КнигиОткъси

Едно от емблематичните български заглавия на тема възпитание – „Всяко дете е герой“ –  се появява в ново издание

Как да възпитаме осъзнати и щастливи деца без наказания и забрани?

„Всяко дете е герой“ е книга за важните уроци, които не се учат в училище и които детето би трябвало да научи от родителите си.   

Според автора Стела Даскалова най-важните  и необходими духовни уроци за детето  са изграждането на собствена ценностна система, любов към себе си, самоуважение, емоционална интелигентност и осъзнатост, позитивен начин на мислене и социална ангажираност. 

Една от ключовите авторски идеи  е, че всяко дете носи героя в себе си и всяко дете има неограничен потенциал.  Но за да го прояви има нужда да се види като герой и   победител в очите на родителите си. 

„Всяко дете е герой“ е продължение на една от най-популярните книги за родители в България „Всичко започва от детството“. И двете имат за цел да убедят родителите в предимствата на демократичното възпитание. 

Книгата „Всяко дете е герой“ предлага различна гледна точка към децата и възпитанието. Стела Даскалова поставя акцент върху уважението към личността на детето от най-ранна възраст, изграждането на силна емоционална и духовна връзка между родители и деца, основана на безусловна любов, доверие и равнопоставеност.

Книгата проследява пътя на детето и предизвикателствата, които то преодолява геройски от раждането си до пълнолетието. С примери от практиката си на семеен консултант, авторът илюстрира как изграждането на вътрешния свят на човека започва именно в детството. Тогава родителите полагат основите на начина на мислене на детето си. 

Засягайки актуални теми като влиянието на технологиите върху децата, култа на родителите към оценките в училище, детската ревност, конфликтите между деца, развода на родителите и много други, книгата дава отговори на най-често задаваните родителски въпроси.

„Всяко дете е герой“ съдържа над 150 мнения от деца и откровения за отношенията с родителите, за училището и приятелите, за детските страхове и мечти. Тази специална детска енергия прави книгата особено въздействаща за читателя и предизвиква и смях, и сълзи. 

Семейният консултант и автор на книгата Стела Даскалова интервюира над 500 деца, като им дава право на избор дали да останат анонимни. Голяма част от интервюираните деца избират анонимността, което е достатъчно показателно за начина по който се чувстват.

Стела Даскалова е автор и продуцент и на два документални филма с интервюта с деца, които споделят за проблемите си и дават мъдри съвети на родителите. 

 Книгата „Всяко дете е герой“ е помогнала на хиляди родители да преосмислят представите си за възпитание, да се откажат от агресията, наказанията и забраните и да изберат убеждаването, доверието и приятелските разговори в отношенията с децата си.

На книжния пазар вече може да откриете нови издания и на другите две книги на Стела Даскалова – „Какво се случва с любовта“ и „Всичко започва от детството“.

Повече информация за автора можете да откриете на http://steladaskalova.com

„Всяко дете е герой” е не просто книга, тя е истински житейски приятел. Приятел, който ни хваща за ръка и ни води по пътя на родителството, разкривайки ни най-хубавата му страна. Учейки ни да се отърсим от страхове и предразсъдъци, да се отървем от остарели догми и клишета и да се вслушаме в собственото си сърце.”

Нели Хаджийска, телевизионен журналист

Из „Всяко дете е герой“ от Стела Даскалова

Да си малък никак не е лесно

(нещо, което някои родители са забравили…)

Възрастните хора са наистина много чудновати!”

Антоан дьо Сент Екзюпери

Да си малък не е лесно… 

Често се оказваш в несправедлива битка с не един, а с двама и повече големи хора.

Често нямаш право да вземаш решения за собствения си живот и никой не признава личното ти пространство. 

Често ти се карат, че не правиш нещата както трябва.

Забраняват ти да правиш това, което обичаш и те карат да правиш неща, които не харесваш. 

Не ти отговарят на въпросите, които те интересуват, но трябва да учиш безброй неща, които изобщо не са ти интересни. 

Карат те да ядеш когато не си гладен, да се обличаш дебело, когато не ти е студено, да спиш, когато не ти се спи. 

Възрастните хора са си измислили някакви странни правила, които самите те не харесват и не спазват. Например непрекъснато говорят на децата си, че не трябва да се лъже, а самите те лъжат. Казват, че не трябва да се караш с другите, а непрекъснато се карат помежду си.  

Големите хора са толкова заети, че нямат време да играят и да се смеят, но винаги намират време да се тревожат, да се ядосват и да правят забележки. 

Често  големите хора  са плашещи. Не знаеш за какво ще ти се скарат. Някои от тях наказват, забраняват, понякога дори бият.

Накратко казано – често големите хора отнемат радостта от живота на малките. Не защото не ги обичат, а заради страховете, предразсъдъците и негативните си убеждения.    

И въпреки всичко, „мама” и „тате” са най-любимите същества за всяко дете. Всеки малък герой жадува за тяхното внимание, за тяхното „Браво!”, за тяхната прегръдка.

Може да бъде изображение с дете, книга и текст, който гласи 'ново издание на емблематичната книга om стела даскалова стела даскалова всяко дете E герой важните уроци, които ce учат в училище @ ciela'

Култът към оценките

Много родители са склонни да драматизират оценките на децата си, водени от заблуждаващото убеждение, че шестиците гарантират успех в живота, а двойките – точно обратното.  Всъщност двойките могат да се превърнат в ценен житейски урок за децата, ако бъдат приети спокойно и осмислени.

Драмите заради оценки определено  работят  против самочувствието и самоуважението на децата, против тяхната любознателност, против здравето им.

„Когато получа ниска оценка, родителите ми започват да се карат и да ми казват, че не ставам за нищо, а не знаят всъщност как се чувствам…”

Йоанна 14 г.

„Повечето деца учат с мисълта за добра оценка, за да не ги накажат.”

Ясен 14г. 

Много от децата споделиха в анкетите, че родителите им  се карат и ги наказват за по-ниски оценки. Споделиха също че нямат достатъчно време за приятели и забавления, защото трябва да учат непрекъснато.

„Много  ме дразни когато сме във ваканция, а родителите ми ме карат да уча.”

Люба  14г.

Време е родителите да разберат, че ученето под напрежение и страх от оценяване определено не е пътят към успеха.  Известно е, че много от успелите личности са имали ниски оценки в училище, но този факт не им е попречил да бъдат откриватели и лидери, да създават шедьоври ( Чехов например е повтарял клас заради слаб успех по литература!). Важното е детето да открие какво наистина го вълнува и да насочи усилията си в тази посока, да се почувства силно и можещо, подкрепяно и  високо ценено от околните. Детето има нужда да се чувства харесвано и обичано за това, което е, а не за това което евентуално ще бъде.  

  Не мога да разбера мама как не разбира, че е много трудно да изкарваш винаги само шестици…”

Крис 13г

„ За 6 ми казват „браво”, за 5 – не казват нищо, за 4 ме гледат лошо, за 3 не ми дават да гледам телевизия, 2 още не ми се е случвало…”

Илия 12г.

„За лоши оценки ми крещят, викат, сърдят се… ама да си се сърдят”

Анонимно 14г. 

Ниската оценка говори за липса на интерес и демотивация. Оценката винаги оценява едновременно и учителя и ученика. Да си добър учител означава да провокираш естественото детско любопитство и жажда за познание, да преподаваш материала толкова забавно и увлекателно, че да вдъхновяваш децата. Такива учители нямат проблем с дисциплината и часовете им минават неусетно. Когато са истински заинтригувани, децата задават спонтанно въпроси, търсят вкъщи допълнителна информация в интернет и научават уроците без усилие. Когато има разбиране, не се налага наизустяване. Така наречените шестици за участие са много по-ценни от всички други шестици. 

Родителите също могат да вдъхновяват децата да учат като обсъждат вкъщи различни забавни и интересни въпроси от историята, географията, биологията и всички други предмети. Ако покажат  искрено любопитство към урока на детето си и превърнат ученето в интересен разговор по темата, детето ще запомни много по-лесно и качествено материала. 

Наизустяването на уроци е ненужно и вредно по много причини. 

Първо, механичната памет има свойството да изтрива 

бързо информацията. Така че наизустеният урок скоро ще бъде забравен.

Второ, да учиш наизуст е отегчително и демотивиращо, създава негативно отношение към ученето изобщо.

Но най-вредната последица от наизустяването на уроците е затварянето, приспиването на ума, закърняване на способността да се мисли. Наизустяването е път към посредствеността.      

Култът към оценките невротизира децата и ги подтиква към механично наизустяване. Защото страхът от грешки не им позволява да поемат риска да изкажат лично мнение, да предадат наученото творчески.

Всички изпити, тестове и неща, свързани с училище за мен са големи изпитания.”

А. 13 г.  

Няма глупави деца. Всяко дете е потенциален гений.  Ако се чувства подкрепяно и  има свободата да се развива, вдъхновено от мечтите си, всяко дете може да постигне изненадващо големи успехи.    

Моите родители много ми се карат когато имам оценки под 5, но и когато имам шестици, пак не изглеждат доволни.”

Анонимно, 12г.

„Мен не ме наказват за ниски оценки, но ми се карат и ме гледат злобно.”

Климент 14г.

Майка ми ме заплашва, че ще ми вземе учител по математика…”   

Анонимно 14г.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *