!!)
Ето и рецептата, за който се е вдъхновил и/или е огладнял:
Продукти:

бискивити с масло – 1 + пакет
масло – половин пакетче
маскарпоне – едно цяло голямо 500 грама
крема сирене – едно цяло голямо 300 грама
заквасена сметана – една цяла 400 грама
пудра захар – една супена лъжица
ванилова захар – едно пакетче
сладко от вишни – да има
подходящо настроение – едно цяло голямо
Приготвяне:
За блата използвах едно цяло пакетче бисквити с масло и от второто пакетче още един ред и по-малко от половин пакетче растопено масло. Натроших бисквитите с блендер на много ситно и ги разбърках с растопеното масло. След това ги изсипах във формата с предврително облечено в хартия за печене дъно и ги натъпках много добре, ама много, много добре.
За крема използвах една кутийка крема сирене „Филаделфия“ 300 грама, обикновено, една кутийка Маскарпоне на Лидл 500 грама, една заквасена сметана 20% 400 грама, една супена лъжица пудра захар, едно пакетче ванилова захар, не бурбонска, а за простосмъртни.
Разбърках с лъжица много добре.
То така или иначе всичко е в една и съща тоналност на бялото, така че не може да се разбере кога точно е разбъркано много добре, но да кажем, че просто не ми се бъркаше повече, но продължих след това да бъркам още толкова.
Изсипах сместа върху „блата“ и го загладих доколкото е възможно по гладко.
Завих го обилно с фолио и го сложих в хладилника да чакам гостите.







