Книги

„Захар Беркут“ от Иван Франко – една от най-значимите творби на украинската класика

Стотици издания в Украйна, преводи на повече от 20 езика, общ тираж от над 5 млн. екземпляра и три киноекранизации, последната от които – холивудска, в навечерието на Ковид-пандемията. С тези представителни цифри идва при днешния български читател историческият роман „Захар Беркут“ – ново попълнение на престижната поредица „Световна класика“ на издателство Персей, отличена с награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост.

Ако може да се направи подобно свободно сравнение, „Захар Беркут“ е украинският еквивалент на историческия епос на Хенрик Сенкевич, „Под игото“ и „Светослав Тертер“ на Вазов, „Айвънхоу“ на Уолтър Скот, „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. Ако изпитвате носталгия по такъв тип романи, произведението на Иван Франко е вашето четиво.

Автор на книгата е Иван Франко (1856-1916), един от най-големите украински писатели. Номиниран е за Нобелова награда за литература. Твори във всички литературни жанрове.

Действието на „Захар Беркут“ се развива през Средновековието и е точно датирано – 1241 г.

Боляринът Тугар Вовк пристига с дъщеря си Мирослава в Карпатите, където княз Данило му е дал земя. Обаче местната община, начело на която е старейшината Захар Беркут, не признава властта му. По време на лов болярската дъщеря Мирослава попада в бърлогата на мечка и едва не загубва живота си. Спасява я Максим, най-малкият син на Захар Беркут. Двамата се влюбват един в друг, но боляринът е против връзката им. Тугар Вовк се опитва с насилие да заграби собствеността на селяните и техният съвет решава боляринът да бъде прогонен.

В същото време над Карпатите надвисва опасността от прииждащите пълчища на монголите, които ограбват, убиват и опустошават всичко по пътя си.

Ще успее ли да им се противопостави местното население? Кой ще го предаде? Възможна ли е любовта на Максим и Мирослава?

„Захар Беркут“ е роман, който събужда във всеки библиофил желанието да се чете литературата, проверена от времето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *