„Лиза“ – пълнокръвен, достоверен и завладяващ първи роман за Елисавета Багряна
Новият роман на Боряна Дукова разказва за едно от най-емблематичните имена в българската литература
Когато задават на Елисавета Багряна въпроса каква професия би избрала, ако е на осемнайсет години, тя отговаря: „Сигурно ще искам да стана космонавтка. Защото на моите осемнайсет години за космонавт не се говореше. Аз мечтаех да бъда мореплавател, да бъда летец“. И тя в някаква степен постига мечтата си, защото през целия си живот успява да съхрани своя верен компас, който ѝ сочи посоките както в поезията, така и във времената, в които живее. Може би затова написаното от нея е преведено на повече от трийсет езика на пет континента.
За една от най-популярните и знакови личности в българската литературна история разказва писателката Боряна Дукова в новата си книга „Лиза“. Пълнокръвен, достоверен и завладяващ, този първи роман за Елисавета Багряна идва след успеха на „Извън редовете“, в който Дукова разказа за мистериозната съдба на Яна Язова.
Влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от близките си, споделя от първо лице, откровено и без задръжки, за големите срещи и любови, белязали вихрения ѝ житейски път и дръзката ѝ поезия, като не спестява нито шеметните изживявания, нито тежките удари, които съдбата ѝ изпраща.
Съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна, докато лети към най-далечната точка, която ще посети – Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот. В тези истории се редят образите на съпруга ѝ Иван Шапкарев, на големите ѝ любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на личности, определили професионалния ѝ път – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе…
Елисавета Багряна не спира пътешественическата си „експанзия“. До края на дните си кръстосва България и земното кълбо със своите стихове, които продължават да се раждат. На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът ѝ, а в думите ѝ туптят любовта, мъката, вината и неотменно жаждата за живот.
Боряна Дукова е възпитаничка на 9-та френска езикова гимназия, София. Завършва испанска филология в СУ „Климент Охридски“ и се посвещава на преподаване на испански език и на превода на художествена литература. Сред имената, които е превеждала, се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Климент Охридски“.
През 2012 г. излиза първият ѝ роман „Кървава малага“, през следващата – „Опасна монета“, а в края на 2014 г. – „Разкаянието на Диего“. В книгите си авторката вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Трилъри по женски“, издаден през 2016 г., книга, която я утвърждава като лицето на дамския психотрилър у нас.
През 2014 г., на фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, Боряна Дукова представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“.
През 2015 г. получава Първа награда за криминална книга „Атанас Мандаджиев“ за „Разкаянието на Диего“, която се присъжда от българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти.
През 2016 г. е деен участник в първи фестивал на черния роман „София ноар“, който намира своето успешно продължение и през 2017 г. Член е на Клуба на българските писателки, на Съюза на българските писатели и е в ръководството на Клуба на писателите криминалисти „Саламандър“.
Неотдавна името на Боряна Дукова се появи в гръцкото издание BalcaNoir – антология на балканския криминален разказ.
През 2019 г. излиза книгата ѝ „Извън редовете. Романът на Яна Язова“.
В настоящия момент, освен писател и преводач, тя е преподавател в Испанския културен център Институт Сервантес – София.
Откъс от книгата можете да прочетете ТУК.
Можете да поръчате книгата ТУК.
