С „Рушител на селения“ Виктория Айвярд дава началото на нова епична фентъзи поредица

След като разтърси читателите с епичната тетралогия „Алена кралица“, Виктория Айвярд се завръща с първата книга от нова вълнуваща фентъзи поредица. 

Превърнал се в моментален бестселър още с излизането си, „Рушител на селения“ обещава шеметно приключение, което почитателите на жанра няма да забравят скоро. Айвярд изгражда грандиозен, пълен с детайли и герои свят, в който залозите са високи, а зад всеки ъгъл дебнат смъртоносни опасности и неочаквани обрати. 

В кралството Алуорд се разраства мрак и дори 17-годишната Корейн ан-Амарат го усеща от пристанищното градче, в което е израснала. Всяка нощ я спохождат все едни и същи кошмари, в които обвити в сенки лица бродят в тъмното и предвещават идването на нещо зло. А тя съвсем скоро ще разбере какво. 

Истината за самата нея започва да я преследва и Корейн открива, че е последната потомка на древен род и единствената, която може да спаси света от унищожение. В най-мрачните кътчета на кралството опасен мъж на име Таристан е решен да отвори отдавна затворени портали към други селения и да изложи Алуорд на невиждани ужаси. 

Изправена пред избор на живот и смърт, Корейн ще трябва да реши дали има куража и силата да отблъсне мрака. Но тя няма да е сама. Съдбата я среща с оръженосец, принуден да избира между дома и честта; безсмъртен, който отмъщава за нарушено обещание; кръвожаден убиец; фалшификатор със скрито минало; вещица, която знае повече отколкото показва, и ловец на глави, който има да урежда стари сметки. Те ще трябва да се обединят, за да победят армия, каквато селенията не са виждали.

Но кой ще поеме меча в момент, когато всяка надежда е изгубена? 

Наситена с динамика, кинематографичен размах и завладяващи герои, „Рушител на селения“ е пристрастяваща история, едновременно епична по обхват и майсторски детайлна. Вдъхновена от най-великите автори на фентъзи като Джордж Р. Р. Мартин,Дж. Р. Р. Толкин и Робърт Хауърд, Виктория Айвярд създава модерен разказ с привкус на фентъзи от старата школа, който оставя читателите в очакване на следващото приключение.

Из „Рушител на селения“ от Виктория Айвярд

„Рушител на селения“

Глава 1 

Корейн 

Видимостта беше ясна по протежение на километри напред. Хубав ден да завършиш пътуване. 

И хубав ден да започнеш такова. 

Корейн обичаше крайбрежието на Сискария по това време на годината – в утрините на ранното лято. Нямаше пролетни бури, нямаше трещящи гръмотевици, нямаше зимна мъгла. Нямаше великолепие на цветове. Нямаше красота. Нямаше илюзии. Нямаше нищо освен празния син хоризонт на Дългото море. 

Кожената ѝ торба подскачаше на хълбока, а търговският ѝ тефтер беше на сигурно място вътре. Книгата с картите и списъците струваше колкото теглото си в злато, особено днес. Тя вървеше нетърпеливо по древния път на Кор, по зъберите, като следваше равната каменна настилка, която водеше в Лемарта. Познаваше пътя, както познаваше лицето на родната си майка. С цвят на пясък и обрулен от вятъра; не избелял от слънцето, а позлатен от него. Петнайсет метра по-надолу бушуваше Дългото море, което изхвърляше нагоре водни пръски и пяна в такт с прилива. Маслини и кипариси растяха по хълмовете, а вятърът повяваше леко с дъх на сол и портокали. 

Хубав ден, помисли си отново, като обърна лице към слънцето. 

Пазачът ѝ Кастио се приближи до нея. Тялото му беше обрулено от десетилетията, прекарани сред вълните. Сивокос с рунтави черни вежди, старият сискариански моряк бе мургав от върховете на пръстите до пръстите на краката си. Имаше странна походка, понеже страдаше от болки в коленете и постоянно моряшко олюляване. 

– Още сънища? – попита, като хвърли кос поглед на подопечната си. Ярките му сини очи обходиха лицето ѝ със зоркия поглед на орел. 

Корейн поклати глава и примигна уморено. 

– Просто съм развълнувана – отвърна и се насили да се усмихне вяло, за да го успокои. – Знаеш, че почти не спя преди завръщането на кораба. 

Лесно беше да заблуди стария моряк. 

Не е нужно да знае за сънищата ми нито той, нито пък който и да е друг. Със сигурност ще каже на майка ми, която ще влоши нещата със загрижеността си. 

Но те все така ме спохождат всяка нощ. И по някакъв начин стават по-ужасни. 

Бели ръце, обвити в сенки лица. Нещо, движещо се в тъмното. 

Споменът за съня ѝ докарваше мразовити тръпки дори посред бял ден и тя забърза, сякаш можеше да надбяга ума си.

Кораби си проправяха път по Крайбрежието на императрицата към пристанището на Лемарта. Трябваше да преминат нагоре по теснината на естественото пристанище на града, откъдето ясно се виждаха пътят и стражевите кули на Сискария. Повечето кули бяха реликви от Стария Кор – почти руини от блъскан от бурите камък, назовани на отдавна мъртви императори и императрици.

Можете да поръчате „Рушител на селения“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.