„Безумие и слава“: Ще има ли край политическата битка между САЩ и Русия?

февруари 7, 2022 Аврора

Изследването „Безумие и слава“ от носителя на „Пулицър“ Тим Уайнър проследява конфликта между двете суперсили

В продължение на 75 години Америка и Русия – двете суперсили – се борят за господстваща роля на световната карта. И ако през XX в. Америка печели дългата война и известно време изглежда сякаш триумфът ѝ може да е траен, в началото на XXI в. Русия отвръща на удара под ръководството на амбициозния Владимир Путин. А действията му следва да бъдат внимателно проследени.

Във впечатляващото изследване „Безумие и слава“ многоуважаваният журналист и носител на „Пулицър“ Тим Уайнър проследява развитието на десетилетната борба между двете световни суперсили – САЩ и СССР, както и към новото прераждане на съветската империя.

Историята на политическата война между двете държави се корени в края на Втората световна война. Съперничеството се разгаря навсякъде – Африка, Азия, Латинска Америка, Близкия изток, Европа. Воюва се за ресурси, за влияние, за позиции, необходими сега и за в бъдеще.

„Безумие и слава“ обхваща различните етапи на битката между двете Велики сили – от „посяването на семената на бъдещото противоборство“, през паравоенните мисии през 50-те години на XX век, годините на Студената война, периода на неоспорима американска доминация, който приключва с атентатите от 11 септември, до новото яростно противопоставяне през XXI век – областта на пропаганда и фалшиви новини се превръща в най-важното бойно поле на планетата.

Шпионаж, саботажи, дипломация и фалшиви новини – всички тези оръжия на политическата война се използват от 1945 г. до наши дни, като успехът далеч по-често е на страната на руснаците.

Базирайки се на редица източници, Уайнър показва как новият агресивен подход на Путин довежда до пряко вмешателство в изборите в Америка и до успех на удобен за него президент.

„Безумие и слава“ е история на близкото минало с фокус върху настоящето и с призив за бъдещето – политическата война може да нанесе огромни поражения без нито един изстрел. И залозите в нея стават все по-големи, а демокрациите – все по-уязвими пред своите безмилостни авторитарни врагове.

Тим Уайнър е носител е на най-престижната награда за журналистика „Пулицър“ и на националната литературна награда на САЩ за книгата „Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ“, издадена и у нас през 2009 г. Като кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ следи дейността на ЦРУ, ФБР и Пентагона във Вашингтон и е военен репортер в Афганистан, Пакистан, Судан и много други държави в продължение на почти 20 години. Преподавател е по история и творческо писане в Принстънския университет и в Колумбийския университет в Ню Йорк.

„Политическата война е използването на всички средства, с които разполага една държава, с изключение на война в буквалния смисъл на думата, за постигане на националните ѝ цели.“

Джордж Кенан, американски дипломат, автор на прочутата „Дълга телеграма“

Американците обикновено гледат на войната и мира като на нощта и деня. Руснаците виждат битка, която никога не свършва. Те може и да са прави, защото условията на битката се променят, но природата на войната е неизменна.

Из „Безумие и слава“ от Тим Уайнър

ПОСЛЕСЛОВ: АГЕНТ ЗА ВЛИЯНИЕ

Руски шпиони нанасят решителни удари във века след идването на власт на Сталин. Техните цели по време и след Студената война са едни и същи: да подлеят вода на Съединените щати, да подкопаят властта им, да отровят политическата реторика. Сега Путин предприема най-дръзките операции в сферата на политическата война, откакто гърците вкарват гигантски дървен кон през портите на Троя. Тръмп се оказва безценен актив за войната на руснаците срещу демокрацията и върховенството на закона. С неговото встъпване в длъжност те разполагат с агент за влияние в Белия дом, президент, който подкрепя геополитическите интереси на Путин, който повтаря неговата пропаганда и който опитва да заличи доказателствата за неговия акт на вой-на срещу Америка.

Четири месеца след като встъпва в длъжност, Тръмп уволнява директора на ФБР Джеймс Коми, опитвайки да се измъкне от разследването с кодово име „Ураган от кръстосан огън“ на руската атака. След това той посреща външния министър и посланика на Русия в Овалния кабинет и се хвали: „Тъкмо уволних шефа на ФБР. Той бе луд… Бях под голям натиск заради Русия. Това вече е минало“ [397]. Неговият безочлив акт на възпрепятстване на разследването довежда до назначаването на Робърт Мълър, директор на ФБР от 2001 г. до 2013 г., натоварен със задачата да започне наказателно и контраразузнавателно разследване срещу предизборния му щаб и срещу правителството. Когато научава, че Мълър му е по петите, Тръмп се стоварва на стола си в Овалния кабинет и изпъшква: „О, Боже мой. Това е ужасно. Това е краят на президентството ми. Спукана ми е работата“. Той знае, както казва по-късно Мълър, че „щателно разследване на ФБР ще разкрие факти за кампанията и лично за президента, които президентът може да е осъзнавал, че са престъпления“ Следователите от контраразузнаването са изправени пред кошмарна ситуация в сферата на националната сигурност: Тръмп под контрола на руснаците ли е?

Няма известни доказателства, че е подкупен или изнудван с компромат. Но в продължение на 30 години той е атрактивна мишена на руснаците. Първо посещава Москва през 1987 г., алчен и славолюбив бизнесмен, искащ да построи луксозен хотел на Червения площад срещу Кремъл в партньорство със съветското правителство. Женен е за чехкиня, на която не е верен. Намеква, че иска да се кандидатира един ден за президент. Поколение по-късно Тръмп все още иска да се кандидатира за президент, все още иска да построи този хотел и все още изневерява на жена си, макар и не на същата. Неговите сделки с недвижими имоти в Ню Йорк, Маями, Торонто, Панама и на други места зависят отчасти от руски пари, както и възкръсването му след банкрут. Дали руснаците са открили слабите места на Тръмп, остава мистерия. Но той със сигурност е мишена. Има уязвими страни, които агентите на руското разузнаване могат да използват, смята ветеранът от ЦРУ Ролф Моуат-Ларсън, който служи дълги години в Москва, в това число накрая и като резидент. Това са платената любов, алчността, корупцията и най-вече егото му. Той прави заключението, че поведението на Тръмп на президентския пост е „изобличаващо доказателство“, че президентът е „руски агент“ [399]. Предвид огромната суета на Тръмп, ако Путин го обсипва с похвали и му предоставя политическа подкрепа, не е нужно да му дава нареждания. Единствено трябва да му оказва влияние и да спечели влияние в замяна. Годините на Путин в КГБ го правят експерт по „манипулиране на хора, изнудване на хора и извиване на ръцете на хора“, казва Фиона Хил, експертка по Кремъл и авторка на биография на Путин, която служи по времето на Тръмп две години и половина в Съвета за национална сигурност като директорка за Русия и Европа. „Точно това прави един агент. Открива слабото място и изнудва мишените си. Путин взема под прицел световни лидери… Твърдо вярвам, че е взел под прицел и президента Тръмп.“ Крайната цел на Путин в политическата война срещу САЩ, по мнението на Хил, е да всее хаос: „да ни раздели и настрои едни срещу други, да унищожи вярата на американския народ в нашата демокрация“ [401]. По време на президентството на Тръмп разделенията и деградацията на американския политически живот се задълбочаваха с всеки изминал бурен ден от неговото управление.

Двамата мъже се срещат за пръв път на 7 юли 2017 г., на световен икономически форум в Хамбург. Тръмп конфискува бележките на преводача от срещата и прикриването на фактите продължава: няма официални документи от петте му срещи на четири очи с Путин. Той обаче скоро започва да повтаря дезинформацията, тръгнала от устата на самия Путин: украинците, а не руснаците, са манипулирали изборите в САЩ през 2016 г., като са провели тайна операция да помогнат на Хилари Клинтън. „Те опитаха да ме свалят“, казва Тръмп [402]. Вманиачава се в тази конспиративна теория; тя е неговият бял кит. Откъде знае, че е вярно? „Путин ми каза“, доверява той на високопоставен сътрудник на Белия дом [403].

Те застават един до друг в Хелзинки на 16 юли 2018 г. и репортер пита кой е извършил атаката срещу изборите. Путин казва: „Колкото до въпроса на кого може или не може да се вярва: на никого не може да се вярва“ [404]. Няма истина. Тръмп говори в същия дух. Той казва, че шефовете на разузнаването са му казали, че „мислят, че е била Русия. Президентът Путин сега е при мен; той тъкмо каза, че не е Русия. Ще кажа следното: Не виждам каквато и да било причина защо да е тя“ [405]. Няма факти.

Върхушката, отговаряща за американската национална сигурност, се пръска от яд. Сенатор Джон Маккейн, който олицетворява каквото е останало от съвестта на Републиканската партия по времето на Тръмп, нарича това васално поведение „едно от най-позорните изпълнения на американски президент, за което си спомням. Щетите, нанесени от наивността на президента Тръмп, от егоцентричността, нелепите сравнения, които прави, и симпатията му към автократи са трудни за изчисление“ [406]. Джон Бренан, директорът на ЦРУ по времето на Обама, казва, че Тръмп e „изцяло под контрола на Путин“ [407]. Конгресменът Уил Хърд, републиканец от Тексас и ветеран от ЦРУ, пише: „Виждал съм как руското разузнаване манипулира много хора през професионалната си кариера, но никога не съм мислил, че президентът на САЩ ще стане един от тези, разигравани от ръцете на бившия КГБ“ [408]. Джеймс Клапър, бившият началник на националното разузнаване, отбелязва, че Путин „знае как да се справя с целта си и именно това прави с президента“ [409].

Кучетата си лаят, керванът на Тръмп си върви. До третата си година на власт той прави това, което три четвърти век руски активни мероприятия не успяват. Нанася вреда на американската демокрация. Подкопава устоите на американската национална сигурност. Отстранява пратеници на Държавния департамент в големи и малки държави, затваря си очите пред докладите на ЦРУ, когато написаното в тях е в противоречие с непобедимото му невежество, и се отнася с насмешка към ръководството на Пентагона по въпроси, които са на живот и смърт. Нарича видни американски посланици „паплач“ [410], заклеймява агенти на ФБР като подмолни предатели и клевети агенти на ЦРУ, сравнявайки ги с нацистки щурмоваци. Напада свирепо генерали с четири звезди и други офицери, казвайки в лицата им, че са „група глупаци и бебета“ [411]. Тръмп гледа на тях като на злите сили на една „дълбока държава“ – тайно управление, което подкопава властта му, заговор, целящ да го унищожи.

Той спира борбата на Америка за свобода и справедливост у дома и в чужбина. Омаловажава съюзниците на страната си. Отнася се благосклонно към диктатори като Мохамед бин Салман и Ким Чен-ун, които, подобно на Путин, вкарват в затвора и убиват свои опоненти без страх, че Тръмп ще осъди действията им. Усмихва се на самовластни управници в провалящи се демокрации от Индия до Бразилия. Когато огромни множества в Хонконг и Прага излизат по улиците, искайки своето право на свобода, мълчанието на Белия дом е пълно. Към 2020 г. броят на изборните демокрации в света се свива до най-малкия си дял от началните години на Студената война. Както университетският преподавател Лари Даймънд пише, те умират не от внезапни удари, а бавно, „стъпка по стъпка, чрез постепенно рушене на политическия плурализъм, гражданските свободи и върховенството на закона, докато рубиконът не бъде прекосен, сякаш в мъгла, без да знаем точния момент, в който това е станало“ [412].

Докато Тръмп страни от атлантическия съюз, първите три държави, привлечени в НАТО от Съединените щати, захвърлят демократичната фасада. Унгарското правителство става инкубатор за омраза и нетолерантност, а лидерът му се радва на похвалите на Тръмп. Чехия е ръководена от расист и ксенофоб. Управляващите в Полша рушат гражданските свободи, за които народът е страдал и е давал живота си. „В действителност не сме създали нищо ново на този свят“, казва със съжаление Лех Валенса, живата емблема на движението „Солидарност“. „И понесохме загуба. Загубата е на лидерската позиция на САЩ. Това е много лоша ситуация за света.“ [413]

Тръмп води политическа война срещу американското правителство не по-малко от Путин. Атакува върховенството на закона, свободата на религията, свободата на печата и легитимността на изборите. Разпространява пропаганда и омраза в политическото говорене. Намига на расистите и фашистите, когато излизат на шествие в подкрепа на каузата на белия национализъм. Използва властта на своя пост за лични облаги. Заклеймява политическите си врагове като престъпници и ги заплашва със затвор. Когато Мълър повдига обвинения срещу руски шпиони и близки сътрудници на президента, Тръмп говори като тартор на шайка, обсипва с презрителни коментари сътрудничещи на разследването свидетели и възхвалява тези, които практикуват кодекса на мълчанието.

Докладът на Мълър, публикуван на 18 април 2019 г., показва именно как руснаците се намесват в президентските избори. Излага фактите как Тръмп лъже за поведението си, а след това лъже за лъжите си, саботира и прави обструкции на следователите. Отбелязва 77 неверни неща, които Тръмп и приближените му казват на ФБР, Конгреса и американския народ, за контактите си с руснаци. Описва подробно 10 изобличаващи случая, в които Тръмп възпрепятства правосъдието. Когато е призован да даде показания пред Конгреса това лято, Мълър е попитан директно дали оневинява Тръмп по подозренията, че е извършил криминално деяние. „Не“, отговаря Мълър. А президентът ликува, че е оневинен*.

Две седмици по-късно, на 3 май, по искане на Тръмп е проведен непланиран предварително телефонен разговор с Путин. Те разговарят за Украйна, и то не за пръв път. Путин кара Тръмп да се убеди, че това не е „истинска страна“, а част от Русия [414]. (Той казва това и на президента Буш десетилетие по-рано.) Той и разузнавателните му служби карат Тръмп да вярва, че корумпираните властимащи в Украйна са скрили, че са действали в тайно споразумение с Хилари Клинтън и че все още опитват да го свалят от власт. Под влиянието на Путин президентът тръгва по пътя към своя импийчмънт. Няколко дни по-късно той нарежда на съветника си по националната сигурност Джон Болтън и личния си адвокат Руди Джулиани да му помогнат да извади на показ кирливите ризи на неговите съперници демократи от митично Ел Дорадо в Украйна. Те не изпълнват задачата си.

На 25 юли, сутринта след даването на показания от страна на Мълър, Тръмп се обажда на новоизбрания украински лидер Володимир Зеленски, който не е професионален политик. Той е актьор, играл ролята на президент в телевизионен сериал. Тръмп взема водещата роля в „измислен наратив… създаден и разпространен от руските служби за сигурност“, по думите на Фиона Хил [415]. Тръмп иска услуга. Той иска отиващото си от власт правителство на Украйна да бъде уличено в конспиративната теория, че е извършило хакерска атака по време на американските избори, за да помогне на Клинтън. И иска от бъдещото правителство да каже безочлива лъжа по адрес на бившия вицепрезидент Джо Байдън: че е спрял дело за корупция в Киев срещу собствения си син. Пратениците на Тръмп дават на украинците да разберат ясно, че става дума за услуга за услуга. Дайте му каквото иска. Кажете на президента си да отиде в Си Ен Ен и да обяви корупционно разследване срещу враговете на Тръмп. После той ще ви даде каквото искате.

Тръмп поставя правителството на Съединените щати в хватката на разузнавателната операция на Кремъл, подведен от руска дезинформация, в опита си да си осигури още четири години на власт. Той изнудва чуждестранен лидер да изфабрикува лъжи за политическия му опонент в негова собствена изгода. Блокира 391,5 милиона долара военна помощ oт Конгреса, предназначена да помогне на Украйна да се бори с руската окупация на част от нейната територия. Държи оръжията в позиция на изчакване, докато не получи обещание за компромат. Пентагонът, Държавният департамент и СНС подкрепят отпускането на помощ за Украйна. Тръмп незаконно я задържа.

Услугата, която иска Тръмп, няма нищо общо с борбата с корупцията. Той иска да настрои общественото мнение. Иска тайно да създаде пропаганда за предстоящите избори. Това също е незаконно. Длъжностните лица в американското правителство по закон нямат право да вършат секретни дейности с цел „оказване на влияние върху изборния процес, общественото мнение, политиките или медиите“ [416], но точно това иска да направи президентът. И то дава резултат. Видни републиканци, „Фокс нюз“, десни радиа – всички те разказват историята, че Байдън е корумпиран и Украйна е участвала в заговор срещу президента.

„Слава Богу, никой вече не ни обвинява нас, че се намесваме в изборите в САЩ. Сега те обвиняват Украйна“, казва Путин на 20 ноември [417]. По това време кибершпиони работят отново в полза на Тръмп. ГРУ взема на мушка Байдън; първите му атаки са засечени от американската фирма за киберсигурност „Ерия 1“ преди края на годината. „Моментът на предприемането на кампанията на ГРУ, свързана с изборите в САЩ през 2020 г., поражда опасения, че е ранно предупреждение за това, което очаквахме още от успешните кибератаки, извършени по време на изборите в САЩ през 2016 г.“, съобщава компанията [418]. Американците са предупредени: руснаците имат способността да наводнят страната с дезинформация, да извършат кибератаки, за да объркат процеса по преброяване на гласовете, да извадят от строя електрическата мрежа на някой град в изборния ден. И всичко това, за да създадат хаос в помощ на техния избран кандидат. Тръмп обаче отказва да мобилизира правителството си срещу нова вълна руски операции за влияние и киберпрестъпления, от които той има изгода.

До момента на импийчмънта е ясно, че Тръмп може да направи всичко, за да остане на власт. С удоволствие приема да бъдат опетнени негови противници от чужда сила на последните избори, дава ясно да се разбере, че би го направил отново и сега, когато вижда, че никой няма да го спре. Възпрепятства правосъдието при разследването „Ураган от кръстосан огън“ и не плаща никаква цена за това. Отказва всяка призовка и блокира всеки свидетел безнаказано по време на процеса по импийчмънт. Обвиняемият определя какво ще чуе съдебното жури. Тръмп е виновен за извършването на „възмутителна злоупотреба с обществено доверие“ и за „явно посегателство срещу изборните права“, заявява сенатор Мит Ромни, кандидат за президент на изборите през 2012 година. Той казва, че „корумпирането на изборния процес в демократична република е също толкова оскърбително и нечувано, колкото извършването на противоконституционен акт и нарушаване на дадената клетва. Това правят автократите“ [419].

Като оправдава Тръмп след показен процес, Сенатът на САЩ потвърждава, че той може да лъже и мами в преследване на собствената си кауза. Скъпоструващата кампания за преизбирането му вече използва стратегии за дезинформация, подобни на тези, които прилага Агенцията за интернет изследвания. В началото на кампанията не е ясно какво може да направи той, за да се задържи на власт, как ще реагира, ако и когато народът сложи край на неговото президентство, дали ще предаде Белия дом мирно, ако бъде победен, или ще управлява като автократ, ако спечели. Тръмп нанася смъртоносен удар на доктрината за американската изключителност, вярването, че нацията може да преодолее заплахите от вражди между различни обществени групи и от авторитарно управление, които са сполетявали великите сили в различни моменти от историята.

На 29 януари 1981 г., на първата си пресконференция като президент, Роналд Рейгън заявява, че руснаците играят по различни правила от американците. „Единственият морал, който те признават, е този, с който ще постигнат целта си, което означава, че си запазват правото да извършват всякакви престъпления, да лъжат, да мамят, за да постигнат това“, казва той. „Ние действаме по различни стандарти.“ [420] Това вече не е вярно. Тръмп прави така, че Америка да заприлича повече на Русия. Неверен на президентската си клетва, той застрашава бъдещето на американския експеримент в областта на демокрацията. А свободните хора не могат да оцелеят дълго, ако бъдат захранвани насила с лъжи. Както Вацлав Хавел – драматург, обявен за враг на държавата от избраните от Кремъл управници в Чехословакия и вкаран за няколко години зад решетките като политически затворник – пише през 1978 г.: Тъй като режимът е пленник на собствените си лъжи, той трябва да фалшифицира всичко. Фалшифицира миналото. Фалшифицира настоящето и фалшифицира бъдещето… Преструва се, че не преследва никого. Преструва се, че не се бои от нищо. Преструва се, че не се преструва за нищо. Хората няма нужда да вярват на всички тези заблуди, но трябва да се държат сякаш вярват или поне трябва да ги толерират мълчаливо… За тази цел обаче те трябва да живеят в лъжа [421]. Благодарение на пламенното си придържане към фактите Хавел става президент на свободна държава. Умира през 2011 г., годината, през която Доналд Тръмп започва да води политическа война срещу американското правителство.

Нашата демокрация зависи от истините, които дълго време е смятала за очевидни. Учени сме да вярваме, че сме управлявани от закони, а не от хора. Нашите избори са свободни и честни. Никой не е над закона. Президентът не е крал. Има опасност Тръмп да докаже, че тези идеали са фалшиви. А ако политиките на Америка са основани върху лъжи и фактите не значат нищо за мнозинството от хората, нашата демокрация е в голяма опасност. Само свободните хора и свободната преса стоят на пътя на това падение. Ако те се провалят, ако оръжията на политическата война надделеят, мрак ще надвисне над последната надежда за това, което някога бе известно като свободен свят.

7 февруари 2020 г.