Четем „Извънземен“ от най-изявения астроном в Харвард Ави Льоб

„Извънземен“ от Ави Льоб е най-новото заглавие на издателство „Изток-Запад“.

Най-изявеният астроном в Харвард излага революционната теория, че Слънчевата система наскоро е била посетена от извънземна технология, дошла до нас от далечна звезда.

В края на 2017 г. учените от една обсерватория на Хаваите съзират обект, който прелита през вътрешната част на Слънчевата система, но се движи толкова бързо, че би могъл да дойде само от друга звезда. Ави Льоб, най-изявеният астроном в Харвард, показва, че това не може да е астероид: движи се прекалено бързо и следва странна орбита, без да оставя следа от газ и отломки по пътя си. Има само едно обяснение за това: обектът е напреднала технология, създадена от далечна извънземна цивилизация.

В „Извънземен“ Льоб запознава читателите с вълнуващата история на първия междугалактически посетител, забелязан в Слънчевата система, получил хавайското име Оумуамуа. Той излага противоречивата си теория и дълбоките й последици: за науката, религията и бъдещето на нашия вид. Повежда ни на шеметно пътуване през най-новите научни теории и пространство-времето със силата на въображението. „Извънземен“ предизвиква читателите да вдигнат поглед към звездите и да мислят критично за онова, което ще видят, колкото и необичайно да е то.

Провокативна и вълнуваща… Льоб ни кара да мислим в голям мащаб и да очакваме неочакваното, казва за книгата Алан Лайтман, автор на бестселърите „Сънищата на Айнщайн“ и „В търсене на звездите“.

Ейбрахам (Ави) Льоб (р. на 26 февруари 1962 г.) е израелско-американски физик теоретик, който работи в областта на астрофизиката и космологията. Льоб е младши професор в Харвардския университет. Той е най-дълго заемалият поста на председател на катедрата по астрономия в „Харвард“ (2011–2020), основател на Инициативата за черните дупки в „Харвард“ (от 2016 г.) и директор на Института за теория и изчисления (от 2007 г.) в Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.

Льоб е сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките, Американското физическо дружество и Международната академия по астронавтика. През юли 2018 г. е назначен за председател на борда по физика и астрономия на Националните академии на науките, който е форум на академиите по въпроси, свързани с физиката и астрономията, включително надзор на техните десетилетни проучвания.

През юни 2020 г. Льоб полага клетва като член на Президентския съвет по наука и технологии (PCAST) в Белия дом. През декември 2012 г. списание „Тайм“ избира Льоб за една от 25-те най-влиятелни личности. През 2015 г. Льоб е назначен за директор по научна теория за инициативите за пробив на фондация Breakthrough Prize. През 2018 г. той привлича вниманието на медиите с предположението, че извънземни космически кораби може да са в нашата слънчева система, използвайки например аномалното поведение на Оумуамуа. През 2019 г., заедно със своя студент в „Харвард“ Амир Сирадж, Льоб съобщава, че е открил метеор, който потенциално произлиза извън Слънчевата система.

По-долу четете откъс от книгата:

Винаги щом имате възможност, излезте навън и се възхитете на Вселената. Най-добре е да го направите вечер, разбира се. Дори единственото небесно тяло, което можете да видите, да е Слънцето, Вселената си е там, очакваща да ѝ обърнете внимание. Установил съм, че това да погледнеш нагоре, често помага да видиш нещата под друг ъгъл.

Изгледът там горе е най-впечатляващ вечер, но това не е особеност на Вселената, а по-скоро на нас, хората. Залисани в суматохата на дневните ни грижи, повечето от нас прекарват по-голямата част от времето си, взрени в неща, които са на няколко метра или на няколко десетки метра от тях. Замислим ли се за нещата над нас, най-често причината е, че се чудим какво ще бъде времето. Нощем обаче нашите земни грижи отстъпват на заден план и великолепието на Луната, звездите, Млечния път и – за щастливците – опашката на преминаваща наблизо комета или сателит стават забележими чрез любителски телескоп или дори с невъоръжено око.

Това, което виждаме, щом си направим труда да вдигнем поглед нагоре, е вдъхновявало човечеството още от зората на писаната история. Наскоро из цяла Европа бяха открити скални рисунки на около 40 000 години, които показват, че далечните ни предшественици са наблюдавали внимателно звездите. От поети до философи, от теолози до учени, провокациите, които Вселената отправя към нас, предизвикват възхита, дела и напредък. Появата на астрономията дава тласък на научната революция на Николай Коперник, Галилео Галилей и Исак Нютон, които преместват Земята от центъра на материалната вселена. Тези учени не са първите, които защитават по-скромно разбиране за нашия свят, но за разлика от философите и теолозите преди тях, те изхождат от основани на обективни свидетелства хипотези, които впоследствие са се превърнали в крайъгълен камък на напре­дъка на човешката цивилизация.

***

Прекарал съм по-голямата част от своята професионална кариера, ровейки се систематично в тайните на Вселената. Пряко или непряко, всичко, което е отвъд земната атмосфера, спада към предмета на моята работа. По времето, когато пиша тези редове, аз съм завеждащ катедрата по астрономия на Харвардския университет, директор и основател на Инициативата за черните дупки, директор на Института за теория и изчисление в рамките на съвместния Център по астрофизика „Харвард-Смитсониън“, член на инициативата „Старшот“, член на борда по физика и астрономия на Националните академии на науките, член на надзорния съвет на дигиталната платформа „Айнщайн: онагледи невъзможното“ към Еврейския университет в Йерусалим и член на Президентския съвет по наука и технологии във Вашингтон, окръг Колумбия. Имам щастието да работя рамо до рамо с много изключително талантливи учени и студенти, с които обмисляме някои от най-дълбоките въпроси, които ни поставя Вселената.

Тази книга поставя един от тези въпроси, чийто отговор вероятно има най-големи последици: Сами ли сме? Този въпрос е бил формулиран по различни начини. Нима животът на Земята е единствен във Вселената? Нима хората са единствените интелигентни създания в обширния Космос? Една по-добра и по-точна формулировка на въпроса гласи: Съществуват ли и съществували ли са в необятното пространство в рамките на историята на Вселената други цивилизации, подобна на нашата, изследвали звездите и оставили свидетелства за това?

Вярвам, че през 2017 г. в рамките на Слънчевата система получихме данни, които показват, че отговорът на този въпрос е положителен. В тази книга аз анализирам тези данни, проверявам основаната на тях хипотеза и поставям въпроса какви биха били последиците, ако учените ѝ се доверят в същата степен като на хипотезите относно суперсиметрията, допълнителните измерения, тъмната материя и мултивселената.

Тази книга поставя и друг въпрос, който в редица отношения е по-труден. Готови ли са учените и обикновените хора да научат отговора на този въпрос? Готова ли е човешката цивилизация да се изправи пред последиците от приемането на това правдоподобно заключение, достигнато чрез подкрепени от обективни свидетелства хипотези, според което животът на Земята не е единствен и не изпъква с кой знае какво? Опасявам се, че отговорът е отрицателен и че ширещите се предразсъдъци са повод за притеснение.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.