Тони и Гари приключенстват из приказните български земи
„Тони, Гари и феята“ – третата книга в щурата поредица на Иво Сиромахов – вече е на пазара, отново с великолепните илюстрации на Лилия Тодорова
Те обиколиха света и се срещнаха със Сократ, Леонардо да Винчи и Нютон, а после изпробваха уменията си в най-различни професии – от моряци и доктори, та чак до изобретатели! Сега любознателният Тони и неговият най-добър приятел – говорещото кученце Гари – се завръщат!
Време е да се отправим на ново шеметнозабавно приключение с любимите герои. „Тони, Гари и феята“ – третата книга в щурата поредица на обичания писател Иво Сиромахов – вече е на пазара, отново с великолепните илюстрации на художничката Лилия Тодорова.
Но ама че работа! Този път мисията на Тони и Гари е по-важна от всякога. Феята Миранда е болна и се нуждае от помощта на верните си приятели!
Има само едно лекарство за страшната фейска болест – сложна магическа отвара. А за да се приготви, разбира се, са необходими най-необикновените съставки. Ала Тони и Гари ли няма да се справят със задачата?
Двамата приятели тръгват на пътешествие из приказните български земи в търсене на:
- златно кюлче от рудник на джуджета в Родопите;
- перо от сребърен пеликан от Вълшебното блато;
- вълшебен мъх от витошките морени;
- магическа гъба от Стара планина;
- божествено цвете, растящо край Седемте рилски езера в Рила;
- косъм от брадата на великана Къпинчо нейде в Странжда;
- люспа от кралицата на змиите на Змийския остров.
И още какви ли не чудатости!
Ще успеят ли Тони и Гари да се преборят с дивите пчели, прилепите, отровните змии и всички други изненади, които се изпречат на пътя им? И ще съберат ли всички съставки, за да излекуват феята навреме?
След „Приказно пътешествие“, „12 принцеси“, „Тони и Гари обикалят света“ и „Тони и Гари избират професия“ с финото си чувство за хумор Иво Сиромахов за пореден път доказва, че еднакво добре разсмива както малки, така и големи приключенци.
Остроумна, уютна и чудно вълшебна, „Тони, Гари и феята“ е сладко лакомство за всяко читателско сърце. И напомняне – няма страшно! Не и когато те пази най-силната магия – тази на приятелството!
Афел бафел румтумтум!
Из „Тони, Гари и феята“ от Иво Сиромахов
МИРАНДА Е В БЕДА
В един студен зимен ден Тони и Гари излязоха на разходка в гората. Беше навалял дълбок сняг. Клоните на дърветата бяха побелели, рекичката беше замръзнала, а горските животни се бяха изпокрили на топло в хралупите си.
Гари много обичаше да си играе в снега – подскачаше радостно, търкаляше се в преспите, докато муцуната му се покри със скреж.
Тони правеше снежни топки и го замерваше. Любимата игра на двамата беше да застанат под някой заснежен клон и силно да го раздрусат, така че снегът да се посипе върху тях.
По едно време от короната на един стар бук се чу тихичко хлипане. Гари се ослуша.
– Тони, някой скимти. Звучи ми като малко кученце, което е гладно.
– Не е кученце – отвърна Тони. – Кучетата не могат да се катерят по дърветата.
– Как да не могат! – възрази Гари. – Дядо ми се е катерил на стотици дървета. Той беше световен шампион по дървокатерене. За три секунди се изкачваше до върха на двайсетметров бор.
– Това, дето скимти, не е куче – настоя Тони. – Нещо друго е.
– Давай да си ходим – каза Гари. – Сигурно е някакво опасно същество. Може да е горски призрак или нещо подобно.
Двамата отново се ослушаха. Хлипането продължаваше.
Тони тръгна бавно към бука, от който се чуваха тъжните звуци. Гари вървеше зад него и се криеше зад гърба му. Много се страхуваше от непознати същества.
Застанаха под бука и погледнаха нагоре. На един клон беше кацнала феята Миранда и плачеше.
– Миранда! – извика Тони. – Какво се е случило?
– Тони, Гари… – изхлипа Миранда и една нейна сълзичка капна в снега. – В беда съм.
– Какво има? – попита Гари.
– Вчера се разболях – каза Миранда. – Заболя ме главата, вдигнах висока температура, имах треска. Дойде горският лекар – доктор Бухал, прегледа ме и каза, че съм болна от страшна фейска болест и ще изгубя вълшебните си сили.
– Как така ще изгубиш силите си! – ядоса се Гари. – Доктор Бухал трябва да ти даде някакви лекарства.
– Доктор Бухал ми каза, че има само едно лекарство за моята болест, но то се приготвя по много сложен начин. Трябва да се намерят жило от дива пчела, перо от сребърен пеликан, мустак от бял прилеп, магическа гъба от Стара планина, косъм от брадата на великан, листо от диамантовия дъб, мъх от витошките морени, златно кюлче от рудника на джуджетата, люспа от кралицата на змиите на Змийския остров и божествено цвете от Рила.
– За пръв път чувам, че съществуват такива неща – призна си Гари.
– Сигурно се намират много трудно – каза Тони.
– Да – кимна Миранда. – Доктор Бухал каза, че ако не ги намеря до една седмица, ще изгубя фейските си сили. Но аз дори не знам къде да ги търся.
Тони и Гари се натъжиха. Миранда беше толкова добра. Тя им беше дала вълшебните цилиндри и винаги им помагаше, когато бяха в затруднение. А сега изглеждаше толкова безпомощна.
– Не плачи, Миранда – каза Тони. – Ние с Гари ще намерим тези лекарства и ще ти помогнем да се пребориш с лошата болест.
– Как ще ги намерите? Това е невъзможно – изхлипа Миранда.
– За нас няма невъзможни неща – излая Гари. – Ние с Тони сме минавали през всякакви приключения. Сражавали сме се с мускетари, измъквали сме се от страшни пирати. А ти си ни приятелка и наш дълг е да ти помогнем.
– Много ви благодаря – усмихна се Миранда. – Вие сте истински приятели.
– Кажи кое е първото нещо, което трябва да намерим – каза Тони.
Миранда разпери малките си крилца, литна от клона и се приземи върху гърба на Гари. В ръцете си държеше малко тефтерче, подвързано със златна подвързия.
– В това тефтерче съм записала всичко, което ми каза доктор Бухал – обясни Миранда. – Тук пише къде какво трябва да търсите.
Тони взе тефтерчето и отгърна първата страница.
– Златно кюлче от рудника на джуджетата – прочете на глас.
– Къде се намира този рудник? – попита Гари.
– В Родопите – отвърна Тони.
– Чувал съм за него – замисли се Гари. – Дядо ми беше голям златотърсач и ми е разправял, че навремето намерил в Родопите сто кила злато. Едвам го пренесох до колибката си, вика.
– И какво е направил със златото? – поинтересува се Тони.
– Купил си кокали с него – похвали го Гари. – Едно кило злато струва почти колкото едно кило кокали.
– Тръгваме – каза Тони. – Довиждане, Миранда.
– Довиждане, миличка – помаха ѝ с лапичка Гари. – И недей да плачеш. Ще намерим всичко, което ти е нужно.
Миранда избърса сълзите си, помаха с ръка на момчето и кучето и изчезна сред заснежените клони на стария бук така внезапно, както се беше появила.
