В навечерието на Вси светии четем: Откъс от „Линкълн в бардо“
В навечерието на Вси светии издателство „Лист“ предлага на читателите откъс от „Линкълн в бардо“ на Джордж Сондърс – една книга, която трудно бихме оприличили на която и да е друга.
За носителя на „Ман Букър“, Сондърс, „бардо“ е будисткото преходно състояние и пространство между живота и смъртта, но то прилича и на Дантевото чистилище.
Призрачните му обитатели имат физически деформации, символизиращи моралните им пороци или тревогите им, които ги „придърпват“ към света на живите. Ексцентричните „живи мъртви“ в това фантастично място разказват за смъртта на 11-годишния син на президента Ейбрахам Линкълн, която променя и техните собствени истории, телата и душите им. Факти и фикция се смесват, за да надмогнат неизговоримата болка и да направят катарзиса и спасението възможни. Вместо в пряка реч, гласовете на героите се преплитат в драматургичен хор, а речта им става аморфна и необикновена, подобно на телата им. Страшна, смешна, провокативна книга.
Преценете сами:
„Да.
Понеже ми прилоша от количеството кръв и внезапната й стряскаща червенина на фона на белия леген, замаян се свлякох на пода. И в този момент размислих.
Тъй като единствената ми надежда беше да ме намери някой от прислугата, с мъка стигнах до стълбището и се хвърлих надолу. От там успях да изпълзя до кухнята…
Където и си оставам.
Чакам да бъда намерен (отпуснат на пода, облегнал глава на печката, до един паднал стол, на бузата ми е залепнала обелка от портокалова кора), за да ме свестят и да стана, да почистя ужасната цапаница (мама няма да е доволна) и да изляза навън в този красив свят като нов и по-смел мъж, и да започна да живея! Дали ще се отдам на влечението си? Да! И още как! След като почти загубих всичко, вече нямам страхове, колебания, притеснения и щом се свестя, възнамерявам да бродя с благоговение из тази земя и да пия, да вдишвам, да опитвам, да обичам когото си поискам; да докосвам, да вкусвам, да стоя съвсем неподвижно сред красивите неща на този свят, като например: куче, което рита с крака насън в триъгълната сянка на дърво; пирамида от захар върху маса от черно дърво, която променя формата си кристалче по кристалче от едва доловимото течение; облак, който преминава като кораб над зелен хълм, на чийто връх редица прострени цветни ризи танцуват енергично на вятъра, докато долу в града се ражда пурпурно-синият ден (въплъщение на музата на пролетта), всеки покрит с росна трева; осеян с цветя двор, напълно пощурял от…
роджър бевинс iii
Приятелю.
Бевинс.
ханс волман
„Бевинс“ имаше няколко чифта очи Всичките се оглеждаха трескаво Няколко носа Всичките душеха Ръцете му (имаше множество чифтове ръце или пък ръцете му бяха толкова бързи, че изглеждаше все едно има много), мятащи се насам и натам, вземаха разни неща, доближаваха ги до лицето му с най-любопитно
Малко страшничко
Докато разказваше историята си, му бяха пораснали толкова много допълнителни очи и носове, и ръце, че тялото му почти изчезна Очи като гроздове на лоза Ръце опипващи очите Носове душещи ръцете
Разрези на всяка китка“
Можете да поръчате книгата ТУК.
