Силата на различността в „Просто Селест” от Джесика Парк

В последните дни на най-чувствителния месец от годината – октомври – ICU – издателството, което те вижда, зарадва верните фенове на американската писателка Джесика Парк с „Просто Селест”.

„Просто Селест” е роман, в който различността не е проклятие, вътрешните битки са път към себе си, а първата любов… връхлита изневиделица! Той е среща с познатите герои от „Просто любов”, но разгръща изцяло нова история. Джесика Парк успява да увлече читателите в приключенията на една вече пораснала, но все така любима героиня, провокирайки ги да открият света за собствените си чаровни странности.

Селест Уоткинс е решена да промени себе си. Уморена е да се чувства социално непригодна, винаги „странница с още по-странни интереси”. От тихо момиче с паник атаки, наранено от смъртта на големия си брат, тя решително поема пътя към превръщането си в колежанка с приятели и хобита. Със завидна сила на волята и безкомпромисна логика тя надмогва страховете си и нещата вървят неподозирано гладко. Докато в орбитата ѝ не попада най-непохватното, духовито и обезоръжаващо директно момче – Джъстин.

Вече студент, той отговаря за връзките между неговия университет и кандидат-студентите. Селест отдавна е наясно в детайли с процедурата по кандидатстването и с готовност помага на свои съученици в сложния и объркващ процес. Всеки от двамата има своята роля и планове за бъдещето. А в тях романтиката няма място.

Вярна на стила си, Джесика Парк продължава да търси вдъхновение за героите си в реални житейски ситуации и в начина, по който младите момичета и момчета общуват в социалните мрежи. Затова и „Просто Селест” е книга, в която всеки млад читател ще открие част от себе си. Романът изследва проблемите на живота с безпокойство и преодоляването на чувството на отхвърляне, напрежението и очакванията, с които ни зареждат колажите от перфектни моменти, публикувани в социалните мрежи.

С очарователно духовити и саркастични герои „Просто Селест” завършва вълнуващото пътешествие в света на семейните отношения, болката и уязвимостта, на което Джесика Парк ни покани с „Просто Любов” и Просто Мат”. И макар че проследява историята на любима героиня, която срещнахме в първите две книги от поредицата, е напълно подходяща за самостоятелно четене. Тя е подарък за несигурните младежки души, които се стремят към приемане – на себе си от самите себе си, но и от околните.

Близка до съвременния начин на общуване, книгата ще се хареса преди всичко на младите читатели, които все още търсят себе си. Родителите, които ще си позволят да излязат от зоната си на читателски комфорт, ще успеят да надникнат зад затворените врати на тийнейджърските стаи и да преживеят трепетите на младата любов и първите стъпки в света на възрастните.

Авторката Джесика Парк е родена в Бостън, завършва колежа Макалистър в Сейнт Пол, Минесота, с бакалавърска степен по психология. Макар да има възможност да практикува клинична психология, Парк предпочита да изследва хората чрез своите герои. Автор е на над петнадесет романа, в които присъстват теми, свързани с безпокойството и травмите в детството, психичното здраве и влиянието на социалните мрежи върху него.

Самопубликуваният ѝ дебютен роман „Просто любов” ѝ носи световна слава, но българската публика се влюбва в нея първо с трогателния „180 секунди” (ICU, 2019).

Преводачът Велин Кръстев е роден през 2003 г. в София. Възпитаник на 164 ГПИЕ Мигел де Сервантес. Владее три езика – испански, английски и френски.

Запален читател от малък, той постепенно превръща страстта си към книгите в професионално занимание. Прави своя дебют като преводач с романа „Там там” от Томи Ориндж (ICU, 2020), а с „Просто Мат” успешно поема щафетата от Елка Виденова, автор на българския превод на „Просто любов”. „Просто Селест” е третата книга, която излиза с негов превод.

По-долу четете откъс от “Просто Селест” на Джесика Парк

Селест сновеше из стаята си. Хвана се, че движи неспокойно ръце. Пусна ги покрай тялото си и продължи да обикаля. От кухнята се чуваше шум и тя се опита да потисне чувството на вина, което изпитваше, след като не погледна вечерята по случай успешната си презентация по философия. Достатъчно трудно ѝ беше да излъже родителите си, като се прибраха от работа (Всяко мое задълбочено становище беше истинско удоволствие за класа! Не ми стигна времето да обърна внимание на всички коментари и въпроси!), но щеше да е направо невъзможно да продължава с преувеличения преразказ на презентацията по време на цялата вечеря. Оттегли се в стаята си под претекст, че е изморена и иска да поразгледа университети в интернет. От огледалото я гледаше отражението ѝ.

– Я не ме зяпай така. Какво като съм отвратителна, подла лъжкиня, на която никога не трябва да се вярва?

Пристъпи напред. Осъзнаваше, че поне по светските стандарти минава за красива, само дето не можеше да разбере защо въобще съществуват подобни стандарти. Външният ѝ вид нямаше нищо общо със странното създание, което представляваше отвътре. Беше наследила високия ръст на майка си, краката ѝ бяха дълги и слаби, но според собствената ѝ преценка височината просто я правеше да изглежда несъразмерна, поради което се чувстваше още по-неловко. Пък и неотдавна тялото ѝ бе започнало да се налива около дупето и гърдите. Момчетата я заглеждаха. Носеше широки дрехи, но нямаше как да скрие формите си. Селест обичаше благопристойни дрехи в меки цветове, вълнени дрехи, дрехи, които обвиват цялото тяло, и удобни суитшърти. Плавни дрехи. Такива, които хората възприемаха за романтични, колкото и иронично да беше това.

– Похотливите погледи са неоправдани, като се има предвид необичайната ми същност – изкрещя срещу огледалото тя.

Не умееше да общува с хора и да създава връзки. Бъдещето ѝ включваше университет от Бръшляновата лига и това щеше да е единствената сфера на живота, в която щеше да преуспява. Осъзнаваше, че никое момче не би пожелало да остане с нея, след като я опознае. Това беше истината.

Направо съсипващо. Още по-съсипващото беше, че изобщо я интересуваше, предвид че ценностната ѝ система не включваше приказна любовна история сред факторите, от които зависи щастието на една жена.

Седна пред бюрото си и си пое въздух, докато пренареждаше вече подредените бели кутийки за моливи. Получи имейл…

Можете да поръчате „Просто Селест“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *