Писателят Захари Карабашлиев стана „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет

На тържествената церемония по откриването на новата учебна година писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев беше удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.

Висшето учебно заведение празнува своята 50-годишнина.

Захари Карабашлиев е завършил Шуменския университет през 1993 г.

Ето какво споделя писателят във фейсбук страницата си: 

Днес бях удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и смирено приех този ангажимент към “универсуса”, към Цялото, към оново понякога невидимо, но незаобиколимо общество на разума и културата. Вярвам, че висшето образование е последният фронт срещу невежеството, а не просто люпилня за тясноспециализирани „кадри” – юристи, счетоводители, библиотекари, учители, айти специалисти и всякакви още по-тесни специалисти, лишени от каквато и да е „обща култура”. Ако университетът се превърне в това последното, той ще е загубил борбата срещу тесногръдието, а въпрос на време ще е да загуби себе си като институция на истината, разума и културата, неговият „духовен статус” ще се редуцира до постройки с постоянен адрес, пазачи, столова и паркинг за автомобили.
И си спомням думите на Ортега-и-Гасет: „Университетът като такъв трябва да се намеси в съвременността и големите теми на деня от собственото си гледище – културно, професионално или научно. Едва тогава, университетът ще стане това, което е бил в най-добрия си час – двигател на европейската история”.
Припомням тези думи с единствената уговорка, че под университет аз разбирам хората в него – студенти, преподаватели (настоящи и бивши), администрация, цялото това академично войнство. Ние можем и трябва да се намесваме в съвременността и в големите теми на деня, нашата общност носи тази отговорност.

Благодаря на университета „Епископ Константин Преславски” и на неговия ректор проф. д.и.н. Георги Колев за високата чест.

Благодаря специално на катедра „История и теория на литературата”, предложила ме за това високо звание, което не съм съвсем сигурен, че заслужавам. Признателен съм на моите преподаватели проф.д-р Страшимир Цанов, доц. д-р Юрий Проданов, проф.д-р. Сава Сивриев, които присъстваха. Там беше и незабравимият мой учител Пейо Димитров, който почина преди почти 30 години, преди да достигне възрастта, на която съм аз сега, и преди да има издадена книга.

Затова и посвещавам тази титла – доктор хонорис кауза – на паметта му.

Снимка: Стоян Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *