МрежатаУгоист

Чийзкейк като истински

Който ме познава, много добре знае, че кулинарното изкуство е едно от многото изкуства, които не владея, но ето на – дали от чистия родопски въздух (цяло лято сме в изнесен офис край язовир Батак поради глобалното затопляне в София), дали от някакво друго висше вдъхновение (чаках скъпи гости), сътворих чийзкейк, който не само е инстаграмабъл, но и се изяде!

Ето, записвам рецептата, за да я предам на поколенията като своя принос към българското историческо кулинарно наследство. Вишната на чийзкейка е новото черешката на тортата.

Използвах форма за торта от Лидл 27 см, розова (много важно уточнение, сигурна съм :).

(Има твърде много рецепти от въпросната верига, но не е реклама, пазарувам от тях само на промоция!!!)

Ето и рецептата, за който се е вдъхновил и/или е огладнял:

Продукти:

бискивити с масло – 1 + пакет
масло – половин пакетче
маскарпоне – едно цяло голямо 500 грама
крема сирене – едно цяло голямо 300 грама
заквасена сметана – една цяла 400 грама
пудра захар – една супена лъжица
ванилова захар – едно пакетче
сладко от вишни – да има
подходящо настроение – едно цяло голямо

Приготвяне:

За блата използвах едно цяло пакетче бисквити с масло и от второто пакетче още един ред и по-малко от половин пакетче растопено масло. Натроших бисквитите с блендер на много ситно и ги разбърках с растопеното масло. След това ги изсипах във формата с предврително облечено в хартия за печене дъно и ги натъпках много добре, ама много, много добре.

За крема използвах една кутийка крема сирене „Филаделфия“ 300 грама, обикновено, една кутийка Маскарпоне на Лидл 500 грама, една заквасена сметана 20% 400 грама, една супена лъжица пудра захар, едно пакетче ванилова захар, не бурбонска, а за простосмъртни.

Разбърках с лъжица много добре.

То така или иначе всичко е в една и съща тоналност на бялото, така че не може да се разбере кога точно е разбъркано много добре, но да кажем, че просто не ми се бъркаше повече, но продължих след това да бъркам още толкова.

Изсипах сместа върху „блата“ и го загладих доколкото е възможно по гладко.

Завих го обилно с фолио и го сложих в хладилника да чакам гостите.

За топинга използвах сладко от вишни, но го добавям към всяко парче поотделно чак когато сервирам.
Край, че гостите дойдоха!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *