Захари Карабашлиев за филма „Силата на кучето“: Препоръчвам горещо и чакам „Оскар“-и!
Публикацията е от фейсбук страницата на писателя и издател Захари Карабашлиев по повод филма „Силата на кучето“, заснет по едноименния роман на Томас Савидж, за който Страница.бг вече писа
Има филми, които оставят следи в историята на киното, които (поне искам да вярвам) се коментират, анализират, преподават, изучават, за да се превърнат в класика.
“Силата на кучето” е такъв — едновременно интимен, но епичен, камерен, но просторен, красив, но брутален.
Не помня откога не бях се наслаждавал така: изграждане и развитие на образи, интелигентен кино-разказ, дълбок пихологизъм, поразяващо заснети природни картини, прецизно осветени интериори и, по дяволите, каква дяволски перфектна игра!
На места историята върви като класическа театрална пиеса, на други като старомоден уестърн — но навсякъде без излишен кадър, без пропиляна дума в диалога, без самоцелно пилеене на време и ресурс. Всеки детайл е част от смисловата тъкан, всяка реплика има значение по-късно, въобще всичко в този филм е на мястото си — изключителна кинематография, въздействаща музика (Johny Greenwood от Radiohead), костюми, декори, осветление, цветова гама…
Нищо чудно — новозеландската режисьорка Jane Campion (“Пианото”) се оказа, че преди въобще да започне да учи кино се е дипломирала с бакалавърски степени по антропология и по изобразително изкуство:)
Сценарият на филма е адаптация на роман ot 1967-ма (от Thomas Savage), който не съм чел, но след този филм ще го направя. Историята тръгва бавно с двама братя-каубои, единият от които (умен и добросърдечен) намира съпруга, но другият (груб и първичен) я ненавижда и саботира щастието на брат си. Това обаче е началото. После нещата се променят, забързват… Какво е да си мъж, какво е да си майка, какво е да си брат, син… Какво е да потискаш собствената си природа, за да живееш според законите на „голямата“ природа, в суровата прегръдка на планините на Монтана.
Има във филма един мотив — ръцете на Къмбърбач старателно и фино изплитат въже, което накрая… не, не се случи това, което очаквах, а и няма да издам нищо. Само ще кажа, че финалът на този филм ме остави без дъх.
Защото силата на кучето е заровена в една изключително написана история, която се изплита пред очите на зрителите.
Препоръчвам горещо и чакам „Оскар“-и за режисура и кинематография, главна, второстепенна роля и други…
