Димитър Димитров описа „Светът за българката“

„Светът за българката. Книга първа“ от Димитър Димитров е най-новото многоезично издание на „Изток-Запад“.

Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни, пише VOYAGE LITTÉRAIRE DE LA GRÈCE, 1776.

Мъжете и жените в розовите градини във и около Казанлък са с хубав ръст  и изящни маниери и въпреки че жените рядко са красиви, те притежават онзи безименен чар, породен от съвършено здраве и горда добродетел, пише EUROPE IN STORM AND CALM, 1885.

Пролетно време млади български девойки се разпръскват на групи всекидневно в тези градини и обират всички цъфтящи рози. Понякога тези девойки слагат кошниците на земята и танцуват в кръг под звуците на овчарски кавал или като си пеят сами: те са най-красивите и най-изящните селски жени в Турция, пише VOYAGE DANS L`EMPIRE OTHOMAN, 1829.

Димитър Димитров завършва математика в Националната математическа гимназия и СУ ”Св. Климент Охридски”. Като ученик и студент му излиза славата на дисидентски мислещ човек и през 1979. отива на екскурзия в Италия с намерението да емигрира. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на Би Би Си в Лондон.

Там създава програмата История и политика, която води до края на 2005. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България. Автор е на книгата Съветска България, излязла в две части, и съавтор в сборника Би Би Си и България. През 2002 г. Димитров получава голямата награда на радиофестивала в Албена „Сребърна вълна” за излъчената по Би Би Си програма Светът в действие на 11 ноември 2001 г. за терористичните атаки в САЩ.

Малко след излизането на третата книга от поредицата „Светът за българския воин”, Димитър Димитров бе награден от Министъра на отбраната с юбилеен медал „100 години Първа световна война”. Медалът се връчва за популяризиране на българската военна история, издирването и публикуването на материали в чуждестранния печат за подвига и героизма на Българската армия през Балканските войни и Първата световна война.

По-долу четете откъс:

Ладислас Дракула, войводата на Влахия, който също принадлежи към гръцката религия, се колебаеше известно време какво да реши, от силно суеверие и от зловещите предсказания на една старица от България, на име Секуса, посветена в изкуството на гадателството.

Но в крайна сметка общият интерес му помогна да преодолее тези притеснения, и той се присъедини към войските на другите, близо до Белград. Християнската армия се намираше там в 1444 г. Тя се състоеше от унгарци, сърби, поляци, власи, германци, бургундци, италианци и известен брой френски доброволци. [Това е войската, която същата година води сражение край Варна срещу османците.]

***

Почвите бяха всичките черни, здрави, плодородни и песъчливи без никакви камъни, като пристигнахме след общо четири часа, за да се спрем в едно българско село, наречено Канарà, разположено в равнина, където жителите не говореха друг език освен български.

Тъй като вечерта много напредна, решихме да се спрем в едно друго село, наречено Ялъм, за да се подкрепим малко, и където нашият турски кочияш започна да се подиграва на поповете на този народ, защото българските жени по религиозни причини, бидейки петъчния пост при тях, не искаха да ни дадат нито яйца, нито масло, нито сирене, за да ядем: като разказаха после, че събота през нощта никой женен мъж, съгласно повелите на българската религия, не може да остане с жена си, понеже трябва да отиде на църква; но тъй като се случвало много хора да не спазват това, попът на селото започнал в проповедите да заплашва с отлъчване, и всички, които са прегрешили, за да могат да изкупят този грях, да дадат на църквата един вол.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.