Нова книга от доц. Ива Пушкарова: „Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност“
Представянето на приносната монография ще се състои на 26 януари с участието на прокурор Сава Петров и съдия Бисер Троянов
Познатият днес правораздавателен стандарт върху най-тежките наказания започва да се изгражда след 1951 г., когато смъртното наказание става временна и изключителна мярка, предназначена само за най-тежките престъпления, които заплашват основите на държавата, както и за други особено опасни престъпления. До отмяната му през 1998 г. то е в алтернатива със срочното лишаване от свобода и с доживотния затвор, а след това е напълно заменено от доживотния затвор без право на замяна.
За първи път трите наказания и практиката по налагането им са разгледани систематично и подробно в „Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност“ от доц. д-р Ива Пушкарова – приносно издание, което се появи на българския пазар през 2021 г. Освен изведените съдебни стандарти за налагане на тези наказания, в него са разгледани и усложнени хипотези на конкуренция с други наказания, приложението на различни институти за индивидуализация, както и поправителния процес и институтите за последващо облекчаване на наложените наказания.
Със знания от различни хуманитарни науки и жанрови елементи на художествения разказ, авторката успява да обобщи своите десетгодишни изследвания и да изгради цялостен концептуален модел за индивидуализация и мотивиране на пропорционален репресивен отговор при изключително тежки престъпления. Той обхваща целия процес на наказателноправно въздействие върху индивида след налагане на наказанието – от постановяване на присъдата, през времето на нейното изпълнение и до последвалото освобождаване, помилване или замяна.
Какви са съдържанието, смисълът, целите и последиците от екстремната репресия и за значението на съдебното произнасяне по наказанието? На тези и още много други въпроси по време на представянето на книгата ще се опитат да дадат отговор доц. д-р Ива Пушкарова, прокурорът Сава Петров (ВКП) и съдия Бисер Троянов (ВКС). То ще се проведе от 18:00 ч. на 26 януари 2022 г. в „София Хотел Балкан – Шератон“ (пл. „Света Неделя“).
Входът е свободен, а събитието ще се проведе съгласно противоепидемичните мерки на Министерството на здравеопазването и ще бъдат допускани само посетители с наличен зелен сертификат.
Линк към Фейсбук събитието може да откриете тук: https://www.facebook.com/events/672068493951323
„Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност“ от доц. д-р Ива Пушкарова е наистина приносен труд, благодарение на който същността на репресията, ролята на съда за наказването и поправянето, както и някои основни възгледи в правосъдието могат да бъдат осмислени и чрез поглед към конкретните човешки съдби.
Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право в СУ ,,Св. Климент Охридски“ и АМВР, както и в Националния институт на правосъдието. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, сексуалната и експлоатационната престъпност, финансови, стопански и данъчни престъпления, престъпната дискриминация, непълнолетната престъпност, системата на наказанията, помилването.
Из „Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност“ от доц. д-р Ива Пушкарова
Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото,
с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с
каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
(Матей 7:1–2)
Най-тежкото наказание във всяка правна система не е просто предвиден в закона инструмент за реакция към най-тежките форми на престъпност. То е още многоизмерно политическо решение, философска концепция, морална парадигма, научна теза, духовно предизвикателство, психологическа граница, въпрос на ценностно самоопределение на нацията.
То е предназначено да отдели изключителната от обичайната тежка престъпност. Неговата категоричност изисква просветена прецизност и мъдрост на самата граница между най-крайните прояви на злото у човека и нечовешкото зло отвъд тях. Поради това видът, обхватът и подходите на налагане на най-тежките наказания задават основите на правораздавателното, но и на общественото осмисляне на същността на човешкото, от една страна и от друга, на престъпността като съвкупност от негови отрицателни проявления с различна честота, факторен произход и отражение върху обществото и следователно нуждаещи се от различни наказателноправни стратегии за справяне.
Въпреки че заемат централно място в изграждането и управлението на наказателната политика и привличат все повече научно внимание, проблемите на индивидуализацията на тежките наказания са все още подценявани при изследване на наказателното правосъдие. Отделни въпроси са разглеждани във връзка с правно-философски размисли и големите общи теми на системата и целите на наказанията, индивидуализацията и помилването, като някои основни трудове предхождат установяването на действащата система на наказанията. В единствените две по-специализирани съчинения (дисертации) преобладават класически теоретични анализи върху актуалната национална нормативна рамка. В научната литература отсъства цялостно интердисциплинарно изследване на развитието и прилагането на режимите на най-тежките наказания от зараждането на концепцията за изключителност през 1951 г. до днес, основано на изчерпателен анализ и класификация на случаите от практиката, което да предложи систематизирана концепция и модели за индивидуализация на пропорционален репресивен отговор при изключително тежки престъпления.
В допълнение, липсват специализирани анализи на съдебните подходи по установяване и мотивиране на предпоставките на доживотните наказания, на разрешаването на конкуренцията помежду им и със срочното наказание, на усложнения при определяне на по-благоприятния наказателен закон, при групиране и изпълнение на множество наказания, при съчетания с чл. 24, чл. 58а, чл. 74 и др. от НК, при преодоляване на нормативни празноти, приспособяване на наложени в чужбина безсрочни наказания и др. Недостиг съществува и в областта на криминологичните изследвания на изключителната престъпност и отделянето ѝ от обичайната. Напълно отсъстват исторически анализи на съдебната практика. Междувременно съвкупната динамика на нормативната уредба в наднационална правна среда, процеси в престъпността и правното развитие на отделните случаи в хода на изпълнение на наказанията поставят редица нови предизвикателства пред законодателя и съда. По никое от тях, както и по основните въпроси на прилагането и изпълнението на най-тежките наказания в практиката няма единен отговор, а отклоненията са разнообразни, драстични и устойчиви.
Казаното определя и актуалността, и целите на този труд, който търси да отговори на описаните потребности, за да допринесе за рационализирането на закона и за неговото просветено и справедливо прилагане. В допълнение той се стреми да разкрие пред читателя разнообразните житейски и социални страни на (изключително) тежкото престъпление и неговото наказване, с техните причини, основания и последици, за да подпомогне зрелия, цялостен и конструктивен обществен ангажимент в реакцията срещу него.
Изложението е основано на подробен систематизиран анализ на законодателството след 1896 г., цялата достъпна съдебна практика по прилагане на смъртното наказание, доживотния затвор и доживотния затвор без замяна в периода 1951–2021 г., практика по изпълнение на наказанията и по помилване, относимата юриспруденция на Европейския съд по правата на човека, чуждестранно законодателство и практика, както и на българската и чуждестранната литература, посветена на тежките наказания и близки до темата въпроси. В предмета са включени всички съдебни актове, произнесени срещу изтърпяващите безсрочно наказание, съдебните експертизи, документи от наказателните производства, затворническите досиета, производства по помилване, пред ЕСПЧ, статистически данни и др. Изследователският подход е подчинен на усилие за енциклопедична изчерпателност и съчетан интердисциплинарен анализ, включващ както класическите методи за тълкуване на нормативна материя, така и методи за оценка и сравнение на репресивността на наказателни системи, на правоприлагането и на наказателноизпълнителни политики, статистически и сравнителни методи, исторически анализи, анализи на архивни данни, комплексни мултидисциплинарни подходи.
Използвани са знания и методи на криминологията, психологията, историята, етиката, затворното дело, които са интегрирани за очертаване и доказване на юридическите тези и изграждане на цялостни обяснителни модели.
Книгата обобщава 10-годишни изследвания на автора в областта на тежките престъпления и наказания. В тях той е достигнал до убеждението, че изключителната престъпност не се поддава на обобщения, подвежда при традиционни аналитични подходи и срещу нея предизвестени наказателноправни решения няма. Поради своята екстремност, нея влиянието, което има върху тежката конвенционална престъпност.
Второ, в практиката като цяло преобладават отклоненията от законовия стандарт, но внимателното вникване в тях води до извода, че изключителното наказание е изчерпано като ефективен отговор срещу изключителната престъпност. След десетилетни опити да бъде намерено автентичното му приложно поле, правораздаването все по-рядко и все по-предпазливо посяга към него.
Трето, авторът не взема страна в правоотношенията между държавата и извършителите. Той не отстоява теза за прекомерност на наказанията, чиято индивидуализация критикува, и не омаловажава тежестта на извършеното. Той защитава убеждението си, че поради репресивната крайност на най-тежките наказания е важно както тяхното налагане, така и тяхното облекчаване да бъдат не просто интуитивно и житейски справедливи, но и убедително правно обосновани.
Можете да поръчате книгата ТУК.
