Петър Вълчанов: Фестивали като „Синелибри“ култивират публика, която жадува за смислено кино

Даниел Димитров, БТА

Фестивали като „Синелибри“ са от голямо значение за култивирането на публика, жадуваща за смислено художествено кино. Това казва в интервю режисьорът Петър Вълчанов. Той е част от международното жури в тазгодишното издание на кино-литературния фестивал.

Председателят на журито Гийом Лоран ще обяви окончателното решение на 21 октомври, малко след 19:30 ч. в зала 1 на НДК. Сред адаптациите, които си оспорват първото място, са „Денят на флага“ с Шон Пен и „Истинската история за фалшивия живот на баща ми“ на журналистката Дженифър Вогел.

Пред БТА Петър Вълчанов отговаря на няколко въпроса, свързани с журирането, първите си впечатления от филм на Гийом Лоран, за програмата на фестивала, тенденциите в екранизирането на литературни творби и българската кино общност.

– Г-н Вълчанов, „Синелибри“ е уникален по формат фестивал. Това прави ли го уникален и за журиране?

– В самия процес на журиране няма нищо уникално, просто се бориш да отличиш най-добрия филм, така както се бориш на всеки един фестивал.

– Спомняте ли си първите впечатления от филм на Гийом Лоран, който ще е председател на журито? Имате ли очаквания за работата си с него?

– Да, „Амели Пулен“ е един от шедьоврите на съвременното кино. Първата ми среща с този филм беше много въздействаща. Честно казано, нямам идея как ще протече съвместната ни работа, а и предпочитам да не си изграждам предварителни нагласи.

– С какво седмото издание на „Синелибри“ е по-добро от предходното?

– Тази година в програмата на фестивала има страшно много произведения, идващи директно от най-престижните кинофоруми като Кан и Венеция, което е изключителен успех за организаторите и селекционерите на фестивала и невероятен шанс за публиката.

– Има ли тенденции в екранизирането на литературни творби през последните пет години?

– Нямам поглед по този въпрос.

– Заедно със съпругата Ви Кристина Грозева сте сред създателите на едни от най-успешните български филми през последните години. Изкушавате ли се от възможността да екранизирате литературна творба?

– Ами, ние вече имаме известен опит, макар и малък. Работихме по омнибус, вдъхновен от разкази от книгата на Георги Господинов „И всичко стана луна“, както и по сериала „Островът на сините птици“, вдъхновен от романа „Островът“ на Александър Секулов.

Бихме работили отново по екранизация на литературно произведение, стига пак да срещнем смели и широко скроени автори като Господинов и Секулов, които ни дадоха пълна творческа свобода.

– През 2017 г. казвате, че в България няма истинска кинообщност. Има ли промяна в това Ваше наблюдение? Възможно ли е една общност просто да бъде сглобена… Фестивали като „Синелибри“ не са ли своеобразен тиймбилдинг за една общност?

– Кинообщността ни продължава да бъде все така фрагментирана, но то и цялото ни общество е такова. Така, че не ми се ще да се впускам в някакви безплодни разсъждения, които едва ли ще доведат до нещо смислено и градивно. А и, честно казано, средата, в която на нашата територия живеем, ме изтощава и вече нямам енергия и сила да се впускам в подобни размисли.

Важното обаче е да се правят повече филми и това да се случи колкото се може по-скоро. Без количествени натрупвания няма как да има качествени изменения.
А относно ролята на фестивали като „Синелибри“ – те са от голямо значение за култивирането на публика, жадуваща за смислено художествено кино.

– – –

Петър Вълчанов е роден през 1982 г. в Пловдив, където учи в художествената гимназия „Цанко Лавренов“. След това завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Людмил Стайков.

 В тандем с Кристина Грозева създава филма „Аварийно кацане“ (2010), съвместно пишат и режисират късометражния филм „Скок“ (2012), номиниран за Европейските филмови награди през 2013 година. „Урок“ (2014) е дебютният им пълнометражен игрален филм, отличен на фестивалите в Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже и Гьотеборг. Превръща се в най-награждавания филм от новото българско кино.

Вдъхновеният от вестникарски статии „Урок“ е част от трилогия, в която е и „Слава“ (2016) с Иван Бърнев и Иван Савов, е отличен с награда „Кристален глобус“ в Карлови Вари (2019). Последният филм от трилогията – „Бащата“, е избран през 2020 г. да бъде българското предложение за чуждоезичен филм на наградите „Оскар“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.